Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2014 11:51 - ОКОЛО ДОКЛАДА НА ЕС ОТНОСНО СЪДЕБНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ И БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 3278 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
КАК ДА ПРИЕМЕМ ДОКЛАДА НА ЕС ЗА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА И БОРБА С ПРЕСТЪПНОСТТА И друг път съм писал за сегашната съдебна система. Откъде води началото си, как е конструирана, по какъв начин се избират съдии, прокурори, следователи, съдебни заседатели. Каква е ролята на БКП и ДС при избора, работата и решенията на съда, прокуратурата и следствието. Сега имам основателен повод да го напомня още веднъж по две причини. Първата причина е докладът на ЕС за работата на Съдебната ни система , а втората-наближаващия 1 февруари-ден на жертвите от т. нар. „Народен съд”. По-долу публикувам текст от Уикипедия за т. нар. „Народен съд”, а след него ще прочетете една „нормална” присъда от 1984 г., за да видите, че няма никаква разлика от „извънредния” „Народен съд” и „обикновения” съд, който в леки разновидности продължава да работи по същия начин и досега. Именно тази недокосната съдебна система е извор на критиките както на част от българските юристи, журналисти и общественици, както и на ЕС. Обърнете как е създаден т. нар. „Народен съд” и по какъв начин са назначавани тогавашните съдии, обвинители и членове на съдебните колегии и ще ви стане ясно, че нищо не е променено, а само леко завоалирано.     Народен съд

 


Народният съд е извънреден съд, действал в България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционнен терор. Създаден е с наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от Отечествения фронт (ОФ) - властта установена след окупацията на страната от Червената армия и деветосептемврийския преврат. Официално Народният съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 довели страната до участието и във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и планиране на неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима, установен след окупацията и преврата.

От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.

Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.[1]

Предистория

След завземането на властта от доминирания от комунистите Отечествения фронт (ОФ) на 9 септември 1944 г. започва изпълнението на планираното от Съюзниците на Конференцията в Техеран наказване на виновниците за подпалването на Втората световна война (виж и безусловна капитулация).

Първото практическо приложение на това решение е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал де Гол (юли — септември 1944 година без съд, просто по "памет" са екзекутирани приблизително 20 000 колаборационисти). Следват дела и на практика са издадени до 1951 г. 6 500 смъртни присъди в т. ч. на маршал Петен и на четирикратният министър-председател на Франция Пиер Лавал, екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Изпълнени са общо 751. Последното дело е на Папен от 1990 г. Така Франция, на практика колаборационист на Хитлерова Германия 1940-1944, сяда на масата на победителите на 8 май 1945 г.

Тъй като и България е в същата позиция — член на Тристанният пакт, идеята, макар и със значително по-малък успех, е реализирана и от ръководството на БРП(к) в Москва. В България хората също търсели виновника за третата национална катастрофа.

Учредяване и състави

image

image

Георги Димитров: „Никой не трябва да бъде оправдан“

На 30 септември 1944 г. Министерски съвет приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП(к) тогава земеделци на Никола Петков и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.

Приемането на Наредбата трябва да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев отправя апел да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.[2] Георги Димитров в качеството си на ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) разпорежда относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища на ЦК на БКП на 21 декември 1944 година „Никой не трябва да бъде оправдан“[3] и през януари 1945 „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.[4]

По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“,[5] а останалите, включително председателите на съставите — от Министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т. е. от политически орган или от изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерски съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.

За лично укривателство на търсени от Народния съд, Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членове на семейството.[5]

Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:

  • първи — за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници;
  • втори — за съдене на депутатите от XXV Обикновено народно събрание;
  • трети — за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по трагедията във Виница;
  • четвърти — за съдене на „военните престъпници“.
  • шести - за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология
  • седми - за съдене на участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония
  • осми - за съдене на фашистките агенти от Софийска област
  • девети - за съдене на прокурори и съдии при военнополевите и областни съдилища
  • десети - за съдене на служителите на БНБ и други банки, както и стопански дейци
  • единадесети - няма данни
  • дванадесети - за съдене на членовете на организациите "Бранник, Български национални легиони, фашистки профсъюзи и други
  • тринадесети - за съдене на жандармеристите за преследването разстрелите на партизани

От областните състави на този съд 9 са в София. Шестият разглежда дела срещу „профашистки“ журналисти, писатели и общественици, деветият — срещу „фашистките“ съдии и прокурори, други са срещу преследвачите на партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите, жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н.

