Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2014 11:30 - БЪЛГРИНЪТ ПРАВИ САМО ЕДНА ГРЕШКА В ЖИВОТА СИ, НО Я ПРАВИ ПОСТОЯННО!
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 2866 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 20.03.2014 11:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    НА ВНИМАНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ РУСОФИЛИ

Страстите около Украйна се разгоряха до степен на безумни изявления на депутати-полуинтелигенти, неграмонтни журналисти и всякаква сган.
Не остават по-назад и русофобите. Те също проявяват завидна агресия, но без да дават доказателства за думите си.
Смятам, че и едните и другите са жертви на ниската си политическа и историческа култура и наследствените рефлекси и емоции.
Чуват се и гласове, че ние сме малка държава и не можем да взимаме самостоятелни решения и да правим независима политика, поради което трябва да се прилепим към някоя велика сила и да оставим на нея да взима решения и да действа.
Това също е знамита глупост!
Първото нещо, което трябва да направим е да прочетем истинската история и да събираме качествена информация, преди да предприемем политически и най-вече външнополитически ходове и решения. Само чрез анализ на достатъчна и вярна информация можем да стигнем до правилни и качествени решения.
Но ние не правим това. Всъщност, българинът не прави много грешки. Той прави само една. Най-напред прави нещо, а след това отчита грешка, която, обаче, не признава. Достатъчно е да спомена два много пресни случая-изявлението на Вигенин за Украйна и дрънканиците на Чичовото /гл. секретар на МВР/.
Вече е ясно, че нито МВР, нито МВнР имат капацитет да си вършат работата. Във Външно няма експерти по Русия, които да са запознати с истинските взаимоотношения на България и Русия през вековете. Това, което са учили е по-скоро руската, а не българската позиция. Такива са им учебниците и преподавателите. Такива, естествено, са и те. Аз съм убеден, че ако отиде на работа във Външно знаещ и можещ човек, той ще бъде изхвърлен с шутове от там най-късно на обяд. Същото в още по-голяма стерен важи и за МВР, както и за всички останали държавни институции. Опорни точки, щамповани глупави фрази, калинки, малинки и други гадинки са навсякъде и те се сменят с други себеподобни при всяка смяна на филиалите на БКП, които кой знае защо се именуват "политически партии"
Многократно за последните 30 и кусур години съм цитирал книгата на руският дипломат, историк, и публицист Сергей Спиридонович Татишчев и неговото откровено българомразие. ,,,,,,,,,но това не е негово лично мнение. То е част от доктрината на Руската и съветска империя към България. Книгата е издадено в Санкт Петербург през 1890 г. под заглавието "История российской дипломатий", която придобих още по време на студентските си години и която успешно беше открадната заедно с други ценни книги при множеството обиски, които ДС правеше у дома.
Можете да прочетете и книгите на старозагорския митрополит дядо Методий Кусевич и особено за македонските българи и „Виновниците за погрома на България през 1913 г. Из живота и делото на Старозагорския митрополит Методий Кусевич“. Можете да прочетете и много други книги на очевидци и историци на тази тема. Там особено точен и активен в тази посока е историкът Цочо Билярски, когото искрено поздравявам и му благодаря за огромния труд за възвръщане на народната свяст. Първата статия, която публикувам е негова.
Ако ви хареса постинга можете да ми напишете, ще ви пусна и други подобни, за да прочетете и усетите истинската история на българо-руските отношения. Те ще ви свалят на земята и ще ви освободят от филии и фобии. Те ще ви направят нормални хора
Приятно четене.





    РУСИЯ И ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА. imageЕдин поглед върху отношенията на руския шпионаж и дипломация към България и по македонския въпрос.

Наближава една тъжна годишнина – сто години от първата национална катастрофа. На 28 юли 1913 г. в Букурещ България беше ограбена от коварните си съюзници през Балканската война (1912-1913) Сърбия и Гърция и полакомилата се за нови грабежи Румъния. Но само те ли бяха виновни за катастрофата, която сполетя народа ни. Главният виновник за катастрофата на България през 1913 г., който публично подкрепяше тази неправда беше Русия, с нейната имперска политика. След това сред виновниците са заслепените русофили, които управляваха България – правителствата на Иван Ев. Гешов и д-р Стоян Данев от народняци и цанковисти.


Официалната руска историческа и езиковедска наука не отрича българския характер на населението в Македония, но руската дипломация и политика нямат нищо общо нито с истината, нито с морала. Това е установено и записано черно на бяло от нашите възрожденци Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Петко Р. Славейков, д-р Стоян Чомаков и др.
Безспорни и очовадни са фактите около първата национална катастрофа, когато руският посланик в София получава най-високото сръбско отличие след българската катастрофа, а руският император Николай ІІ ще връчи в Кюстенджа своя почетен знак на румънския полк, който пръв е пресякъл българската граница и ударил България в гръб по време на „кокошкарския й поход” в Северна България, а румънския престолонаследник ще бъде отличен с императорски отличия и почести. Руските дипломатически документи, публикувани наскоро след Балканските войни в т. нар. „Оранжева книга“ открехват завесата, за да се види по-ясно и подстрекателските роли на Русия и Сърбия за нарушаването на Лондонския договор от Турция, когато нейните войски пресякоха линията Мидия – Енос и навлязоха в старата българска територия, след като беше осигурена и румънската подкрепа за тази акция.
Управляващите русофили, с научни и академични титли (Ив. Ев. Гешов е академик и председател на Българското Книжовно Дружество, а д-р Стоян Данев е професор), стоят начело на България в този исторически отговорен период, когато страната ни поема пътя да разреши националния си въпрос и насочват държавното кормило в грешната посока, като разчитат на руския императорски арбитраж след като познават руските заплахи към България още от 1890 г. По време на управлението на Стамболов от книгата на дипломата и историка Сергей Спиридонович Татищев „Из прошлаго русской дипломатии” (Из миналото на руската дипломация).

 

image

На с. 503 от Татищевата книга дословно пише, че „след като се убедим в предателството и измяната на българите, ние трябва да се отнасяме с тях като с врагове, без да се утешаваме с мнимите различия между настроението народа и неговите водачи, тъй като в политиката всеки народ отговаря за своето правителство. Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си.” По-нататък Татищев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т.е. да бъде „изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока”, за да се знае „какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка на великата Русия.” Именно този руски циничен дипломат и историк само 4 години по-късно ще договори с княз Фердинанд свалянето на Ст. Стамболов.
Тук Ви предлагаме автентични руски и български свидетелства за дейността на руските дипломати Николай Демерик, Николай Харвиг, Анатолий Нехлюдов, Сергей Сазонов, Александър Савински  и др. както и първокласна информация за ръководената от руския шпионин от Азиятския департамент Соломон Вайсман руска шпионска мрежа на Балканския полуостров. Ще имате възможност да чуете от тяхната уста какво е отношението на официална Русия към България и по македонския въпрос.

image
Може би си спомняте онези приказки, които се приписваха на антируската пропаганда за „България като Задунайская губерния“, а думите на големия русофил Драган Цанков към Русия, че не й щем ни меда ни жилото!? А другия голям русофил, за когото бяха съчинили песничката „Данев министра, дето продаде Силистра“ си подава оставката с думите „Господа, моята политика фалира!“, а съмишленика му Ив. Ев. Гешов също през зъби ще признае катастрофиралата си политика, търсейки и други виновници, за да сподели с тях вината си. Сигурен съм, че ще се убедите, че това не са били празни приказки, а една сериозно надвиснала опасност над Родината ни.

image
За тези събития ще прочетете по-долу в тези малко познати страници за българското русофилство, което по думите на Старозагорския митрополит Дядо Методий Кусевич в онези трагични събития преди стотина години беше достигнало до идеотизъм. Ще се убедите, че руските учени, писатели и публицисти изповядват истината за българския характер на населението в Македония, но руските политици и дипломати винаги са действали в разрез с историческата истина и в интерес на нашите съседи. Не съм сигурен, а само мога да предполагам и да гадая, колко по-ужасна би могла да бъде втората национална катастрофа през 1919 г., ако и Русия беше сред нашите съдници в Париж след Първата световна война, след като нейни войски воюваха на страната на враговете на България в Добруджа и Македония!?

