Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2014 11:01 - ОТКРИТО ПИСМО ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ЦАЦАРОВ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1127 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 21.10.2014 18:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР Е ПРЕСТЪПНИК

 

По традиция, още от 9-ти септември 1944 г. на власт се назначават зависими хора. Това е стилът на руския империализъм. Кимон Георгиев, Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков и всички останали бяха държани в мъртва хватка от съветските служби.

Така е и сега и това се вижда с просто око.

Същото се отнася и за съдебната система. Още през 1944 г., когато се подписва наредбата-закон за създаване на т. нар. Народен съд се вижда, че това е правен и фактически абсурд. Ако си направите труда да прочетет т. нар. „Наредба-закон за създаване на Народен съд” ще видите, че прокурорите, съдиите и съдебните заседатели са НАЗНАЧЕНИ от ОФ, т. е. от БКП. Затова Народният съд е партиен орган, а не държавен. На всичко отгоре не е гласуван от Народното събрание, а е подписан от Кимон Георгиев, който е от изпълнителната власт, инсталирана от от една чужда армия, окупирала страната ни. При внимателно четене, ще видите, че той има обратна сила, което също е недопустимо.

Но нека се върнем в настоящето.

Сегашната съдебна система в лицето на съда и прокуратурата не се е променила. Те бяха и си остават партийни институции.

Вчера, в ТВ „7 нюз” в прав текст нарекох Главния прокурор Сотир Цацаров престъпник. След като в продължение на 2 месеца искам среща с него и му пращам сигнали за изключително тежка корупция в ИА „Автомобилна администрация” и последвалите убийства и инвалидизиране на хиляди български и чужди граждани вследствие на автомобилни катастрофи от неграмотни и незнаещи български език водачи на МПС, получили книжки чрез заплащане в кеш, той не си направи труда да се срещне с мен или да предприеме действия вследствие сигналите ми, аз съм в правото си да го обвиня в укриване на престъпления и съучастие в корупция и убиства на граждани от неправоспособни шофьори. В същото време в продължение на дни го информирах за унищожаването на архив от документи на агенцията, които са веществени доказателства за продължаващо с години. Той съзнателно допусна унищожаването на тези документи.

Обвинявайки Главния прокурор в тези престъпления аз отлично съзнавам отговорността, която нося. Затова му давам 14 дни да заведе дело за клевета и обида срещу мен. Ако не го направи, аз ще пусна иск за съд на Главния прокурор за извършените от него престъпления.

Цацаров, ти си на ход!

Указ № 22

В името на негово величество царя

ние, регентите на България,

по доклад на министър-председателя от 3 октомври 1944 г., под № 325

Постановихме и постановяваме:

Да одобрим 6-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 30 септември 1944 г., протокол  № 191, с което и на основание чл. 47 от конституцията е приет следният

Наредба-закон

за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея

Чл. 1. Учредява се Народен съд за съдене извършилите на престъпни деяния, предвидени в този закон:

а) министри от правителствата през времето от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г.;

б) народни представители от ХХV Обикновено народно събрание и

в) други граждански или военни лица.

Чл. 2. Наказват се с временен или доживотен строг тъмничен затвор или със смърт и глоба до пет милиона лева:

1. Лицата, които след 1 януари 1941 г. са изложили сигурността на държавата или са поставили народните интереси в опасност, било като са сключили международни договори с воюващи държави, било като са взели решение да обявят война и да водят война;

2. Ръководните лица, които след 22 юни 1941 г. са заповядали действия, нарушаващи обявения неутралитет към Съюза на съветските социалистически републики и с това са отегчили международното положение на България;

3. Ръководните лица, които във връзка с обявяването и воденето на войната с Англия и Североамериканските съединени щати не са изпълнили своето служебно задължение, като не са взели надлежни и своевременни мерки за предпазване на народа и държавата от морално и материално увреждане;

4. Лицата, които след 1 януари 1941 г. в старите предели на страната, в Македония, Тракия или другаде са използвали своите връзки с властта или с воюващите държави, или служебното си положение, за да набавят за себе си или за другиго противозаконна имотна облага;

5.Лицата, които са били в служба на Германия или на съюзниците й и при нейното упражняване дейно и съществено са допринесли за провеждането политиката на тия държави във вреда на интересите на българския народ;

6. Лицата, които през същото време са изпращали наши войски в Югославия и Гърция, за да преследват народоосвободителните войски на тези страни, както и ония ръководни военни лица, които със своите действия или бездействия са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;

7. Лицата, които, в страната или извън нея, във връзка с водената след 1 януари 1941 г. от правителствата външна или вътрешна политика, са заповядали, поощрили или извършили убийства, тежки телесни повреди, палежи, грабежи, обири и изтезания;

8. Лицата, които доброволно са служили и предавали на полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или други борци за народните свободи;

9. Следователи, прокурори и съдии, които при предварителното или съдебно дирене или с издадените присъди са проявили явно пристрастие и грубо престараване, с цел да подкрепят провеждания над народа терор, безправие и насилие;

10. Лицата, които в страната или извън нея, от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. със своите действия, писания или слово или по друг начин са допринесли дейно и съществено за извършването или провеждането на горните деяния, както и за гоненията срещу евреите.

