Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11.2014 13:11 - 10-ТИ НОЕМВРИ. ГОЛЯМАТА ЛЪЖА
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1368 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 09.11.2014 13:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В СТРАНАТА НА ЛЕДЕНАТА ЦАРИЦА

10 ноември подлежи на анализ и критика. Редно е да разберат българските граждани какво точно се е случило на 10 ноември. В същото време тази дата не е създадена за един ден. Преди нея има години и десетилятия на подготовка за обявяването и.

Понеже днес думата задкулисие е твърде актуална, нека погледнем в задкулисието 20 години преди нея, за да можем да сглобим пъзела на времето и събитията.

Ще се върнем в далечната 1968 г. В Чехословакия назряват събития, нежелани от КПСС. Правят се усилени опити за предотвратяването им, но въпреки това гражданите и ЧКП обявяват, че искат коренна промяна. Това е смъртоносно за Кремъл. Те не са готови с план „Б”, за да могат да направят политически завой. Затова потушават жаждата за свободи и права. Смазват я с танкове и полицейщина. Това не е унгарската революция през 1956 г., когато спомените за нормален живот са живи и унгарците интуитивно се стремят към реставрация. През 1968 г. Втората световна война е свършила преди близо 25 години, и поколението, което иска коренна промяна е друго.

През 1969 Кремъл трескаво мисли какво да направи, за да създаде модели, които да позволят промяна на режима според нагласата на наслението и то така, че да могат да изпреварят нежелани за тях събития. През същата година се създава паралелен на Държавния статистически институт, за да могат да сравнят истинските цифри на икономиката с тези, които официалният институт дава, за да разберат от една страна истината, а от друга да се опитат да ремонтират държавния и партиен апарат. Този паралелен институт е на подчинение на КГБ. Веднага лъсват  жестоките разлики в цифрите. Но да се направи такъв тотален ремонт на администрацията и партийния апарат на КПСС се оказва невъзможно. Следва създаването на още два института. Най-напред се създава институт за САЩ и Канада. В него се анализират начините за правене на икономика и организация на производството. Негов пръв председател е Евгени Примаков. Няколко години по-късно се създава Институт востоковедения /Институт за изтокознание/. Той проучва и анализира китайския опит за промени. Негов пръв председател е…отново Евгени Примаков. Същият този Евгени Примаков, който стана след разпадането на СССР министър председател и въведе този „нов модел”, който само той можеше да въведе. Всичките аналитични институции му бяха подчинени и единствено той можеше да реализира модел, удобен за управляващите в Русия. А това съвсем не беше КПСС, а ВПК, ГРУ и в някаква степен КГБ.

Сега нека се върнем в България.

България беше най-верния сателит на Кремъл. Но както и в СССР, така и в България назряваше тежка икономическа криза. Външният дълг стремително растеше, а съветският пазар фалира. Затова и нашата икономика, която беше над 60% ориентирана към СССР също фалира. Предвид това заработи план „Б” на Кремъл за изместване на виновницие за кризата към етнически причини. Така България отново се превърна в опитно поле на Кремъл чрез разбунване на етническа криза, за да се видят какви ще бъдат резултатите и ще заработи ли машината за прехвърляне на отговорност. Този план се провали.

Наложи се да се извади план „В”.

Той се състои в следното.

Още в средата на осемдесетте в Политбюро наЦК на БКП се получава разработка за „възстановяване на старите политически партии, но с идеята те да бъдат управлявани задкулисно от БКП и службите. Назначиха се надзорници от апарата на ЦК на БКП и на ДС. За Демократическата партия, например, отговорник е секретарят на ЦК и бивш шеф на Организационния отдел на ЦК Продан Стоянов. За БЗНС „Никола Петков” е Ангел Димитров-член на ПП на БЗНС. За БСДП е Ал. Лилов-директор на ИССТ /Институт за съвременни социални теории/. Членът на Държавния съвет Емил Христов и шеф на Административния съвет към Държавния съвет създава чрез своя заместник проф Борис Първулов ОДЦ /По-късно ОХДЦ/. Първоначално в неговото ръководство влизат акад. Благовест Сендов, Стоян Кадив /баща на Георги Кадие/, арх. Христо Генчев, Димитър Попов /Митко Паричката/, който бе назначен за премиер и други партийни активисти и послушници на Кремъл. Самият факт, че след 14 декември 1989 г. когато станаха вълненията около НС за падане на член. 1 от тогавашната конституция, ОДЦ незабавно смени цялото ръководство, воглаве с Първулов и на преден план бяха извадени хора от втория ешелон-Стоян Ганев, Илко Ескенази, Любомир Павлов/Любо Пъпката/, Кирил Манов и др. В своя книга Благовест Сендов твърди, че ОДЦ е създадена през 1990 г., но това не е така. През пролетта и лятото на 1989 г са засечени няколко срещи на тази тема в кабинета на Първулов и във вилата му. По-късно синът му Свилен стана важна задкулисна фигура в СДС.