 

Цочо В. Билярски

* * *
 

№ 1 Доклад от Ст. П. Манолов до княз Фердинанд І за изградената шпионска мрежа от руската тайна полиция в Сърбия и за дейността й в България

София, 1 юли 1903 г.

"Устройството на руската тайна полиция в Сърбия, ръководителите й и заплатите им от Азиатския департамент"
1. Полковник Машин получава 750 рубли месечно до преди да се убие краля.(1)
2. Запасният подполковник Мостич 500 рубли на месец, изпълнява длъжността на таен агент на Азиатския департамент, краен русофил, сношава се тайно с консула Чериков, син му е подпоручик в Лейбгвардейския ескадрон и е взел участие в комплота. Цялата тайна полиция се състои от едно бюро, което е взето под концесия за дълго време, бюрото се грижи да доставя служби на чиновници, слуги и слугини, и на тях се възлага длъжността да следят действията на господарите си, като им се дават за това инструкции, никой слуга не може да бъде назначен догдето не вземе препоръка от бюрото, същото се отнася и за келнерите, певачките и др. Ръководителят на бюрото е Мостич. Ръководителят на руската тайна полиция в България, Румъния, Сърбия и Турция е Саломон Вайсман, руски евреин, който е на постоянно местожителство в София.
На 27-ий май т. г. Саломон Вайсман е отпътувал за Белград и при пристигането си е слязъл в къщата на полковник Машин. През време на комплота се е разхождал с министерска каляска. От това може да се заключи, че Вайсман е знаял и е един от атентаторите. Преди убийството той постоянно е пътувал от София за Белград и Цариград. Той често пъти е бивал на обяд и вечеря при краля.
Това знам от едно приближено до Вайсмана лице, на име Йосиф Ивийо, пътующ агент и представител на една германска къща за парфюмерия, Вайсман го е запознал с подполковника Мостич и се е представил за французин.
Друго приближено лице до Вайсмана е евреина Хайнрих Хиршил, който потвърдява горнето и е виждал Вайсмана да се разхожда с полковник Машин през време на атентата с министерската каляска.
Вайсман е записан от Р. Канели(2) за член в Дружеството Червений кръст и е внел 50 лева с това той иска да се запознае с висшата наша интелигенция.
Независимо от горнето, Вайсман е устройвал преди 2 месеца една шайка в Юч Бунар от 15 человека, и придружен с кореспондента на австрийския в. "Милитер Цайтунг" Зеленика и с Йосиф Ивийо, на фаетон са ходили при тази шайка, и казвал на другарите си, че тези хора са мои и аз много харча за тях, и през всичкото време е бил с изваден револвер в ръка, понеже много се съмнявал в хората си.
Аз ще науча подробно състава на тази шайка и ще Ви донеса допълнително.
С почитание: Ст. П. Манолов.
Публ. в Из тайния архив на българския цар Фердинанд І. Документи за военната и политическа история на България, с. 51-52.
-------------
(1) Става дума за убийството на сръбския крал Александър І Обренович (1876-1903), станал жертва на военен заговор след женидбата си за вдовицата Драга Машин. Кралят е убит заедно със съпругата си Драга. На сръбския престол в резултат на това убийство се възкачил Петър І Карагеоргиевич (1903-1921). Полковникът от сръбския Генерален щаб Александър Машин е девер на кралица Драга и бивш сръбски пълномощен министър в Цетина. Драга Машин е дъщеря на дребен търговец от Лужевиц и съпруга на посърбения чешки инженер Машин. Съпругът й е бил убит при неизяснени обстоятелства по време на лов.
(2) Радул Канели (1868-1913), драматичен артист и режисьор, завършил театрална школа в Петербург през 1893 г., секретар на Българското търговско агентство в Скопие (1905-1908), участник в Сръбско-българската (1885) и в Балканската война (1912-1913).
 

№ 2 Писмо от д-р Никола Ламбрев, секретар на княз Фердинанд до княз Фердинанд за развиваната шпионска дейност от руснака С. Вайсман сред българските политици, за руското виждане за разрешението на македонския въпрос и мястото на Сърбия в него и др.

София, 17-30 юли 1903 г.

