Днес се навършват 85 години от подписването на постановлението за създаването на ГУЛАГ. На практика той съществува още от 1918 г. по нареждане на „великият хуманист и вожд на пролетариата” Владимир Улянов. В първия концлагер на остров Соловки е затворен и големият българофил, тогава студент, Дмитрий Лихачов. Той работи там, а по-късно става библиотекар. Всъщност, на острова е имало манастир, превърнат в затвор. Нещо естествено за болшевизма. Дълго време Лихачов чете книгите в манастирската библиотека и научава много неща, които по-голямата част още не знаят, а и не искат да знаят. Дмитрий Лихачов е един от малкото руснаци, които знаеха и казваха, че България е дала на Русия трите основни неща за всяка една държава-държавност, писменост и вяра. Той беше категоричен и за братята Кирил и Методий. А това не знаят и не искат да знаят голяма част от българите, включително и балгарските политици. В нормалните страни патриотизмът означава любов към Родината. Само у нас патриотизмът означава любов към Русия.

Това, разбира се, е чисто медицински проблем. От друга страна тези нищожества не карат „Москвич” и „Волга”, а само западни марки. Те дори не знаят, че „Москвич” е всъщност „Опел Олимпия”, а „Волга” е разработка на „Шевролет”. Не са чели и „Златният телец” на Илф и Петров, където автомобилът, на който се вози Остап Бендер с компанията си се включва в едно рали, за да получава безплатно бензин и други бонуси. Автомобилът е наречен „Антилопа Гну” и и сбирщина от чаркове на най-различни марки като нашия парламент.

Така наречената „Демократична Русия” под ръководството на Владимир Путин още се кланят на мършата на Улянов-Ленин в мавзолея до крепостта на руската азиатщина, наречена „Кремъл”. А Джугашвили-Сталин има рейтинг колкото Путин, с тенденция да го задмине.

Как можете да обясните това?

Имам един интересен спомен от средата на седемдесетте, когато бях в СССР. Заради Кирил и Методий ми се наложи три пъти да парирам агресията на руснаци, които налитаха заради низнанието си относно Кирил и Методий.

Първият път един тарикат ми каза, че „Незнаен кримски монах” е създал българската азбука в 10 век. Обясних му внимателно, че азбуката е създадена в 9-ти век от Кирил и Методий.  Крим не е бил част от Русия по това време и там не е имало нито един манастир и християнин. Крим е васално ханство на Османската империя в 15-18 век. Едва в 1783 г. става част от Русия при Екатерина .

Вторият случай беше, когато един агресивен и пиян инженер ми твърдеше, че „Гърците са дали азбука на руснаците”. Обясних му, че византийците не са глупаци и няма да си разделят на две империята, за да си направят гражданска война.

Третият път един нещастник ми каза, че, всъщност, азбуката е създадена от Ленин. Беше много смешно. Попитах го с какви букви е писал Пушкин, който е живял преди да се роди Ленин и той ми налетя.

Не искам да се хваля, но и трите пъти майка България спечели с нокаут. Същото се случи и с „патриотът-политик” Волен Сидеров, но това беше по друг повод. Който не вярва нека попита бившата му жена Капка. Тя беше свидетел.

В ГУЛАГ са били и хиляди чужденци, включително и много българи. Интересна е историята на бившия френски комунист Жак Роси. Той отива през 1938 г. в Москва, за да помага при „строителството на социализма”. Арестуват го незабавно като „френски шпионин” и го пращат в ГУЛАГ. Там той написва една чудесна книга тайно от надзирателите и колегите си. Тя се нарича „Справочник по ГУЛАГУ” и съдържа около 5 000 термина, свързани със структурата на ГУЛАГ, живота и смъртта на лагерниците и техния лагерен жаргон. В началото на 90-те си я купих във Варшава. Предложих да я издадат у нас в няколко издателства, но не я издадоха. Ще ви кажа само една нищожна част от нея. В нея женският полов орган/на руски „пизда”/ има около 150 значения. Също толкова значения има и думата „хуй”. А глаголът „еба” се употребява в повече от 250 случая. Това ясно показва до какво са доведени лагерниците. На практика те живеят много по-зле от животните и са доведени до най-първично възприемане на действителността. Жак Роси почина преди няколко години. Преди да умре издаде книгата си „Тази сладка утопия”

Предоставям ви  кратка история за ГУЛАГ.

