ЗА КОВЧЕГА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
Преди два дни журналисти „сътвориха” поредната „сензация”. Открили ковчега, където лежеше мършата на „вожда и учителя” Георги Димитров /Гого Тарабата/.
Умилително и пълноводно напълниха ушите на българските граждани за един ковчег и се „възмущаваха”, че ковчегът се намерил в една фирма за скраб. Как можело „част от българската история” да се намира в склад за скраб?
А къде му е мястото?
Къде може да бъде мястото на един ковчег, възнесен до небесата, заедно със съдържанието си, от комунистическата пропаганда?
Първо нека си спомним кой е Георги Димитров.
Първоначално е активист и ръководител в ОРСС. След това е един от агитаторите на т. нар. „Владайско въстание”. Член е на престъпната БКП, отцепила се от БСДП и поела път към национално предателство и антинародна дейност. Същата партия, която по заповед от Кремъл организира и ръководи т. нар. „Септемврийско въстание”, което на практика се оказа гражданска война, с цел да се направи преврат и България да стане „съветска” република. От същото това въстание той се измъкна като фъсня от скъсан джоб и отпраши в Европа. От там, заедно с глутницата си, ръководеше т. нар. „чети” и организира убийства и атентати като този на 16 април 1925 г. в църквата „Св. Неделя” /тогава СВ. Крал/, при което загинаха над 200 души и бяха ранени над 500. След подпалването на Райхстага е арестуван заедно с двама свои съпартийци Попов и Танев, които по-късно захвърля в Сибир, въпреки че те са тези, които му пишат защитата в съда. След това отива в СССР и става агент на НКВД под формата на председател на Коминтерна. Нека не забравяме, че т. нар. „Коминтерн” не е нищо друго, освен отдел в НКВД и е подчинен на комисаря на службата. Там той работи в продължение на повече от 10 години против Родината си за насилствена смяна на властта и установяването на тоталитарната „съветска власт”, организирайки и финансирайки т. нар. „партизанско движение”.
След окупацията на България от Съветската армия България е смазана и интелигенцията е избита. Установява се диктатура, която продължи 45 години.
Дали сега може да се каже, че сандъкът, в който е лежал няколко десетилетия е свята реликва и част от историята на България? Тя е част, но от историята на една престъпна организация, наречена БКП.
Безумно и престъпно е да се прави реклама на един човек, донесъл толкова злини на народа и държавата си. Престъпно е да се възнася един метален сандък като част от историята на България и българския народ, смачкан и унизен от една престъпна личност, и нейните господари.
УЧУДВА МЕ БЕЗРАЗЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ КЪМ ТОЗИ ФАКТ!
Тагове:
Последният филм...
По Пути..Унищожението на историята - зав...