Ваше Царско Височество,
Видях се с г. военния министър(1), който ме замоли да донеса на Господаря за следующето. Той узнал, че Карамфилович(2), д-р Ал. Радев(3) и Вайсман са в сношение, събирали се тайно и кроели нещо. За тия събрания имал сведение и сношение и Бахметиев(4), който казвал, че Цар Батюшка сказал что Македония не могла да се освободи докле за нея претендирали две династии, и трябвало да остане само една - сръбската като се гледа да се осъществи персоналната уния на Сърбия с България под скиптъра на Петра І, верен човек на Русия.
В свръзка с тия събрания и сношения са и тревожните почти постоянни съобщения на сръбския в. "Щампа" и на "Народни лист", които били органи, основани със средствата на Вайсман и Сие. Задачата била с пущането на тия алармени известия да се подготви общественото мнение към един евентуален удар, от който Русия да се възползува и да окупира България. В Одеса се събирали войски, които сега са достигнали до 60000, а до м. септемврий щели да достигнат до 200000.
Тия сведения военният министър обеща да провери. От друга страна г-н полковник Саввов предполага, че отдавна във войската трябва да се води предателска агитация. Независимо от онова което вече знаем по тая работа напоследък се е констатирал още един значителен факт. Един войник от 1-ий п[ехотен] полк е стоял на часи пред лагера, едно щатско лице (което министъра знае кое е) питало войника защо лагера не е зает от всички войски; войникът отговорил, че неговият полк нямало да излиза на лагер, тъй като неговият полк щял бил да бъде преместен в Плевен, на мястото на 4-ий п[ехотен] полк, който щял да дойде в София, защото Княза се боял да го не убият. Войникът добавил, че това го знаел от фелдфебела си. Г-н полковник Саввов прави издирване, за да се узнае кой е бил тоя войник и кой е фелдфебела.
Опозицията от цанковисти, народняци и демократи били разпратили едно литографирано окръжно (което г-н министъра наредил да си достави) до своите съмишленици, в което се говорило, че тия дни князът бил купил 30 милиона патрони, за да облагодетелствува Александър Хеп и себе си защото сам Князът се криел зад гърба на Ал. Хепа, и че казаните патрони били купени с 10 лева по-скъпо, отколкото други фабрики.
Пред вид на тия работи военният министър не смеял много да се отдалечава от София, а щял да отиде до Варна, за да прегледа парахода "Надежда" преди отпътуването му за дълъг път (към Батуми). Пътьом полковник Саввов ще се срещне с началника на 6-та дивизия с началниците на търговската бригада, с генерал Велчева(5), Драндаревски(6) и полковник Андреева(7) на които ще обърне сериозно внимание върху положението, а така също със същата цел ще мине през Бургас и ще се виде на връщане с генерала Н. Петрова(8) и генер. Н. Иванова.(9)
Вследствие на горните сведения военният министър е отложил пътуването си из цяла България и ще се ограничи само с пътуването си до Варна с връщане през Бургас.
Вследствие заинтересуваността на Вайсмана за материалното положение на някои наши офицери министърът мисли да нареди трима такива като генер. Никифорова(10), полковник Салабашева(11) и още един майор да влязат в сношение с Вайсмана, за да се узнае дали той ще се опита да им направи някои предложения, или подкупи. От друга страна министърът се опасява да не би някои премествания на офицери като полковник Сарафова(12) и други да са станали по сметките на цанковисти и други; защото имало сума офицери роднини с близки с предателите, които били преместени във време на генерала Паприкова(13) в щаба на армията и в Софийския гарнизон и дали това не е направено неусетно и с цел. На тия опасения са навели г-на полков. Саввова сведенията, узнати напоследък и произходящи от секретаря на крал Петра г. Ненадовича, какво катастрофата на 29 май е била подготвувана от две години насам и че много съзаклятници офицери от провинцията в Сърбия са били постепенно и неусетно доведени в Белградския гарнизон.
Министърът се опасява още да не би да има и някои офицери замесени в замислите на Вайсмана тъй като той имал сведения, че запасният майор от кавалерията Морфов(14), който беше инспектор на полицията едно време, имал връзки с Вайсмана.
По всичките тия работи трябва да се обърне най-сериозно внимание и министърът мисли, че трябва да се организира една силна тайна полиция и да се влезе по дирите на Вайсмана и ония с които той се събира, за да се узнаят нишките на всичко онова, което изглежда да се крои.
Г. полковник Саввов моли Господаря да му разреши да изпрати г-на майора Нерезова(15) с подробен доклад по тия работи при Ваше Царско Височество.
Трябва да забележа, Ваше Царско Височество, че и да има преувеличение в това що ми говори г. полк. Саввов все въпросът е сериозен. Той ми упомена, че някой от тия сведения му ги съобщил Шангов, аз като познавам редактора на "Вечерна поща"(16) като човек с развито въображение и с наклонности да преобръща някои незначителни случки в сензационни събития ида да заключа, че в някои части сведенията на господина военният министър трябва да са преувеличени.
Je saisie cette nouvelle occasion pour reiterer a Monseigneur mes craintes quand au sejour meme de Waismann parmi nous, ainsi que d,insister avec m-r le Ministre de la guerre pour la prompte resolution de la question de la police secrete.(17)
Видях се с г. министър-председателя, който ме натовари да съобщя на Ваше Царско Височество, че вчера е идвал у него секретаря на Турското комисарство да му яви, че получил заповед от Цариград да известят на нашето правителство, че Високата порта се съгласила да се състави една комисия от две лица, едно от българското правителство и едно от Отоманското тук комисарство, която да отиде да склони бежанците от Одринско и Лозенградско да се завърнат по местата си, както и да се занимае с настаняването им.
Тая комисия ще се състави след като се види след няколко дена дали бежанците ще пожелаят при тия условия да се възвърнат по родните си места. Г-н генерал Петров счита това за една сполука тъй като до сега турското правителство е отказвало съгласието си за съставянето на подобна една комисия.
Така също министърът на външните дела ми съобщи, че турският Министерски съвет в едно от последните си заседания е решил да даде строги заповеди на Хилми Паша(18) и на валиите в Солун, Битола и Скопие за превеждане в изпълнение ирадето на султана за освобождението от затвор, всички българи които са били запрени по подозрение и ония за които не е имало доказателства за тяхната виновност, а така също и да се открият всичките църкви и училища, които са били затворени.
Генералът ми предаде тук приключените поверителни  - едното от Белград № 636, а другото от Париж № 565, които хвърлят не малка светлина върху произхождението и тенденцията на пуснатите напоследък слухове против Господаря.(19)
Стана дума и за Вайсмана, против когото министър-председателят(20) е силно наострен. Той ми обади, че е телеграфирал на д-р Станчева(21) да се постарае да подействува за премахването на тоя опасен човек, който служи и на няколко господари. Действително той има връзки и с Турското и с Австрийското агентства. Д-р Станчев му отговорил, че трябвало да се действува осторожно и да не се бърза. Министър-председателят, който е решен и сам да изгони Вайсмана вън от пределите на княжеството, тъй като поведението му тук не може да се търпи предполага, че д-р Станчев е в течение със сериозността на въпроса и изново моли Господаря да му позволи да повика д-р Станчева тук да се разговори с него и споразумее по много важни въпроси.
Министър-председателят ми каза още, че тая сутрин английският дипломатически агент дошел да го пита дали са истински сведенията, които били получени от О`Конър-а в Цариград(22), че в Солун циркулирали слухове за някакви атентати, които се готвили там.
Според една телеграма на харманлийския паспортен пристав, тая вечер пристигнали в София четирима японски офицери от към Цариград, и които щели да отидат и до Плевен. Наредено е да се следят.
Respectueusement N. Lambreff(23)
Публ. в Из тайния архив на българския цар Фердинанд І, с. 53-56.
----------------
(1) Става дума за полковник Михаил Савов (генерал от българската армия от 1904).
(2) Димитър Карамфилович (1839, Велес – 1906, София), участник в националноосвободителните борби, търговец и финансист, представител на Българската екзархия пред Високата порта в Цариград, един от основателите на Македонския комитет (1895) и на Българския червен кръст.
(3) Александър Радев (1864, Битоля – 1911, Виена), юрист, политически деец, касиер на Върховния македоно-одрински комитет, доцент по византийско право в Софийския университет. Министър на правосъдието (1901–1902) и министър на народната просвета (1902–1903)
(4) Юрий Бахметиев, дипломатически агент и генерален консул на Русия в София (1897–1901). Многократно се е намесвал грубо във вътрешните работи на България.
(5) Генерал-майор Вълко Стамов Велчев, род. 1859 г. в Стара Загора, началник на 6 пехотна бригада, на 2 пехотна дивизия, на 8 пехотна дивизия.
(6) Генерал-майор Христо Попкостов Драндаревски (1855, Троян – 1921), командир на 3 пехотна бригада и на 5 пехотна дивизия.
(7) Полковник (от 1904 генерал-майор) Матей Андреев Андреев, род. 1857 г. в Сопот, командир на пионерния полк, командир на 1/4 бригада.
(8) Генерал-майор Никола Петров Петров, род. 1858 г. в с. Тодоровци, Великотърновско, служил в 5 пехотен полк, началник на 3 пехотна дивизия.
(9) Генерал-лейтенант Никола Иванов Иванов (1861, Калофер – 1940, София), генерал от българската армия, учи в Галатасарайския лицей в Цариград, участва като доброволец в Руско-турската война (1877–1878), а след нея завършва първия випуск на Военното училище (1879) и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург (1885); по време на Сръбско-българската война е офицер в Главния щаб, командир на полк (1888-1891), помощник-началник (1891-1894) и началник (1894-1896) на Главния щаб, военен министър в кабинета на д-р К. Стоилов (1896-1899), командващ 4-та (1899-1903) и 5-та пехотна дивизия (1903-1907), началник на Втора инспекционна област (1907). По време на Балканската война командва Втора българска армия и ръководи превземането на Одринската крепост; напуска армията (7 август 1913). В началото на Първата световна война е мобилизиран в Щаба на действащата армия, но публично се обявява против войната с Русия и е отстранен; произведен в чин генерал от пехотата (1936).
(10) Генерал-лейтенант Никифор Никифоров (1858, Ловеч – 1935, София), служил в 1 пехотен полк, командир на 4 пехотна бригада, инспектор на пехотата, министър на войната в правителството на Ив. Ев. Гешов (1911-1913), дипломатически агент в Германия (1904) и в Сакскобургготското херцогство (1906), а след 1909 пълномощен министър.
(11) Полковник (от 1913 генерал-майор) Петър Стойков Салабашев, род. 1858 г. в Стара Загора, служил в 4 конен полк, 1-ва конна бригада, помощник-инспектор на кавалерията.
(12) Полковник (от 1905 генерал-майор) Иван Константинов Сарафов, род. 1856 г., във Велико Търново, служил в 20 пехотна дружина, 8 пехотен полк, началник-щаб на 1 пехотна дивизия, началник на 3 пехотна дивизия.
(13) Става дума за генерал Стефан Паприков.
(14) Майор (полковник от 1909) Христо Василев Морфов, род. 1868 г. в Калофер, служил в 1 кавалерийски полк, адютант в кавалерийската инспекция, началник -щаб на 6 дивизия.
(15) Майор (генерал-полковник от 1920) Стефан Нерезов (1867, Севлиево – 1925, София), генерал от пехотата, служил в свитата на царя, инспектор на пехотата, началник на Оперативното отделение в щаба на армията. През Първата световна война командва 9 пехотна Плевенска дивизия и ІІІ армия във военните действия в Добруджа, началник на Моравската военноинспекционна област, командва І армия на Южния фронт при Дойран. След войната е началник на І военноинспекционна област, началник – щаб на армията (1919 – 1920).
(16) Стоян Стойков Шангов (1867, с. Енидже, Лозенградско – 1925, София), журналист и публицист, учител, главен редактор и издател на в. “Поща”, “Вечерна поща”, “Нова вечерна поща”, “Балкански бюлетин”, “Епоха”, “Експрес”, “Балкан”.
(17) (фр.) - Възползувах се от случая, за да изкажа отново пред Монсиньор страховете си по повод престоя на Вайсман между нас, както и за да настояваме с м[инистъ]ра на войната за най-бързо решение на въпроса за тайната полиция.
(18) Хюсеин Хилми Паша (1859–1921), от с. Сарлиджа, остров Митилин, турски военен и държавен деец, дипломат, генералгубернатор на Адана, Йемен, мютесариф на Маан, главен инспектор на трите  вилаета в Македония, дипломат, велик везир (14 февруари – 13 април 1908, 5 май – 28 декември 1909).
(19) Писмата, за които се отбелязва не бяха открити в архива.
(20) По това време министър-председател е ген. Рачо Петров.
(21) Димитър Станчев (Станчов) (1863, Свищов – 1940, София), държавник и дипломат, частен секретар на княз Фердинанд І от 1887 г., министър-председател (1907), министър на външните работи и изповеданията (1906–1908), дипломатически агент в Румъния (1894), Австро–Унгария (1895), Русия (1896), Франция (1908), пълномощен министър във Франция (1908), Белгия (1910), Италия (1915), Великобритания (1920), Белгия (1921) и Холандия (1922), началник на канцеларията на българската делегация за сключване на Ньойския мирен договор.
(22) Николас О` Конър, английски дипломат, дипломатически агент и генерален консул в София (1887 - 1893), пълномощен министър в Цариград.
(23) Д-р Никола Ламбрев, секретар на княз Фердинанд, оберхофмаршал и церемониалмайстор на двореца, адвокат.
 

