Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2014 14:19 - НИЩО НОВО ПОД СЛЪНЦЕТО
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 2691 Коментари: 1 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ЗА ЯНЕ ЯНЕВ И ВОЛЕН СИДЕРОВ

 

Изглежда паметта на българина е краткотрайна, защото за двамата е писано и казано достатъчно, включително и това, което аз тези дни повторих. За Волен Сидеров и някои прелюбопитни факти от живота му съм писал някъде около 1992-3 г. 

Ето един от тези материали, писан на 27.09.2010 г.

 

 

 

ВОЛЕН СИДЕРОВ

 

Познавам Сидеров от септември 1989 г. когато ме изгониха от Софийския затвор.Тогава той беше фотограф в Литературния музей. Директор беше небезизвестният придворен „поет” Георги Свежин.правоверен комунист и политзатворник. По това време по западните радиостанции непрекъснато се говореше за мен и представлявах интерес както за ДС и ЦК на БКП така и за обикновените хора. За мен се бяха застъпили както творци у нас, така и от цяла Европа и САЩ хора като Вацлав Хавел, Анджей Вайда, проф. Стрелка, Адам Михник, Кристина Захватович и много, много други. Американското посолство определено имаше силен интерес към мен и често ме канеха по разни мероприятия докато отказах да им стана агент. По този начин, вероятно, съм се запознал и с Волен. Той ме покани още първата вечер да говорим с Румяна Узунова от радио „Свободна Европа”. Направи ми силно впечатление, че той разполагаше с ключ от дирекцията на музея и се разполагаше в него като у дома си. Говореше с часове по телефона с Румяна без да го прекъсват.Естествено, съмненията ми бяха много силни, да не кажа безспорни. По това време ми изключваха телефона откъдето и да се обадех. Цедката беше безпощадна.

Радой ме заведе още на другия ден след изгонването ми в кафенето на писателите. Там се запознах с много колеги и отговарях на непрекъснатите им въпроси. На третия ден затвориха кафенето, за да не правя пропаганда.

Запознаха ме дори с щатното ченге на съюза Петко Михов, който по-късно ми разказа доста интересни моменти от живота на някои писатели. Георги Джагаров напираше да се запознае с мен, но на мен не ми беше интересен. Чак след изборите през 1990 г. се срещнахме. Той обичаше да се среща с мен и също ми разказа много интересни неща. Дори умирайки пожела да ми каже нещо от изключителна важност, но аз бях в провинцията и не можахме да се видим. Тончо Жечев също много искаше да се види с мен преди да умре и да ми сподели нещо от изключителна важност. Даже на поклонението съпругата му ми каза, че до последно се надявал да се видим. Често при мен идваха и оперативни работници от ДС, които искаха да разговарят с мен професионално. Те имаха безспорен респект от мен и не си позволиха нито веднъж да ме излъжат. След време правих много по-малко проверки на информацията, която получавах от тях, защото те наистина не лъжеха и не прикриваха. Просто ми имаха изключително доверие, че няма да злоупотребя с името им и няма да използвам информацията за лични цели. Един такъв оперативен работник поиска среща с мен и ми разказа за Волен Сидеров. Това стана през 1991 г. Волен току-що бе станал главен редактор на в. „Демокрация”. Така се случи, че написах статия за Ал. Лилов и неговата книга „Глобални ситуационни теории”, която издава като директор на ИССТ /Институт за съвременни социални теории/ Книгата беше доста обемиста и пълна с най-различни глупости. Подбрах по-цветистите и написах статията „Хомосоциализъм или социализъм с човешки вид” и я занесох във вестника. Колегите ми се обадиха, че Сидеров не иска да я пуска. Отидох при него и го попитах: Защо?

В отговор замънка, че такова заглавия не вървяло и прочие глупости. Тогава му припомних за делата му от 1984 и 1987 г. Той изведнъж стана сговорчив и само ми каза, че тогавашният политически директор на вестника Георги Спасов няма да я пусне. Отидох при Георги и го попитах същото. Той също замънка и аз трябваше да му покажа документа, който е назначен за кореспондент на в. „Работническо дело” под № 89 за 1990 г. Попитах го дали има някакво обяснение. Той също стана много сговорчив и