Върховните състави са 13-членни, а областните се състоят от 5 члена. Общият брой на областните състави е 68.[6]

Състави на Народния съд[7]
  • Първи върховен състав - Богдан Шулев (председател), Стефан В. Манов (член), Емануил Е. Манов (член), Тодор Божинов (член), Давид Николов (съдия), Йордан Шумков (съдия); участници от ОФ: Вера Начева, Райна Тодорова; народни обвинители: Георги Петров, Никола Гаврилов, Атанас Армянов
  • Втори върховен състав - Светослав Кираджиев (председател), Кирил Григоров (член), Васил Цветков (член), Марин Гешков (член), Кирил Бежански (член), Йордан Пергамов (член), Димитрина Йосифова (член), Катя Ботушева (член), Стоян Митов (член), Васил Модев (член), Милан Ангелов (член), Гаврил Чочов (член); народни обвинители: Владимир Димчев, Г. Керемедчиев и Върбан Ангелов
  • Трети върховен състав - Борис Кьосев (председател) и други; народни обвинители: Димитър Вапцаров. Този състав съди Борис Коцев, д-р Марко Марков, д-р Георги Михайлов и архимандритите Николай Кожухаров, Стефан Николов (Скопски) и Йосиф Диков във връзка с Катинското клане и Виницката трагедия
  • Четвърти върховен състав - Георги Патронев (председател), Младен Великов (член), Димитър Бонев (член), Георги Лозанов (член), полк. Добри Джуров (член), полк. Здравко Георгиев (член), Александър Междуречки (член), Свобода Атанасова (член), Георги Иванов (член), Миленко Иванов (член), Васил Модев (член), Василка Пешева (член) и Марин Гешков (член); народни обвинители: Георги Станкулов, Никола Цветковски и Георги Мешков. От този състав са подсъдими 142 души военни лица.
  • Шести върховен състав - Димитър Димитров (председател) и други; народни обвинители: Никола Бронзов, Никола Ланков, Богомил Тодоров, Стефан Величков и Калин Цанков. От този състав са подсъдими 102 души журналисти и пропагандатори на фашистка идеология.
  • Седми върховен състав - не е известен председателя; народни обвинители: Борис Бъров, Славчо Стоилов, Манчо Рахаминов, Ели Барух. От този състав са подсъдими участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония.
  • Девети върховен състав - Борис Лозанов (председател) и други; народни обвинители: Борис Димитров, Васил Ахтаподов.
  • Десети върховен състав - Нейко Нейков (председател) и други; народни обвинители: Стою Татаров, Иван Бояджиев, Шемптом Дантон.
  • Дванадесети върховен състав - Борис Илиев (председател) и други; народни обвинители: Георги Георгиев, Иван Керезов.
Обвинения и наказания

Според този извънреден наказателен нормативен акт, в редица случаи и с обратна сила, са обявени за престъпни:

  • сключването на договори с воюващи държави, обявяване на война, нарушаване неутралитета на България спрямо СССР, непредпазване народа от увреждане чрез войната, изпращането на български войски в Югославия и Гърция, „за да преследват народоосвободителните войски на тези страни“.[5]
  • противозаконно облагодетелстване чрез властта; извършването на тежки престъпления на политическа основа.
  • „служба на Германия или на съюзниците ѝ“.[5]
  • поставянето в опасност на български войски от техните ръководители.
  • предаване на „полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи“; „явно пристрастие и грубо престараване“ от страна на магистрати.[5]
  • изразяването на подкрепа чрез „действия, писания, слово или по друг начин“ за горните деяния или за гоненията на евреите.[5]

Посочени са като наказания:

  • смърт, временен (без посочен конкретен срок) или доживотен строг тъмничен затвор,
  • допълнително глоба до пет милиона лева, лишаване от права, конфискация на имущество
Дейност