№ 3 Писмо от д-р Никола Ламбрев, секретар на княз Фердинанд до княз Фердинанд І за необходимостта да се изпрати български офицер да присъства на френските военни маневри и списък на чуждите агенти в България

София, 18-31 юли 1903 г.

Ваше Царско Височество,
Военния министър ми обади, че според негови сведения в кликата влизал и бившия градоначалник Бостанджиев, който щял да заминава с някаква мисия в Австрия. Вайсман е съобщил в Азиятския департамент, че Хербст(1) бил агент на австрийското Военно министерство.
Министърът на войната е взел мерки за разузнаване, чрез специални лица, които ще имат за задача да се промъкнат в лагерите на някои партии. Едного ще изпрати за няколко време в Белград.
Полковник Саввов заминава утре за Бургас - Варна ще мине и през Стара Загора, Казанлък.
Той ме замоли да съобщя на Господаря, че относително изпращането на офицери във френските маневри, не ще може да се изпрати генерал Иванов, защото доайена на аташетата във Франция бил полковник, та в тоя случай ще трябва да се изпрати само майор Нерезов. Министъра моли Господаря да му даде заповедите си.
Според сведенията на полк. Саввова този е списъка на лицата които влизат в състава на иностранната тайна полиция. - Тук приключен.
Respectueusement [С уважение] N. Lambreff

Иностранната тайна полиция в България.
Руска:
1. С. Вайсман, еврейн, главен агент, почетен чин в руския двор.
2. Михалаки Георгиев.(2) За клубовете на разните партии.
3. А. Шварц - адвокат в София - по македонските работи.
4. Яни Гърчето - бивш помощник на полиц[ейския] пристав в София, за преследване разни лица и узнаване местожителството им.
5. Богданов - опълченец, родом от Далмация, за особени поръчки, ходене из кафенетата и поддържане разни лица.
6. Дуновиц и син му, евреи.
7. Гастер стария.
8. К. Бербенко - бивш следовател за кореспонденции.
9. Горанов (Графа) бивш съдебен пристав, запасен офицер - за специални мисии.
10.  П. Тъпчилещов(3) за политическите течения в България.
11.  Госпожа Вайсман, за разни дами.
Австрийска:
1. Барон Щетин началник и кореспондент.
2. Зеленика. Запасен австрийски поручик. За кореспондент на "Милитарише Цайтунг", да разузнава из между българските офицери какви приготовления се правят във войската.
Турска:
1. С. Скришовски, адвокат в Пловдив.
2. Кичев - псевдоним - куриер на Комисарството межзу София - Пловдив и Цариград.
3. Риза Паша - Пловдив.
4. Мехмед - Али - [Пловдив].
5. Хасан Ефенди - [Пловдив].
Германска:
1. Биндер - еврейн по македонските работи.
Публ. в Из тайния архив на българския цар Фердинанд І, с. 56-57.
-----------
(1) Йосиф Хербст (1875, Одрин - 1925, София), майор от българската армия, журналист, служи в I Софийски пехотен полк, директор на печата, участник в Балканската война (1912-1913), един от основателите на Дружеството на българските писатели и публицисти, редактор на в. “Вестник” (1900-1901), “АБВ” (1924-1925), “Ек вечерен” (1924-1925), “Днес” (1925), сп. “Вик за свободни хора” (1923-1924), зет на Петко Каравелов.
(2) Михалаки Георгиев (1854, Видин – 1916, София), писател, дипломатически агент в Сърбия (1897-1899), редактор на в. “Балканска трибуна” (1905-1908), автор на трудове по стопански въпроси, член на БКД (БАН).
(3) Петко Тъпчилещов, род. 1854 г. в Калофер; завършва Робърт колеж (1871) и Търговска академия в Лондон (1875); търговец в Цариград и основател на Търговската къща “Тъпчилещови”; председател на БББ “Просвещение” в Цариград; секретар и настоятел на Българското читалище (1876-1877), сътрудничи на сп. “Читалище"; банков чиновник, секретар на кабинета на д-р Константин Стоилов.
 