 

През 1918 г. водачът на болшевиките Владимир Ленин нарежда „ненадеждните елементи“ да бъдат затваряни в лагери, като потенциални „врагове“ на Революцията. Първият концлагер в Съветска Русия е създаден през 1919 г. в манастира на остров Соловки. Към 1921 година има осемдесет и четири лагера, като основната им цел е да се „превъзпитат“ изпратените там хора. Обикновено това са благородници, свещеници, търговци, определени като „буржоазия“, но и много други „врагове на народа“ от различни обществени и социални нива.

След смъртта на Ленин неговият „наследник“ Йосиф Сталин има ново виждане за ролята на лагерите като база за ускоряване на индустриализацията чрез принудителен труд. През 30-те години на 20-ти век ГУЛАГ започва да се разраства и заема централно място в икономиката на СССР. Дейността му обхваща добив на злато, въглища, дървесина, строеж на заводи, пътища, както и осигуряване на работници за всички сфери на стопанството и икономиката.

По-късно приемниците на Сталин започват постепенно да намаляват броя на затворниците, да осъзнават неефективността на ГУЛАГ в икономически план и да признават частично несправедливия характер на тази система за принудителен труд. Но лагерите не изчезват напълно. През 70-те и 80-те години се използват за новото поколение врагове на СССР, дисиденти, националисти и криминални престъпници и темата намира широк отзвук в международни организации за човешки права. Постепенно лагерите започват да имат своя роля в дипломацията на Студената война. Едва през 1987 г. се започва окончателното премахване на съветските политически лагери.

По съветски образец, извън СССР е имало такива лагери и в Чехословакия, България, Полша, Унгария, ГДР, Румъния и Монголия. Единсвеният съветски лагер извън територията на СССР е бил в Монголия между 1947 и 1953 г. Тук са се намирали 50 000 затворници.

В книгата на руския политик, бивш затворник от ГУЛАГ И. Л. Солоневич «Русия в концлагер»(1934, София) се отбелязва: «Аз не мисля, че общото число на всички затворници е било по-малко от пет милиона души. Вероятно, — повече. Но, разбира се, за никаква точност на преброяването не може да става дума».

Американският историк и съветолог Р. Конкуест в своята книга «Големият терор» (1973) привежда още по-впечатляващи бройки: в края на 1939 броят на затворниците в затвори и лагери е нарастнал до 9 млн души (сравнено с 5 млн през 1933—1935 г.).

Солженицин също оперира с бройки от порядъка на няколко десетки милиона репресирани.

Известният публицист A. В. Антонов-Овсеенко (син на разстреляният съветски военачалник В. А. Антонов-Овсеенко) счита, че от януари 1935 до юни 1941 са репресирани почти 20 млн души.

Според архивите на СССР, отворени през 90-те, през ГУЛАГ от 1929 до 1953 година са преминали 2 369 220 души. Други около 765 180 са принудително заселени в суровите северни области и пустините на СССР. ^[3]

Смъртността на в ГУЛАГ също се показва от различните автори различно, но според последните изследвания тя e в рамките на 20%. :

Известни хора преминали през ГУЛАГ

• Сергей Корольов-ракетен конструктор
• Дмитрий Лихачов —езиковед и културолог
• Александър Солженицин-писател
• Андрей Туполев-самолетен конструктор
• Варлам Шаламов-писател
• Едуард Стрелцов-футболист

пак сме изостанали с десет години
а ние ще честваме 75 години от Рибарица, “Еникьой”, “Св. Кирик”, “Свети Никола”, “Гонда вода”, о-в “Света Анастасия” и “Кайлъка

Ти май бъркаш концлагер със санаториум

ми да
изпуснал съм Белене и Скравена, за да бъде бъркането пълно

концлагерът е концлагер Босия
кощунство е да правиш разлика
на теб не пречи...

Трябва да се чете, глупако!
Прочети спомените на Цола Драгойчева за т. нар. "концлагер" Гонда вода и ще видиш разликата. А тя е колосална. В т. нар. "концлагери" са изолирали агресивните активисти на БКП. Те не са работили, а по цял ден са се излежавали на припек.
Това да ти напомня Сибир и ГУЛАГ?