така статията излезе. Държа да се знае, че с Волен никога не сме били приятели. По-скоро проявявах някакво търпение към него, но определено исках оставката му от вестника. Един ден ми се обади Румяна Узунова и ме попита дали е истина, че Сидеров ме е учил на дисиденство. Бях като гръмнат. Отговорих и да си премери температурата, а тя ми каза, че Волен е дал интервю, в която твърди именно това. Разгневих се и се обадих на Пламен Анакиев. По това време той издаваше седмичника „Огледало”. Попитах го дали има място в новия брой. Той ми каза, че за мен е готов да направи интервю незабавно и да го пусне на фолиото. Обясних за преписките срещу Сидеров и цитирах, ако не се лъжа, номерата им. Обясних думите на ченгето, че агентите на криминалната милиция често се ползваха и от ДС. Вечерта след излизането на броя с гаджето си отидох в ресторанта на писателите. Предната вечер Христо Стоянов ми налетя на бой и се принудих да го нокаутирам. Веднага във в. „24 часа” под рубриката „Възход и падение” бяха написали, че съм набил Христо, като че ли аз съм му налетял. Внезапно при мен дойде Волен и започна да дрънка глупости. Беше с Капка. Изгоних го от масата и той седна на съседната маса. Каканижеше: „Лайнар! Ще ти еба майката! Излез навън да се разберем като мъже!” и други подобни. Стана ми тегаво и му казах да се омита, докато е още здрав и да излезе да подиша въздух, защото ще му е необходим.Обясних му че предната вечер един досадник като него го нокаутирах, но той не взе от дума. Видях, че се заформя меле и реших, че втора поредна вечер с нокаути ще ми дойде малко в повече. Взех си гаджето и излязох навън. Той, заедно с Капка се повлече подире ми като непрекъснато повтаряше тъпотите си. Когато стигнахме до градинката на „Ангел Кънчев” и „Солунска” посегна отзад и се опита да ми вземе очилата. Обърнах се рязко и го проснах. В ръката ми остана вратовръзката му.. Той се надигна и започна да прави някакви смешни движения като в карате, но доста непохватно. Посегнах с юмрук и когато се прикри го ритнах в корема. Той падна,  аз го настъпих по пешовете и го понаритах. Попитах Капка дали му стига. Тя каза, че е достатъчно и аз го оставих на земята. След минута чух токчета да тичат след мен. Беше Капка. Помоли ме да му върна вратовръзката, която все още държах в ръката си без да усетя. Аз не съм фетишист и, естествено, я върнах. След този случай дълго не влизах в писателското кафене. Само при пенсионирането си директорката на Столичната библиотека Надежда Александрова ме замъкна там да пием по едно питие въпреки нежеланието ми. Както си седяхме дойде Кирил Гончев, напсува ме и ме хвана за косата. Обърнах се и без да ставам му набих един ъперкът Той политна във въздуха и добре че Тошо Майката скочи и го хвана във въздуха. Нокаутът беше пълен и се наложи да викам линейка. Когато се свести се завлече като куче до масата си и гледаше в една точка. Изръмжах на Надежда, че пак ми докара неприятности и си тръгнах. Оттогава гледам изобщо да не минавам наблизо.

След тази случка, колкото и да е странно, Волен започна да ми говори на вие и да се отнася с огромно уважение към мен. Дори, когато започна да работи в ТВ „СКАТ” редовно ме канеше в предаванията си. Явно старият лаф „Бий, за да те уважават!” работи безгрешно.Никога не е споменавал дори, че ще ме дава на съд.

 

Сега да отговоря на останалите въпроси.

По преписките е работил по Сидеров Богомил Бонев като оперативен по криминална линия. С него не сме разговаряли на тази тема. Знам, че е бил вербуван по криминална линия и това го е отървало от съд. От ОР по ДС знам, че те често са изисквали агенти по криминална, за да ги ползват по линия на VІ-то у-ние. Вероятно това се е случило и с Волен, тъй като той упорито и нахално се внедряваше в СДС. От ДСБ знаят доста неща, но „Гнома” не става за източник на информация, понеже е ниско интелигентен и не знае как да поеме един случай. Той е в състояние да опорочи и най-добрата информация. Още ме е яд, че Филчев не можа да го стигне в коридорите на Съдебната палата и да му разкаже играта наречена „Сега съм в съзнание-сега съм в безсъзнание!”.

Не съм се занимавал с партия „АТАКА”, понеже за мен това е една сбирщина без ясна цел и замисъл. Нещо като ГЕРБ, но в миниатюрен вид.

Доколкото знам, освен че е завършил техникума „Юлиус Фучик” е учил и 1-2 семестъра българска филология, но му е дошло нагорно и се е отказал. През 1989 г. работеше като фотограф в Литературния музей на „Раковска” 138, ако не се лъжа. До дома-музей „Яворов”.

Съмнявам се, че Сидеров има 7 диоптъра очила. Аз самият имах толкова, но след като напуснах СУ баща ми ме вкара в казармата в кашишкия полк в г. Марица, сега Симеоновград. Тогава бяхме в нещо като студена война с баща ми и му казах, че не една, а две казарми ще изкарам, но няма да завърша филология.

Първият главен редактор на Демокрация Йордан Василев назначи Сидеров за специален кореспондент на вестника и го държеше непрекъснато при себе си, въпреки, че и двамата не можеха да пишат сносно. След него той предложи Сидеров за главен редактор. Любо Пъпката също го прие, но трябва да се знае, че и на тримата косъма не е чист. Както се казва „Гарван гарвану око не вади!”