№ 4 Отговор на в. „Революционен лист” на изявленията на Демерик

4, 16 декември 1906 г.
 

ПО ПОВОД ИЗЯВЛЕНИЯТА НА РУСКИЯ ЦИВИЛЕН АГЕНТ В МАКЕДОНИЯ, Г. ДЕМЕРИК.

І.
Преди три месеца един от ежедневните Со­фийски вестници обнародва следните твърде инте­ресни изявления направени от г. Демерика пред един „високопоставен българин” в Цариград:
„Ние, всички чужденци, изпратени в Македония да въвеждаме предначертаните реформи много добре знаем, както и по-напред, знаехме, че болшинството там е ваше, българско. Но ние не отидохме там да създаваме една уредена българска Македония, с цел подир време да я направим ваша. Вие трябва веднъж за винаги да се откажете от мечтата, че Маке­дония някога ще ви принадлежи. Тя ще си остане на Турция, която ние с всички средства ще гледаме да усилим и да я направим неуязвима и по-силна от всички нейни съседи. Ние имаме интерес Турция да е господарка на земите, които сега владее на полу­острова, и да я закрепим там за дълго време. Докато болшинството в Македония е българско, това не ще бъде възможно, и ето защо една от главните ни сега задачи е да омаломощим това болшинство, да го направим еднакво силно с другите меншества, да няма то надмощието и силата на страната си и, ако може, да го сведем под тях, за да нямаме постоянно неприятността да се раправяме с него. За тая цел турското правителство намери за добре да прибегне до помощта на гръцките и сръбските чети, които му направиха и му правят добра служба: с това се омаломощава и разредява българското болшинство, а заедно с туй, се дава по-малък повод да се появяват чужди недоволства и порицания против турската власт, а следователно, и малка причина за желание на ново намисане във веднъж предприетата акция за възстановяване добрия ред в страната. Това върви бавно, но сигурно. То можеше да бъде привършено досега, но главния инспектор Хилми паша, който е един много изкусен държавник, не желае изведнъж да предприеме и свърши тая задача, което би докарало голям шум в европейското обществено мнение и би попречило на плана му. Нему са известни всички пружини на комитетите, той знае лицата които ги съставляват, знае къде се скриват бомбите и бойните припаси на организацията, но пипа осторожно и полегка, и постепенно ще смогне да я сломи всецяло. В това вече му идват на помощ и други фактори. На българското население му е дотегнал товарът от четите, има вече членове от самата организация, които отидоха до изневерявяне ней и изказване на тайните й. Четите не проявяват вече оная активност, която имаха преди година–две; те от ден на ден ослабват. Доста силен е още Сандански(1) в Серско; властта, обаче, не предприема активни действия за сломяването му, което има възможност да направи, когато поиска това, защото намира, че той в тоя край й върши същата служба, която вършат за нея гръцките чети в Битолския край и сръбските в Скопския.
Ако българите искат да останат като елемент в Македония, трябва да се предадат само на мирното си и просветително развитие, както е било преди четническите движения, и да забравят за всякога всякакви блянове за свободна или автономна Македо­ния с българско надмощие и български колорит».
Тия изявления пред „високопоставения българин” не направиха на времето си особено впечат­ление нито на печата, нито на широката обществена мисъл, защото, предполагаше се, че подобен разговор с г. Демерика не е станал, че изявленията му са фиктивни и дело на някаква политическа мистификация насочена да убие престижа на руската политика в Македония. Това обстоятелство особено се поревна на русофилските кръгове в България и русофилската преса не закъсня да отхвърли всички подполни „инсинуации" против чистотата на рус­ките стремления и задачи на Балкански полуостров, както и да изругае „тайнствените врагове" на „вели­ката славянска идея", които не се спирали пред нищо, за да подкопават основите на руското влияние пред българския свят.
Преди 3-4 седмици обаче, в. „Пряпорец”(2) донесе едно писмо, което се яви отново да потвърди горните изявления на г. Демерика и тоя път по един начин и в една форма, които не хвърлят вече нито сянка от съмнение в тяхната достоверност. Под надслов „Изгубено писмо" в. „Пряпорец” съобщава следното:
„Това изгубено писмо на един дипломат се намерило от един демократ. Нашето предположение е, че съдържанието е диктувано от г. Григор Начович(3), писмото е изпратено от г. П. Германов до г. Добровича, за да се чете на Н. Ц. Височество. Както ще видят читателите, в писмото няма ново нещо освен медиумът, за който в случая е избран рус­кия граждански агент пред Хилми паша, г. Деме­рик. Самото писмо гласи:
Цариград, 9 юний 1906 год.
Многоуважаемий Господин Добрович!(4)
Вчера уважаемият г. Г. Д. Начевич Ви писа накратко за моя разговор с Н. В. Превъзходител­ство г. Д[емерик], императорския руски цивилен агент в Македония. Г. Д[емерик] живее в “Хедивиял Палас”, гдето съм и аз, и това ми даде възможност да се запоз­ная добре с него и да говора пространно по всич­ките въпроси, свързани с националната наша маке­донска проблема. За да може разговорът ми да стане достояние на Н. Ц. Височество Господаря, реших да Ви напиша настоящето си, както и да Ви съобща буквално това, което г. Д[емерик] ми каза.
– С какво, запитах аз г. Д[емерик], може да се обясни отсъствието на положителни резултати от реформената акция в Македония, ръководена от Русия и Австро-Унгария?
– Реформената акция в Македония, отговори г. Д[емерик], даде блестящи резултати, при всичко, че обеща­ните за разорените българи помощи не можаха да се дадат поради бедността на турското съкровище. Да, най-сетне паричните помощи на България и на англий­ските и други благотворителни комитети попълниха и тази празнина. Вие може да се удивлявате от твърдението ми за големите успехи на реформената акция и това не ме очудва ни най-малко. Разликата между нас и българите в оценката на македонските ре­форми произлиза от коренното различие на станови­щата ни по тоя въпрос. Въпросното различие произ­хожда от това, че България иска автономно управ­ление за Македония, а Австро-Унгария и Русия, като най-заинтересовани фактори в източния въпрос, поддържат, заедно с другите сили, принципа за засилването на турската власт в Македония чрез контролиране на турската администрация, попълването й с по-порядъчни служащи и морализирането й с осигуряване редовното изплащане заплатите на чинов­ниците. Излезте сега в съждението си от това гледище и вие ще признаете, че Русия и Австро-Унгария имат право да се гордеят и да твърдят, че много е направено за заякването и морализирането на турската власт в Македония. Признавам, че тези резултати би били още по-благотворни, ако реформаторските сили не срещаха на пътя си пречките изхо­дящи от Вътрешната македонска революционна орга­низация.
– Защо Ваше Превъзходителство вини за не­пълното развитие на реформаторската акция само Ма­кедонската революционна организация, когато цял свят знае, че българските чети сложиха временно оръжието, а Македония е обърната на касапница от поддържаните от турското правителство гръцки и сръбски чети?
– Аз говоря само за българските революци­онни чети, защото само те са опасни поради дълбо­ките им връзки с местното население на Македо­ния, чиято физиономии, – защо да го крием? – е българска. Гръцките и сръбски чети се състоят, от хора наети и плащани от властите в Гърция и Сър­бия и тяхното стоение в Македония ще се про­дължава до тогава, до като Хилми паша ще има нужда за омаломощаването на българите, които са голяма опастност от la politique des basculs.(5) Сега се пише вече, че сръбските и гръцки чети си изиграха ролята и преследването им от императорските турски власти трябва да се счита за сериозно дело. Тази политика на Хилми паша не трябва да се счита за много макиевелистическа, защото тя се наложи като необходимост. На Вътрешната македонска организация трябва да се признае заслугата за довеждането на Европа в Македония, но, след като великите сили поеха в ръцете си реформената акция, всяко революционно действие от нейна страна трябва да се счита като причина за закъсняване установяването на съвместната с отоманското господство сигурност, както и като непростима дързост – lа patrie! – d"etre forcйe par la rйvolution.(6)
– He допуска ли Ваше Превъзходителство, че поне в по-далечното бъдаще жертвите на македон­ските българи ще предизвикат създаването на една автономна Македония или поне на един полуавтономен режим, като тоя на Либан?
– Нито едното, нито другото, защото Австро-Унгария, Русия и другите сили (европейски и балкан­ски) няма да допуснат даже сянката на един ре­жим, qui renforcera politiquement la nationalitй bulgare.(7) Ние няма да оставим да ви масакрират или оконча­телно изтребят, но vous renforcer politiquement за par exemple, non!(8) Това е истинското положение на македонския въпрос и вам не ви остава освен да се разпростите с автономните илюзии...
– Икономическото положение на македонските българи вдъхва ли големи опасения на Ваше Превъзходителство, тъй като сведенията, които ний имаме, са до невероятност съкрушителни?