Чл. 3. Лицата, които са укрили или спомогнали да избегне лице, за което са знаели или по обстоятелствата е трябвало да предполагат, че е извършило някое от престъпленията по този закон, се наказват от общите съдилища със строг тъмничен затвор от пет до петнадесет години; изключват се от наказателната отговорност съпруг, съпруга, възходящи, низходящи, брат и сестра.

Чл. 4. Виновните за извършване на престъпления по този закон се лишават от правата по чл. 30 от Наказателния закон временно или завинаги.
Съдът присъжда в полза на държавното съкровище целия имот на осъдения или част от него.
Смъртта на лице, извършило деяние по този закон, настъпила преди или след възбуждане на обвинението срещу него, не пречи да се започне или привърши преследването и да се издаде присъда съгласно предшествуващата алинея.

Чл. 5. Министерският съвет, по доклад на министъра на правосъдието, назначава един главен народен обвинител и нужното число обвинители.
Главният народен обвинител и обвинителите с възможно най-голяма бързина събират обвинителния материал, възбуждат обвинението, определят мярка за неотклонение, изготвят обвинителния акт и поддържат обвинението пред съда.

Чл. 6. Народният съд се състои: а) от народни съдии – пълнолетни български поданици от двата пола, избрани от областните комитети на Отечествения фронт; б) от назначени съдии от министъра на правосъдието измежду съдиите и адвокатите в страната.
Всеки областен комитет на Отечествения фронт избира тридесет народни съдии измежду най-добрите граждани от градове и села. В случай, че в някоя област, в зависимост от числото на привлечените към отговорност лица, образуваните състави се окажат недостатъчни, министърът на правосъдието може да поиска от съответния областен комитет на Отечествения фронт да избере допълнително народни съдии.

Чл. 7. Разпределението на съставите на Народния съд става от министъра на правосъдието, със спазване на следните правила:

а) образуват се един или повече състави от по 13 члена за съдене регентите, министрите, народните представители, дворцовите съветници и висшите духовни и военни лица: четири от съдиите са от назначените, а останалите – от посочените от областните комитети. Тези състави заседават в София. Старшият от назначените съдии е председател на състава.

б) за всяка област се образуват състави според числеността на подсъдимите, състоящи се от един назначен съдия – за председател, и четири, посочени от съответния областен комитет. Тези състави заседават в областните центрове или, когато министърът на правосъдието намери това за целесъобразно, в някой от околийските центрове на областта.

в) в случай, че някой от назначените съдии бъде възпрепятствуван да участвува в съда, той се замества с друг от министъра на правосъдието.

Чл. 8. Обвинителният акт се изпраща на съответния съд, който връчва преписи на подсъдимите. Последните могат да направят своите възражения и да посочат доказателствата си в седемдневен срок от получаване на преписа.
Народният обвинител изисква обвиняемите военни лица чрез военния министър.

Чл. 9. Съдът в най-кратък срок насрочва разглеждането на делото. Съдебното дирене се извършва от съда свободно, по разум и съвест.
За отсъствуващите подсъдими делото се разглежда неприсъствено.
Всеки подсъдим има право най-много на двама защитници.
Съдът е длъжен да свърши заведените пред него дела най-късно до 31 март 1945 година.

Чл. 10. След приключване на съдебното дирене, изслушване на обвинението, защитата и последната дума на подсъдимите, съдът постановява мотивирана присъда, неподлежаща на обжалване и одобрение. Присъдите се изпълняват неотложно от прокурорите при областните съдилища.

Чл. 11. Народният обвинител разпорежда за налагане възбрана и запори върху имотите на привлечените под отговорност лица.

Чл. 12. Наследниците на лицата, които се визират в чл. 4, ал. 3 от настоящия закон, са длъжни да декларират пред народния обвинител имуществата на починалия в петнадесетдневен срок от поканата.
Трети лица, които притежават на свое име и държат на каквото и да било основание имущества на привлечени под отговорност по този закон лица, са длъжни да ги декларират пред народния обвинител в седемдневен срок от обнародването в Държавен вестник на съобщението за това.

Чл. 13. Който не изпълни задължението по предходния член и даде непълни или неверни данни, се наказва от общите съдилища със строг тъмничен затвор и глоба до един милион лева. Укритите имущества се конфискуват.

Чл. 14. Всички отчуждения и учредявания на вещни права върху имуществата на осъдените по този закон лица, извършени след 1 юни 1944 г., са нищожни по право спрямо държавата.

Чл. 15. До доказване на противното, считат се собственост на обвиняемия прехвърлените имоти след 1 януари 1941 г. върху съпруга, възходящи и низходящи сродници, братя, сестри или низходящи от тях. Същото се отнася до имотите, придобити след същата дата от съпругата и малолетните низходящи, освен придобитите по наследство.

Чл. 16. Настоящият наредба-закон влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на министъра на правосъдието.

Издаден в София на 4 октомври 1944 година

На първообразния собственоръчно подписано: В. Ганев, Цв. Бобошевски, Т. Д. Павлов

Приподписал: К. Георгиев

Първообразният указ е облечен с държавния печат и зарегестриран под № 8054 на 4 октомври 1944 година

Пазител на държавния печат, министър на правосъдието Минчо Нейчев





Гласувай:
6
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Винаги съм си мислел, че
21.10.2014 17:29
Цацаров има една много гузна физиономия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 7380901
Постинги: 3264
Коментари: 8102
Гласове: 6122
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031