Що се отнася до ДПС, струва ми се, че по едно време Волен се натискаше да става депутат от ДПС. За това най-добре знае Осман Октай. От него съм чувал това.

Не знам дали е работил при Венци Йосифов, но Сидеров веднъж се кандидатира за кмет на София. Основен ПиАр на Венци беше Петьо Сопола/Блъсков/, мой колега от университета. Възможно е да е бил при него, защото след това отиде да работи в „Монитор”.

От НДСВ не съм се интересувал, понеже ми беше ясно, че там е пълно с боклуци и огризки от останалите партии. Когато ме питаха за Симеон Борисов Кобурггота и НДСВ от радио Благоевград отговорих с едно изречение. „Симеон скочи в нужника с главата надолу!”

На останалата информация не мога да отговоря. Само знам, че има брат, работещ в МЕИ като преподавател.

 

27.09.2010

 

 

ЯНЕ ЯНЕВ

 

За Янето има много писано, но това, във вестник Монитор е най-пълно. Затова ви препечатвам статията, за да си я припомните. Мога да допълня, че когато през 2001 г. подхванах Филчев, той се опита да ме изработи, като заведе пет преписки срещу мен. Естествено, те бяха глупави и лесно оборими. Едната от тях беше от сигнал на Янето до неговия „приятел” Н. Филчев, в който съм визиран като масов убиец, който си е направил списък за разстрел на над 100 човека. Първият от тях бил Никола Филчев, а вторият-самото Яне. При следствието каза, че дори съм излял златни куршуми за тях.

Естествено, това беше много комично и идиотско. Естествено, нто една от преписките не тръгна. Но ми загубиха половин година от живота да им обяснявам колко са тъпи.

Втори интересен момент е ходенето му на конгреса на аграрната партия в Москва. Поканата на конгреса е била издействана от о.р. полк. Радион Попов от РУ ГЩ. Янето е оставал няколко пъти на четири очи с председателя на партията Лапшев-тогава е и президент на Алтайската република. Всичко това е доказуемо чрез Атанас Железчев и Радион Попов, да не говорим за направените тогава фотографии.

 

А ето и самата статия

 

 

 

 

 

Агент „Хлапето”, „Личко” или „Лудото Яне”

image

От дома на Алексей Петров на небезизвестната улица „Арарат” щастливо наднича Яне Янев и заместникът му Атанас Семов.

МОНИТОР

18.01.2011


image

Алексей Димитров

Янето обича конгресите на партията. Този е на БЗНС и до лявото му коляно се е настанил Атанас Железчев.

Не минава и ден, без да се пукне някой от балоните му. Но въпреки това всекидневно чуваме поредния брътвеж на Лудото Яне. И една дузина, набедени от него, се налага да опровергават лъжите му. Питаме се, докога ще продължава това издевателство!? И няма ли най–после да го сложат там, където отдавна му е мястото – зад решетките на Четвърти километър.

За да не е все още въдворен на правилното място, има само едно обяснение. И то е, че бившата Държавна сигурност, която създаде криминалния преход, не иска да се даде без бой. И ще използва всяка една от машите си докрай. А Яне ще бъде нейната последна димка.

Това, че човекът, когото наричат Барон Мюнхаузен, е зависим от бившите тайни служби, е вън от всякакво съмнение. Малко известен факт е, че първото му политическо поприще не е в БЗНС (където, увъртайки се около Анастасия Мозер, направи шеметна кариера и след това я предаде), а в структурите на Демократическата партия в гр. Сандански.

Там той се залепил в началото на 90-те години на миналия век. Но лидерите й бързо разбрали от бивши служители на ДС, че е зависим, научили и псевдонимите му „Личко” и „Хлапето”. Бил е вербуван да обслужва тогавашната Транспортна милиция, чиито агенти не попадат под действието на сегашния Закон за досиетата, разказаха от ръководството на Демократическата партия. Заради агентурните му връзки лично покойният лидер на ДП Стефан Савов наредил Яне да бъде изхвърлен от редиците и. Ще припомним, че агентурните имена на Яне вече потвърди и бившият дисидент Николай Колев-Босия, който отдавна има вземане-даване с него и неведнъж е сърбал попарата му.