– Въстанието, обирите и опустошенията, които го последваха, уничтожиха труда на цели поколения. Затворите и непозволяването македонците да отиват свободно на работа, гдето такава има, довършиха ико­номическото съсипване на македонските българи. Всичко това е вярно и церът на злото трябва да се търси в успокояването населението и освобождаването му от Вътрешната революционна организация, която живее от потта му и го товари с данъци, няколко пъти по-големи от тези на правителството. Освен това, нуждата да се освободят македонците българи от гнетът на Революционната организация произходва и от това, че тя (организацията), като неспособна да даде каквато и да е помощ на населе­нието, излага го на постоянни затвори и разорение, благодарение на легкостта, с която оставя да попада архивата й в ръцете на Хилми паша, който знае всичко, но действува полегка, за да не създаде шум в Европа. Организацията още повлия и за разоре­нието на българското училищно и държавно дело, което създаде и укрепи българската народност в Македония. Сега пък, когато Вътрешната организа­ция, чрез Сандански и другите войводи, счита бъл­гарина за най-голям враг на македонската кауза, Хилми паша ще бъде извинен, за гдето не бърза с уничтожението на македонските революционни чети.
– В такъв случай нека Ваше Превъзходител­ство благоволи и ми резюмира мнението си по македонският въпрос с един съвет към българите.
– Вие трябва да не разчитате много на Европа, която си има свои интереси и която от гдето се установи не излазя почти никога. Върнете се към политиката, която следвахте по отношение на маке­донците до 1905 година. С една реч: la prudence vous engage de reйculer.(9)
Д[емерик] говори също и по въпроса за бъдащето на Балканския полуостров. Той допуща, че революцията в Русия ще предизвика впоследствие разрешението на източния въпрос в смисъл на свободата на бал­канските народи и неутрализирането на Цариград и на Проливите. Не скри също и озлоблението си, за гдето Европа, с намесата си в Македония е пара­лизирала реакцирането на австро-руските „особни интереси” в Македония и Одринско”.
По какви пътища това „изгубено писмо" е стигнало до редакцията на в. „Пряпорец” не ни влиза в работа да издирваме. Допускаме, че това е една от „дълбоките дипломации" на двореца и на управляващите кръгове, които са намерили за нужно да не скриват от българското обще­ство интимните планове на руската дипломация без при това да излагат на опастност „сър­дечните си отношения" с освободителката ... За нас е много по-важеи факта, че това пис­мо наистина изразява възгледите на г. Деме­рика и че неговата автентичност не биде опровер­гана даже и формално нито от самия него, нито от ония, които са го „изгубили". Па и самото писмо, в което са замесени наистина „високопоставени българи" в Цариград и София, говори най-красно­речиво за истинността на изложените в него раз­говори и изявления. Очакваше се, и не без основа­ние вече, че това „изгубено писмо" пълно с тол­кова потресни изявления на руския цивилен агент, няма да мине без внимание от публичния печат, от обществената мисъл и съвест в България. Какво впечатление са произвели възгледите на г. Демерика върху официалните кръгове в Княжест­вото не ни е известно, обаче русофилската преса бе изправена пред един страшен факт. Без да оспорва този факт, който е вече доказан и вън от всяко съмнение, тая преса, която винаги е величаяла и славословила руската политика на Близкия изток, се помъчи да излезе от крайно трудното положение, в което Демерик я постави и след дълги лута­ния най-после успя да намери един изход. Тя прогласи, че ако руската политика се е опълчила против българския народ изобщо и специално против оня в Македония, то за това не е виновна самата Русия, а онова нещастно стечение на обстоятел­ствата, което докарва на кормилото на българското държавно управление разни „антиславянски елементи" за каквито се считат и днешните управници в България. Привеждаме тоя наивен „отвод” на русофилската преса не, за да влезем в оценка на нейните „обяснения", а просто за да констатираме, че из­явленията на г. Демерика са един безспорен факт, който не могат да отрекат и най-фанатизираните привърженици на руската дипломация. Няма да зачекваме и „потресающето впечатление", което тия изявления произведоха на ония кръгове, които дълго време се приспиваха с мисълта, че делото и участта на християните в Турция са влезли вече в сигурните и могъществени ръце на европейската дипломация. На нас се налага само да видим какво представляват изявленията на руския цивилен агент от гледището на нашата организация и по отношение на нейните освободителни задачи и идеали.
* * *
Няма никакво съмнение, че откровенността на Демерика, тъй малко свойствена на първостепенните дипломатически величини, хвърля силна светлина върху основните побуждения на руско-австрйското вмеша­телство в Македония. Онова, което до сега се осно­ваваше само на догатки и подозрения днес вече авторитетно се заверява от най-видния представи­тел на руската дипломация в Македония. Самата наша организация макар и да налучкваше истинс­ката физиономия на руско-австрийските стремления, не можеше обаче документално да определи тяхната точност и да начертае една ясна линия на поведение спрямо тях. При все това, обаче, изявле­нията на Демерика днес няма да изненадат нас тъй, както изненадаха обществените и политически кръгове в България, т. е. тия кръгове, които стоят на страна от живота и борбите на нашата органи­зация, защото тоя живот и тия борби доведоха по един чисто практически път съзнанието на организацията до онова заключение, което днес на­мираме теоретически обосновано от Демерика. За­слугата на последния се крие, прочее, не в откри­ване на истини неподозирани и нечуствувани от никого и никъде, а само в по-точното формулиране на тия истини или по-добре, в тяхното официаално подчертаване и заверка.
Основната мисъл и в двете писма, които привеждаме по-горе е една, а имено, че „Австро-Унгария и Русия, няма да допуснат нито сянката на един режим, който ще усили политически българската националност” и за постигането на тая цел те, както ясно е указано в писмата, са предприели всички средства за умаломощаването на българското болшинство. Паралелно с това, „Австро-Унгария и Русия, като най-заинтересовани фактори в източния въпрос, поддържат, в противовес на България, която иска автономно управление за Македония, прин­ципа за засилването на турската власт в Македо­ния" чрез реформени мероприятия. Първото е една жестока истина и г. Демерик е могъл да мине и без своята цинична откровенност, защото е фактически установено пред целия свят, че българския елемент в Турция е вероломно нападнат от всевъзможни гръцки, турски и сръбски банди при високото покровителство на турската власт и при спокойните и невъзмутими лични на­блюдения на цивилните агенти и на целия реформаторски корпус в Македония. Но ако до сега можеше да се мисли, че разоряването на цяла една нация е резултат от дълбоката ненавист на самата турска власт към нея, днес вече г. Демерик иде да ни увери, че не Хилми Паша (който изпълнява само един дълг към своето отечество) и не турските власти са единствените и самоволни организатори на изтреблението на бъл­гарската народност, а че над тях стоят като морални подстрекатели и учители друг род убийци, именно Русия и Австрия, които за запазването на своите интереси, се хвърлят в най-ужасните „рефор­маторски" престъпления.
Вярно ли е обаче, второто положение на г. Демерика, че Австрия и Русия са за „засилването на турската власт" и че те ще гледат да направят Турция „неуязвима и по-силна от всички нейни съседи"? Че те „засилват турската власт” като и съдействуват с всички сили да мачка и из­требва българския елемент, това е безспорно и ако г. Демерик говори за такова именно „засилване”, той е прав. Но явява се тук въпроса: само по този път ли може да се засили турската власт и само чрез кръвнишки изстъпления над една нация ли ще се закрепи Турция като „господарка на зе­мите, които сега владее на полуострова"? Не са ли в състояние „Австро-Унгария, Русия и другите сили (европейски и балкански), както ги нарежда г. Демерик, да обуздаят политическите аспирации на българския елемент, ако ги прояви някога, без да е необходимо да го умаломощават, разоряват и убиват? Па и какъв смисъл имат тогава раз­ните „контролирания" и „морализирания" на турс­ката власт когато редом с тях се осветява убийството като едничък лек против нации доминиращи със своята численност?
Едно от двете: или Русия и Австрия се стремят сериозно за морализирането на турското управление, за да се направи сносен живота на християнското население и в такъв случай нямат никакъв разумен мотив да умаломощават, която и да било нация, или пък те нямат подобно намерение, а преследват свои особни интереси, които не съвпадат с идеята за мирното и свободно промишлено и културно развитие на македонското население. В първия случай Русия и Австрия трябва да употребят всички средства за мирно въздействие върху Турция и ако, въпреки това, последната упорствува или не е в състояние да въведе свобода и законност в своите християнски области трябва най-после да се намесят при едно сериозно раз­мирие от страна на населението и със сила да откъснат от прямото владичество на Турция тия християнски области, като в съгласие с другите велики сили, им наредят и гарантират едно не­зависимо политическо съществувание. Има ли нещо общо тоя начин на действие с оная политика, която в действителност поддържат Русия и Ав­стрия и практическото приложение, на която тъй ясно ни рисува г. Демерик? Ясно като бял ден е, че „най-заинтересуваните фактори в източния въпрос” са наистина заинтересовани, но не за спокойствието и бъдащето на Македония, която са се заели да „реформират”, а за свои собствени стремления, които изискват не толкова „засилването на турската власт”, колкото задушаването на политическите движения в Турция „за дълго време". А