Нека сега разгледаме и една друга организация. Тя се нарича КГП /Клуб за гласност и преустройство/.

На 16 януари 1988 г. в г. Септември Илия Минев и сподвижници създават НЗДПЧ /Независимо дружество за защита правата на човека/. Още в началото те са изключително активни и това не се харесва на БКП и ДС. Естествено, не се харесва и на Кремъл. Следва бърза реакция и в София за посланик на СССР е изпратен ген. майор от КГБ и ръководител на сектор България в ЦК на КПСС Виктор Шарапов. Това става в края на март 1988 г. Вече е създаден и т. нар. Русенски комитет по подобие на съветски неправителствени организации. Той също е воден задкулисно, но огромната част от интелектуалците, участващи в него не знаят това. Известна е връзката на един от учредителите му със Стоян Михайлов-секретар на ЦК на БКП. Но този комитет е създаден задкулисно директно от Кремъл и е насочен срещу Т. Живков.

Още с идването си в София Шарапов активизира голяма част от агентурата и русофилите и започва създаването на КГП. Засечени са множество срещи на активисти на Клуба в съветското посолство. Дори Желев и компания предлагат на тайна среща на Живков да стане почетен председател на Клуба. Живков, естествено, отказва. Той добре съзнава, че това е примамка. В по-късни разговори по негова молба с него той ми е казвал доста неща както за партиите, така и за КГП.

Първият вариант за име на КГП е КГП „Михаил Горбачов”, но Шарапов не се е съгласил с това.

При моята първа среща с Желев на 25 февруари 1989 г. в ресторант „Грозд” /Тогава сладкарница „Пролет” му дадох уставите и програмите на НДЗПЧ и прясно създадения профсъюз „Подкрепа” и поисках техния устав и програма. Предадох му и концепция за обединяване на неправителствените организации в обща организация.  Той ми отговори, че устав нямат, а програмата им е юлската концепция на БКП. Второто му изречение беше, че ние сме екстремисти.  Останах смаян от думите му. Човекът, който беше с него отиде някъде и ми донесе копие на поздравителна телеграма до Михаил Горбачов от 3 ноември 1988 г. по повод наближаващия 7 ноември и оплакване, че са били привикани в МВР по за 2-3 часа на „беседа” няколко техни активисти.

Поразително!

Само след 10 месеца Желев забрави всичко това. Създадоха това, което исках под формата на СДС дори без да ме поканят на учредяването. Решиха, че стават антикомунисти, но нямаше как да им повярвам, защото знаех кои са и кой стои зад тях. Многократните тайни срещи със Шарапов и Луканов доведе до една изключително порочна т. нар. „Кръгла маса”, на която те клекнаха по всички въпроси, поставени от БКП и доведоха до този порочен т. нар. „преход”.

И така, нека направим равносметката.

10 ноември 1989 г. се превърна в политическия 1-ви април, в който все още живеем. На 10 ноември времето замръзна на този 1-ви април и все още сме в него. България заживя в страната на „Ледената царица” и всички замръзнали мозъци още си мислят, че нещо се е променило. На практика се проведоха думите на Живков, че те трябва „Да се снишат, докато отмине бурята”. Бурята, естествено отмина и те изпълзяха като змии напролет. През цялото това време пропагандата дъвчеше като единствен виновник Тодор Живков, а останалите били тревопасни вълци.

Няма с какво да бъде чествана датата 10-ти ноември. Тя беше деня на всеобща заблуда и измама.

България се нуждае от една нова „Кръгла маса”, на която неправителствените организации да създадат под формата на конвент нови правила, нова конституция, нова административна, политическа и съдебна система. Да създадат медийна камара, която да ревизира медийната система и да не допуска офшорни медии и монополи.

Останалото е от Луканова!





Гласувай:
4
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 5894094
Постинги: 2876
Коментари: 7055
Гласове: 5756
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930