Само преди няколко месеца лъсна и коя е причината да бъде вербуван сегашният поборник срещу тайните служби – хомосексуалната зависимост. Както е известно, той бе обвинен от координатора за Югоизточна България на РЗС Светослав Стефанов в сексуален тормоз. Станаха известни смразяващи по циничността си SMS-и, както и опити за блудствени действия, с които Яне упражнявал сексуалното насилие. Стефанов е сезирал прокуратурата, както и парламентарната комисия по етика за поведението на лидера на РЗС. Самият той се подложи на детектор на лъжата и е издържал теста, както обявиха в края на миналата година от Института по психология на МВР. Стефанов разказа пред „Монитор”, че се е явил на полиграф по свое желание. Тестът е продължил около 30 мин.  И на всички въпроси е отговорил, без да лъже. Бившият координатор призова и Яне да стори същото, но до този момент, въпреки гръмогласните обещания да го направи, той се крие.

Това, че Стефанов е издържал теста, както и нежеланието на Яне да се яви на полиграфа, показва, че лидерът на РЗС отчаяно се опитва да скрие сексуалната си зависимост.

Истината е, че Яне отдавна прави това, което му наредят. И ако навремето то можеше да се прикрие, днес това не може да се случи. Затова лъжите му стават все по-плитки и вече може да разчита единствено на пръските от лайномета.

По-интересно за нас е дали неговата смелост се дължи само на отчаяните му опити да прикрие обратната си ориентираност или на куража, който му вдъхват покровителите от ДС.  Ако преди години беше трудно тези тайни връзки да бъдат разкрити, днес вече те са известни на цялото общество.

Ще припомним само как Яне си призна, че на 6 септември 2003 г. е

хвърлил димката в женската тоалетна

на синдикалния дом в Пловдив, където по това време се провеждаше изнесено заседание на НС на СДС. Малко по-късно беше арестуван, но след това всичко се потули и дори той си изкара документ, от който бе видно, че няма нищо общо с този случай. Тогава този „скелет” потъна в гардероба на миналото, но днес изплува отново, защото лъснаха връзките му с „Текезесето от улица „Арарат” и най-вече с един от обитателите там – бившия главен прокурор Никола Филчев.

Покрай димката ще споменем и онази история, когато той нае делтапланери и проведе „активно мероприятие”, като хвърли листовки на нищо неподозиращите социалисти по време на 45-ия конгрес на БСП, състоял се на връх Бузлуджа. Естествено че и след тази криминална и леко налудничава акция нямаше последствия за Яне.

Апогеят на Яне, разбира се, бе по време на червеното управление, когато неговите покровители на практика командваха ДАНС. Яне обикаляше по техни поръчки из страната и раздаваше правосъдие. Беше на косъм

да предизвика и етнически вълнения

когато бе арестуван кметът на Гърмен Ахмед Башев.

Няма как да пропуснем и кампанията на РЗС по време на парламентарните избори през лятото на 2009 година. Стотиците билбордове, мутрите, събиращи гласове за него, и откровените фалшификации останаха незабелязани от тези, които бяха призвани да следят дали се спазва конституцията.

Но днес и това не ни учудва вече. Защото истината за лидера на партията, по известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”, лъсна, когато се разбра, че за него няма място в новото управляващо мнозинство. Тогава всъщност се видя и кои са покровителите му. Особено когато в аферата се набърка и обитателят на „Дондуков”  2. След като депутатите на Яне гласуваха против импийчмънта срещу държавния глава, пъзелът се подреди. Всички участници в „Октопода” се оказаха неизменно свързани с бившата ДС. Изплуваха дори мрачни договорки, в които бъдещият президент, а тогава лидер на БСП, „подарява” една таксиметрова фирма срещу уговорката бъдещият й собственик да я използва за следене на политически противници.

А какво да кажем за последните лудории  на Яне. Например миналата седмица се оказа, че той е фалшифицирал с помощта на мъртви души, затворници, неживеещи в България, и нищо не подозиращи граждани подписка за провеждане на референдум за Велико народно събрание. Депутати от управляващата коалиция настояват

да бъдат проверени и подписките за евроизборите и за парламентарните избори

Не бихме се учудили, ако се окаже, че и те са фалшифицирани.

Питаме се тогава кой ще се заеме да въдвори лудото Яне. Защо при толкова много набедявания, които той всекидневно прави, магистратите не го погнат. Не искаме да допуснем, че мафията така държи някои представители на съдебната власт, при това на ръководни длъжности, че те осигуряват нужния комфорт на лъжливото овчарче, да прави все още каквото му нареди Октопода. Съвсем естествено е да настояваме по-бързо да приключи този фарс.  Не само защото е заплашена държавността, тъй като зад гърба на Янето се видя, че стои най-мракобесната част от бившия комунистически режим. А защото тези хора никога не са искали, а и не могат да се променят независимо от премяната си в капиталистически одежди. И докато мафията не бъде изпратена там, където й е мястото, няма как да бъдат озаптени и нейните политически палячовци.





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. apostapostoloff - Всичко това с приказки, разкази,
27.02.2014 14:47
лакърдии без стойност и доказателства. Една жена в трамвая ми каза, че... Вятър и мъгла.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11720427
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031