ВМА-ЕДНА БЕЗКРАЙНА МАНДРА
С ВМА се занимавам от 1993 г. Тогава неин началник беше небезвестния проф. по нищо Милан Петров. Казвам по нищо, защото нито беше медик, нито икономист. Той беше математик. Чавечето започна безкрайни ремонти и покупки на лекарства, консумативи, храни, перилни препарати и какво ли не на безумни цени. Спомням си, че тогава бурканче кисело мляко струваше в магазина на дребно 32 стотинки. Той го купуваше на едро за 36 ст. Сапунът струваше по 9. Ст., а той го купуваше по 20. Парното се продухваше по два пъти годишно, макар че по правилник се продухва един път на 5 години. Продухването на парното и поправката на покривът се оправяше непрестанно от една циганска бригада в продължение на години. Бригадата, естествено, беше от родното му село Чомаковци, откъдето е и родата му Тано Цолов.
В резултат на това той си закупи 6 апартамента и си построи 5 вили. Закупи и два магазина. Не издържах и го подпуках. Стигнах до война с тогавашния началник на ГЩ ген. Михо Михов. Тогавашният министър Валентин Александров-Казака бягаше от мен като хребарка от „Райд”, защото бях извадил досието му. Скандалът беше голям и МО се принуди да изхварли Петров. Още от времето на Петров в стола, който по негово време стана ресторант, се купонясваше всяка седмица. Със свирня, певачки, „девойки” и т. н. Естествено, там бяха канени шефовете от МО, партийни лидери, депутати, министри. Същият модел се запази и при полк Златев. Тогава и ген. Тонев се кандидатира, но заложи на Иван Костов и загуби. Все пак на следващите избори Тонев все пак успя да стигне до началническия пост.
Естествено, нищо не се промени.
Но не това е темата ми.
През последните 20 години началници на ВКР и служба „Военна полиция” бяха Орлин Иванов, Данчо Дяков и Борислав Сертов. Това, което може да се каже за тях, че „проспаха” всички контрабандни сделки, грабежите в армията и корупцията. Съответно това направиха и министрите на отбраната и шефовете на ГЩ. Същото се отнася и за ГД БОП и ДАНС.
И странно!
Нито един журналист не попита за тези служби и техните началници, министри и премиери къде са зяпали и как така хем спят, хем забогатяват. Като се започне от „Сирийската сделка” с редукторите, мине се през аферата „Пилатус” където изчезнаха едни 30 млн лева и стегне до огромните парични потоци, свързани с военните аероплани и хеликоптери, до ремонтите и тиловите служби. Странно е, че и журналисти и техните гости, свързани с далаверите във ВМА. говорят само за прокуратура и съд, а точно тези, които трябва да информират прокуратурата и съда остават в сянка.
Не е тайна, че МО е една мандра, която партизаните продължават да ползват безнаказано. Армия, на практика, нямаме, но партизани-бол.
Ало! Журнаглистите! Защо стоите като е…и гургули и се ослушвате?
ПАДЕНИЕ!!!
Аз, както винаги, ще бъда много прям и ще го кажа в прав текст: "В наши дни с журналистика се занимават само отявлени простаци."
Няма да спра да го повтарям. Където има държавно има яко крадене. Така е особено при южните народи и особено на Балканите. Държавното тук е лоша дума. Държавното в Дания е нещо голямо. В Норвегия - също. Но при нас е обратно и трябва да се съобразим с този факт. Да махнем държавното, но да не го заменим с фалшивото частно, което е сега, защото ще бъде също като монопола. Както казват, частният монопол бил по-лош и от държавния. Истински пазар на стоки и услуги, без намеса на политици и бюрократи. Тогава няма да ни пука кой кого е назначил. Ще гледаме да си плащаме за услугите толкова, колкото иска пазара. Това е решението. Все още социализмът надделява и в главите ни и в управлението ни. Трудно ще стане. Но защо да не опитаме. Иначе ще бъде скучно.