знае се че елементът, който дирижира тия движения за сега е българския, следователно към него трябва­ше да се насочат всичките изтребителни планове и действия на двете дипломации. Г. Демерик ни казва наистина, че това било необходимо главно, за да не се създава една уредена българска Македо­ния, която отпосле да се присъедини към България, т. е. той въстава най-енергично против засилването на българската националност. Прекрасно. Да допуснем и ние за минутка, че тия опасения са основателни, че българската държава ще се усили някога политически и териториално въпреки волята на целия свят. Но тогава почтенния руски циви­лен агент ще трябва да ни обясни каква опасност представлява такава една България за интере­сите на Австрия и Русия, щом като те днес са сложили за свой държавнически принцип „морали­зирането и закрепването на Турската империя, което ще рече, че те нямат никакви завоевателни наме­рения спрямо нея"? Ако те искрено изхождат от тоя основен принцип, то какви особени облаги ще очакват от една реформирана и закрепена Турция, та да е необходимо заради тия облаги да се въстава тъй решително и по най-злодейски начин срещу идеята за едно политическо засилване на българската народност? Очевидно, тук няма никаква логика. Г-н Демерик сам вижда отсъствието на такава логика и ако той говори тъй много и тъй злобно за политическите аспирации на бъл­гарската националност, то това той прави не защото наистина е убеден във възможността да се реализират тия аспирации, а за да прикрие голотата на ония планове за тържеството, на които аспирират събственото му отечество и неговата съюзница. Г-н Демерик отлично знае от друга страна, че за македонските българи не съществува въпрос за политическо обединение, че техните аспирации са много скромни и дори в духа на Мюрцщегската реформена програма. Защо, въпреки това, той се нахвърля против българската националност в Македония и ръководи нейното изтребване за гре­хове, които според неговите пресмятания ще се извършат тепърва, в бъдаще? Работата обаче се изяснява. Напълно когато напустнем фалшивите „принципи" на „реформаторите" от двете империи и стъпим на почвата на действителните техни планове и аспирации в Македония и изобщо в Турция. Но това, в свързка с другите изявления в писмата, ще сторим следующия път.
ІІ.
Видяхме вече, че Русия и Австрия, според изявленията на г. Демерика, имат за непосредствена задача да засилят Турската империя, да я направят неуязвима и по-силна от всички нейни съседи и да я закрепят но тоя начин, като господарка на зе­мите, които сега владее на полуострова. Средствата за това са: контролирането и морализирането на турското управление от една страна, и, паралелно с това, умаломощаването и разорението на българския елемент в империята чрез задушаването на „всякакви блянове за свободна или автономна Ма­кедония с българско надмощие и български колорит", чрез унищожаването на всякакви „автономни илюзии".
Казахме го миналия път, че да се мачка и унищожава цяла една нация, за да се закрепи и морализира турското господство е един дълбок политически абсурд, ако с него се преследва едно действително умиротворяване на населението чрез обезпечаване на неговото свободно културно и про­мишлено развитие. Каква опастност представлява бъл­гарския елемент за едно подобно умиротворяване? Не е ли това неговата непосредствена цел и не за това ли се бори той? Ако идеалът на руско-австрийската дипломация е да модернизира Турция, да я направи една съвременна европейска държава, да въдвори в нея един правов порядък, срещу който да не се явява от нийде никакво негодувание, то каква необходимост ще се почувствува то­гава от мачкането и преследването на една нация като българската, която би била първия и най-го­рещия съчувственик и сътрудник на подобни стре­межи? А за една искрено угрижена за спокойствието и бъдащето на недоволните елементи в Турция велика  сила, била тя Русия  или Австрия не е ли все едно дали това спокойствие или бъдаще ще се обезпечи от модернизирана Турция или пък чрез една политическа автономия? Прочее, ако на­шите „реформатори" са искрени в своите наме­рения, ако те наистина се въодушевляват от прав­дата и хуманността и ако наистина мечтаят да ги видят реализирани в Турската империя за тях има два пътя: или да модернизират тая империя чрез ефикасно действие и насилие, или да откъснат от нейното владичество негодующите провин­ции. И в единия и в другия случай обаче, няма абсолютно никакъв резон, абсолютно ни­каква нужда или необходимост да се изтребва коя да е нация находяща се под турското иго!
Но г. Демерик е на друго мнение. Мюрцщегските „реформатори", според него, са решени да „засилят" Турция чрез български трупове, чрез българска кръв! Що значи това? Отговорът е за всекиго готов: това значи, че православното отечество на г. Демерика и неговата съюзница нямат намерение нито да реформират Турция, нито да прегърнат идеалите на поробеното население в нея. А това за нас не стига. Нам не ни трябва по-нататък да издирваме техните специални интереси и да налучкваме формата, в която тия интереси биха могли да се изразят ако бе гарантирано тяхното спокойно логическо разви­тие. За нас е важно да знаем, че идеалите ни са чужди за „най-заинтересованите" от нашата кауза сили и безразлично е по-нататък, дали тия сили ще се стремят да завладяват или пък ще искат да държат винаги Турция в едно полуанархично състояние, за да се чувствува вечно нужда от „съдействието" на „заинтересовани реформатори”.
Че Русия и Австрия нямат намерение да ре­формират Турция, това се вижда не само от печалната македонска „реформирана" действителност, но и от самите изявления на г. Демерика. Той откровено ни заявява, че е изпратен там да „засилва" турската държава, но не, разбира се за винаги, а за „дълги години", което ще рече, че след тия „дълги години" няма да има нужда вече да се засилва, нито пък да бъде господарка на земите, които сега владее на полуострова. А щом е тъй, щом засилването на Турция е една преходна работа, един временен експеримент, нищо чудно няма вече в това, че такова едно „засилване" може да бъде изкупено само със способът, който почтените цивилни агенти са натоварени от правител­ствата си да практикуват и прилагат в Македо­ния, а именно: да се нахвърлят с явно изтреби­телни замисли против оня елемент, който размирява страната, който се бори и въстава с оръжие в ръка против господствующия режим и за търже­ството на свободата. От тук и омразата на г. Де­мерика против българите в Македония, от тук и гневът му против въображаемото политическо засилване на българската националност. Гонитбата срещу българите следователно, не произтича от това, че те действуват и се борят против тур­ското господство, което не е в задачите нито на Русия, нито на Австрия, а защото те вършат това в един момент, когато последните държави не виждат и не намират достатъчно благоприятни обстоятелства за агресивни действия в името на своите върховни стремления и идеали. Викът срещу „ав­тономните илюзии" и срещу „политическите засил­вания", е, значи, вик против самото революционно движение, което по пресмятанията на „реформаторите" от двете империи е най-малко несвоевре­менно за техните собствени цели. Ето напр. какво ни говори г. Демерик, тоя тъй върл противник на автономията и особено на политическото засил­ване на българската националност. Като „оплаква" горчиво „икономическото съсипване на македонските българи", той добавя че „церът на злото трябва да се търси в успокоението на населението и осво­бождаването му от Вътрешната революци­онна организация". И като изброява по-надолу страшните „разорения", които тая организация при­чинява на населението, той авторитетно продължава: „Организацията още повлия и за разорението на българското училищно и държавно дело, което съз­даде и укрепи българската народност в Македо­ния. Сега пък когато Вътрешната организация чрез Сандански и другите войводи счита българина за най-голям враг (?) на македонската кауза, Хилми Паша ще бъде извинен, за дето не бърза с уни­щожението на македонските революционни чети". Да речем, че всичко това е тъй; да допуснем че г. Демерик е убеден в тая „печална" истина и че наистина Вътрешната революционна организация е едно грамадно зло за македонските българи. Но то­гава тоя важен господин трябваше не да ругае Вътрешната организация и да счита, че тя „пречи" на „великите реформаторски актове", а напротив да я смята за най-мощен свой сътрудник, защото не е ли тя по неговото собствено мнение най-важния фактор за разоряването на българското насе­ление и следователно най-мощния противник за не­говото „политическо засилване"? Понеже такива са и задачите на г. Демерика, по неговото собствено признание, то защо той с всички сили се бори про­тив организацията и с такова безгранично усър­дие подтиква турската власт да унищожава тия чети заедно с всички българи, които влизат в сноше­ние с тях и в състава на самата организация? Как може да бъде той едновременно и приятел на българите и жесток враг на „автономните им илюзии", на тяхното национално засилване? Очевидно, всичко това е един абсурд. Но то е абсурд само от наше гледище. Не е такъв обаче за самия Демерик и за неговите върховни инспиратори. За тях това е една ясно очертана и усърдно следвана задача. Те не преследват действителното умиро­творяване на Турция — това за тях би било тол­кова приятно и изгодно, колкото и една полити­ческа автономия на Македония или колкото едно по­литическо засилване, на която и да било национал­




