Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2014 11:26 - ЗАКОНЪТ НА МЪРФИ И БЪЛГАРИЯ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1733 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЗА НАВОДНЕНИЯТА И ВЛАСТТА

 

Помните ли какво става всяка зима при първия сняг?

Точно така! Той винаги изненадва общинските и държавните институции. Само ние не сме изненадани, защото знаем, че иначе не може да бъде.

Точно тук е проблемът!

Хем знаем-хем избираме същите отрепки да управляват страната. Защото, както казват те самите, били успели българи.

Дали е така?

Васил Черепа има пари. Много пари. Огнян Донев също. Такива са и Любо Пъпката, Стефан Софиянски, Румен Пашата, братя Галеви, Алексей Трактора, Маджо, Доган,  Ковачки Пуйко Борисов Гергов-Свинаря, Иван Костов, Пеевски и още стотици знайни и незнайни милионери, олигарси и местни феодали.

Дали, обаче, са забогатели здравословно?

У нас под успял българин се разбира човек, който знае да краде и не му пука от това. И това българинът високо цени и тайно се надява и той да може да го реализира.

Там е проблемът!

Същото е и в политиката, а и във всяка сфера на икономиката, правосъдието, морала, селското стопанство, образованието, здравеопазването и в останалите звена на обществения живот.

В книгата си „Законът на Паркинсон” проф. Сирил Норткот Паркинсон формулира т. нар. „Закон на Мърфи”. Той гласи следното:

„Можеш да направиш грешка в проектирането, построяването или навигацията на един кораб. Мърфи винаги открива грешката. В случая Мърфи е морето.”

При нас Мърфи също откри грешката. У нас ролята на Мърфи изиграха дъждовете. Оказа се, че ние не само нямаме проект и строителство, но нямаме, по тези съображения, и навигация. Затова ни издавиха едни дъждове, които нито са поройни, нито опасни, ако управниците си бяха по местата. Пълната липса на интелектуален капацитет, отговорност и морал доведоха до трагедията на много места в страната.

Нека направим един анализ.

Какво би направил един интелигентен, отговорен и морален управленец, за да няма бедствия и аварии?

Първо, той би се запознал със землището на определените общини. Би направил карта на землището и би я качил на един софтуер.  Би изпробвал различните видове бедствия и аварии на компютъра и така би направил анализ на риска. От наводнение, пожар, свлачище, земетресение, суша и всички останали евентуални проблеми. Би взел калкулатора и би изчислил колко пари ще отидат за поправяне на пораженията и би направали сметка и колко пари ще трябват, за да се предотвратят тези поражения. Въз основа на тези две сметки той би предпочел или едното, или другото. Тук самият живот е доказал, че за предпазване от бедствия и аварии отиват много по-малко пари, отколкота за ликвидиране на пораженията. Да не говорим, че при бедствия и аварии като правило се дават и човешки жертви.

Защо го няма това у нас?

Отговорът е многопланов.

Първо, нито една партия или община нямат стратегии. Като се започне от водната стратегия и се стигне до инфраструктурата и организация, тренинг и човешки ресурси, включително по публично частното партньорство. Фонд за ликвидиране на пораженията от бедствия и аварии имаме, но фонд за предотвратяването им-не!

Вторият проблем е, че управлението на държавата ни е свръхцентрализирано, включително бедствията и авариите, което силно затруднява бързото и правилно реагиране при бедствия и аварии. Какво дирят охранителна полиция и противопожарната охрана в МВР? Да не би бедствията и авариите да стават на жълтите павета? Колко време ще трябва на една централизирана институция да проумее проблема и да реагира бързо и професионално? Нали трябва кметът да вдигне телефона и да се обади на областния управител. Той от своя страна трябва да вдигне телефона и да предаде със свои думи на съответния министър или министър-председател какво се е случило. От своя страна министърът трябва, пак със свои думи, да издаде заповед или нареждане да се започнат определени действия.

Това се казва игра на развален телефон. На всичкото отгори при централизирано управление има много административни щатове, които или преливат от пусто в празно, или си играят на играта „Ти гониш!”

Ако всичките тези права и задължения бяха дадени на кмета, тогава и пожарната, и техниката, и публично-частните партньори щяха да знаят всички възможни рискове и да вземат съответните предварителни мерки, а при бедствие и авария биха действали бързо, точно и професионално. Областният управител и централната власт щяха да се намесят единствено, ако бедствията и авариите стават в повече общини и е необходима координация. Нали си спомнята какво се случи във Варна при трагедията в Аспарухово?

Кметът Портних посочи министър Овчев и каза: „Ти гониш!” Овчев също посочи Портних с пръст и каза”А, не! Ти гониш!” и докато се гонеха, водата отнесе хора, къщи и имущество.

Третият проблем не е организационен. Той е свързан с чисто български проблем.

Става дума за процентите. Нашите политически и административни отрепки си правят сметките така:

50% от10 хил. лева са 5 хиляди лева. 50 % от 1 млн. лв са 500 хил. лева. Защо да взема 5 хил. лева за предотвратяване на бедствие и авария, когато мога да мушна в джоба сто пъти повече за поправяне на пораженията? Същото се отнася и до ремонтите на пътища, шосета, съоръжения и сгради. Прди години отидох при тогавашния кмет на София Стефан Софиянски. Предложих му три нови технологии-за сортиране и изгаряне на отпадъци, за строеж на улици и за запълване на дупки с 10 г. гаранция. Знаете ли какво ми отговори той?

„Ти какво? Искаш да ме застрелят на първото кьоше ли?”

Това е логиката на българския управленец.

Една от технологиите, която предложих, се нарича „Ренолит”. Тя е немска и става дума за един полимер, съставен от целулоза и латекс, който се слага при строеж  на основи за пътища, язовирни стени /обърнете внимание/ и водни канали. Този полимер запълва всички кухини и каверни в грунта и по този начин не дава възможност на водата да влезе вътре и да разбие стената или пътя и играе ролята на арматура. Ходих до агенцията по пътища, в сдружението на общините, в Минстерството на земеделието, в НЕК и къде ли не. Никакъв интерес! Сега същите тези отрепки бърборят, че много дъжд, лоши язовирни стени и какво ли не. Как да не им ….

Накрая искам да ви уверя, че не само при бедствия и аварии се стига до сегашното положение. Истинските бедствия и аварии са политиците, администрацията, правосъдието и общините. В душата на българските управници има толкова много простотия, наглост и безотговорност. Толкова много корупция и престъпност, че ако продължим още няколко месеца така, ще се срутят всички икономически, политически, правови и финансови насипи и България ще се превърне в едно блато. Смрадливо и кално блато.

И като знам, че българинът е обществено-политически рецидивист, съм убеден, че ще изпием горчивата чаша до дъно.

Може ли нещо лошо да се случи у нас, то задължително се случва!

Такъв е законът на Мърфи в България!





Гласувай:
4



1. apostapostoloff - А за капак закриха и
08.09.2014 11:49
министерството за бедствия... Вместо да закрият министерството на спорта и на културата.
цитирай
2. batogo - !!!:)))
09.09.2014 08:57
Когато има бедствия и аварии, може да се краде, а когато се вземат превантивни мерки не може, защото изграденото се вижда и няма как да не изградиш, пък да вземеш парите за изградено...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11741944
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031