ПОУМНЯВАНЕТО Е БАВЕН, БОЛЕЗНЕН И ТРУДНОПРЕДВИДИМ ПРОЦЕС

Преди 30 години се обявих категорично против т. нар. „Възродителен процес”. Той беше натрапен от Кремъл, не беше проучен и проведен разумно и навременно. Поради това донесе на България тотален срив на доверие и тежки външнополитически и вътрешни проблеми. По това време ми дойде идеята да се създаде един институт за изучаване на съвместимостта на исляма и християнството, за да се подготви сериозна програма за търсене на единство на нацията.

Тази моя идея съм съобщил по радио „Свободна Европа” още по времето на т. нар. „социализъм” и бях атакуван от комунистическите партийни комитети и служби.

След 10 ноември съм писал и говорил доста за създаването на такъв институт. Останах нечут и неразбран от т. нар. наши „политици” и те не си мръднаха пръста. А Георги Първанов открито ми заяви, че България няма нужда от такова нещо. Но какво може да се очаква от един политически тарикат и зависим човечец?

Единствено Антонина Желязкова разбра идеята ми и се опита да направи нещо подобно, но без участието на държавата тя нямаше възможност и потенциал да направи нещо наистина всеобхватно и действащо.

Тази идея става твърде актуална сега, но едва ли политическите отрепки, които са на власт могат и искат да направят такъв институт. Тях дирижираното противопоставяне на „патриоти”, „националисти” и ДПС напълно ги удовлетворява. Разиграват един пошъл спектакъл, за да разединяват нацията. От своя страна великите сили и особено Кремъл ни използват за опитна лаборатория.

Подобен институт предложих да се създаде и за интеграция на циганите. Нито желювци, нито костовци, нито стояновци, нито лукановци нито който и да е се съгласи дори да говорим за това. Резултатът и налице. Предложих и на френския писател Бернар Анри Леви да създадат такъв институт във Франция при посещението му в началото на 1990 г. Обясних му, че нашите и румънски цигани ще отидат при тях и тогава французите ще разберат как се пърди в джамия. Отново нулев резултат.

Сега, след атентата във Франция, политици, журналисти и всякакви читалищни дейци говорят за две неща-за тероризъм и религиозна ненавист. Говорят, че не трябва чуждата вяра да се унижава.

Това ме разсмива, защото, някак си твърде бързо, забравиха за подготовката на терористи у нас. Терористите , подготвяни у нас бяха и ислямски, и южноамерикански, и африкански. Сега с какви очи се обявяват против тероризма? Същите тези задници още по-бързо забравиха, че собствените ни натрапени от чужда държава управници в продължение на 45 години правиха всякакви опити да унищожат християнската и мюсюлманска вери, за да ни натрапят идиотския си комунизъм. Вземете отдавна нечетените книги на разни назначени писателчета и поетчета, в които се гаврят с християнството и Исус Христос. Същото правеха и с мюсюлманската религия и Мохамед. А сега изглеждат толкова възмутени!

Тези задници ми напомнят силно на лицето Асен Агов, който преди 10 ноември написа една „пламенна” и скъпо платена книга против „американския империализъм”, а сега им лиже задниците и псува Русия, която преди време беше негова „втора родина”. И сега асенаговщината е начин на мислене и действие на т. нар. български „политици”.

Ще завърша с едно мое стихотворение, писано по онова време:

                                                                      

НОКТЮРНО

Странна беше тази

трапеза.

На нея стояха Иисус и

Мохамед

и немощно един друг

длани протягаха.

Сълзите им капеха

бавно във мрака.

Един глас

мълчаливо крещеше.

Стадо овце

се прибираше

блеейки.

Тъжен кларинет

хлипаше реквиемно.

У кмета

таз вечер имаше пир

и дърводелци работеха

в двора.

Внимателно гледаха

един

черен

чертеж,

на който пишеше:

„УНИВЕРСАЛЕН КРЪСТ ЗА МНОГОКРАТНО ИЗПОЛЗВАНЕ”.

„КРЪСТ С ДВЕ ЛИЦА”.

 

На разсъмване

в мъглата

ги разпнаха.

07.01.1990 г.

София

Възхищавам се от Вас и Вашите текстове и точно за това не ми се иска да преглътна явни неточности. Не съм от любителите на Кремъл, просто държа на истината, както съм я запомнил, и на разумът си.

Кремъл-КГБ-ГРУ нямат пръст във възродителният процес от 1984-85. Става дума за насилственото преименуване на етническите турци в България, не за помаците или за циганите. Та това е изцяло наша, българска, изцяло башибозушка инициатива.

До смъртта на Брежнев управлението на България беше out-source-нато в Москва и по онова време такова действие нямаше как да се осъществи, нямаше да получи одобрението на Москва.

Ама умря товарищ Брежнев и с него си отиде и доктрината Брежнев. Наследниците му на кремълският трон отвързаха бай Тоша и цяла България от каишката, "оправяйте се оттук нататък сами" му рекоха. И като ни отвързаха от каишката, веднага намерихме как да се изпикаем накриво.

Преди това си мислех, че възродителният процес е замислен по време на ловните излети, които ежегодно си организираха в Делиорманът Тошо Наш Правешки и румънският кондукатор. Нали и кондукаторът беше спретнал подобен възродителен процес на етническите унгарци в Румъния.

Да, ама май не е било така. Башибозушка работа се оказа, инциатива отдолу, както и Баташкото клане било башибозушка инициатива отдолу.

Стана ми ясно от някои документи, че възродителен процес през есента на 1984 е започнал като съревнование между два областни комитета на БКП-то и като бас на техните първи секретари. Инициативата им я подкрепил министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов, вероятно на своя глава, но се поминал навреме, за да не бъде съден за геноцид. "Висшето държавно и партийно ръководство" било поставено пред свършен факт. Разбира се, министър-председателят Гриша Филипов в пълна сила носи отговорност, но и той навреме се поминал.

Стана ми ясно, че в тези последни години Живков е бил като чучело на върхът на партийната и държавната власт. Реалното управление вече се е било изплъзнало от ръцете му, занимавал се с раздаване на жилища на млади АБПФК, смях в съдебната зала.