Гласувай:
6



1. minevv - мдааа
20.03.2014 13:14
Доста се е натрупало..
а само трябва да сме българофили .. ;-)
цитирай
2. realdemocracy - Да българофили но на кои
21.03.2014 02:25
Да българофили но на кои - а именно на теи които искаме да се развива България.
Да няма много бедни и да няма политици и корупция - точно както правим една грешка така да променим това.
Помагайте да променим това ето няколко идеи за това:
http://realdemocracy.blog.bg/
цитирай
3. staler - разбира се, ако ти плаща сорос, ще ...
21.03.2014 14:57
разбира се,ако ти плаща сорос,ще мижиш с лявото око/условно казано/.написаното по горе е вярно,но е полувината от истината---т.е. то е полуистина,а както добре знаем полуистината е цяла лъжа.кажи колев,коя от великите сили в европа по това време не е имала интереси на балканите и коя от тях се е нуждаела от силна, самостоятелна и независима държава /тази на българите в етническите и граници/в центъра на полуострова?кажи колев коя велика сила въобще някога се е нуждаела от силни,самостоятелни,независими държави?а в наши дни?кое пък ти дава право на поставиш до левски името на стамболов,например?това че е счупил някаква писалка,достатъчно извинение ли е ,че ни е натресъл мутантите сакскобурготи?не са ли последните ,причината за нерадостната ни съдба като държава и досега?българия има един проблем и тои е липсата на автентичен национален елит/системно изтребван от средновековието до наши дни/защото ,колев,дали ще те управлява некои биологично изроден кобургот,коминтерновска отрепка ,банкянски духач или херсонски чифут,резултата е един и същ.голям смех си колев нареден в една редица с умните,млади,красиви помияри от всички цветове на платените тролчета.
цитирай
4. krumbelosvet - И къв извод вади Босия от тия думи на Татишчев?
29.12.2019 17:52
"Татишчев подчертава, че с България трябва да се постъпи така, както е било постъпено с Полша, т.е. да бъде „изтрита от лицето на земята за назидание на всички други племена, населяващи Изтока”, за да се знае „какъв позорен и бедствен край очаква всеки славянски народ, ако дръзне да вдигне ръка на великата Русия.”
Босия заключава, че Русия е предала България.
А ние ЗА ТРЕТИ ПЪТ сме съюзници на смъртните врагове на Русия.
А Босия говори, че ни управляват русафили.
Ко праи тоа чуек?
И нямало ли е в Русия и обратното мнение на Татищевото?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11741534
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031