По "Дело № 1" от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25 ОНС. Тринадесет членният Първи състав осъжда на смърт Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов - министър председател, Ген. Никола Михов - тримата регенти на България, както и 17 министри. Мотивите са:

  • Излагане на сигурността на държавата и поставяне на народните интереси в опасност;
  • Заповядали са действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отежнявайки с това международното положение на България;
  • Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена война с Англия и САЩ, като не са взели съответните мерки своевременно за предпазване на народа и държавата от материално и морално увреждане;
  • Изпращане на наши войски в Югославия и Гърция за да преследват народноосвободителните войски на тези страни и бездействали, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;
  • Заповядали и поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи, изтазания във връзка с водената след 1 януари 1941 година от правителството вътрешна и външна политика;
  • Заповядали гоненето срещу евреите. [8].

На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.[4]

След повече от петдесет години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.

По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По това дело е осъден журналистът и редактор на в. "Демократически сговор" и в. "Мир", Димитър Павлов. Присъдата е "за скудоумие и шовинизъм". Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското ѝ поведение.

Макар че на съставите е указано да действат по съвест, те са ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници продължават и след това). Присъдите не подлежат на обжалване. Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.[9] Присъствените смъртни присъди са изпълнявани веднага.

За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155.[6] Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията — конфискува се имуществото, това на наследниците, както и имоти на други притежатели, ако са били обект на сделки години преди това. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.[10]

Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други. На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.[11]

Министърът на Правосъдието Минчо Нейчев в доклад (раздел ІІ Народния съд) пред Политбюро на ЦК на БРП(к) на 24 юли 1945 г., [12] съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944-1945 г.

Присъдите на съда според Министъра на правосъдието

присъди

брой осъдени

смъртни

2730

доживотни тъмнични

1921

20-годишни

19

15-годишни

962

10-годишни

727

по-кратки присъди

3241

Критики и отмяна на присъди

image Основна статия: Potius sero, quam nunquam

От някои изследователи се оспорва конституционността на Наредбата-закон и учредяването на самия съд. Също така, те посочват съдът като нарушение на прокламираните от ОФ искания за „възстановяване на всички политически и граждански права и свободи“.

Според някои Народният съд правораздава в нарушение на Наказателния кодекс, защото НК не допуска прилагане на закони с обратна сила и наказание за действия, които не са били престъпление по време на извършването им[13]. От друга страна, съденето на военопрестъпниците от страните от Оста във всички останали държави се извършва със задна дата. Предишното съдене на виновници за въвличане на България във войни — Държавния съд от 1922, също действа със задна дата. Заедно с доказаните военнопрестъпници и привърженици на Страните от Оста са съдени с обратна сила и интелектуалци, лекари и други. Това, както и съденето на депутати,които при това имат имунитет дават основания да се твърди, че съдът е незаконен.

Основните критики са свързани с това, че процесите са скалъпени, а Народният съд е нелегитимен. Твърди се също, че той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от Народния съд се вписва от неговите критици в мащабната чистка след 9 сертември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа.[14] За сравнението осъдените на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2730 от българския Народен съд.

През 1996 г. Върховният съд на Република България отменя част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства.

Следва присъда на плевенския окръжен съд на Михалис Михали Лявос /Лявовски/, който е политемигрант от Гърция и никога не е придобивал българско гражданство.  Забележете какви са обвиненията. Ставало дума за „продължаващо престъпление”, което в мотивите към присъдата означавало, че не харесвал начина на управление на БКП и написал един разказ, който разпространявал сред приятели. Разказът се нарича ”Ударът насочвам върху себе си”.  Защо се учудвате, че и сега често прокурори, следователи, дознатели и съдии по инерция задържат, разпитват, профилактират, обвиняват и осъждат хора заради тяхното отношение към партия, политика или действащи магистрати, политици, висши администратори или полицаи. Това, просто, е старият инстинкт, заложен в подбора, обучението и практиката на служителите в Съдебната система. Ако погледнете кои са били декани, ръководители на катедри, преподаватели, върховни съдии, съдии в КС, Главни прокурори, висши магистрати, прокурори, съдии и съдебни заседатели ще видите, че това са същите хора, които бяха в системата и преди 10 ноември 1989 г. Ще видите, че подготовката и практиката им беше подчинена на линията на БКП и под масирания контрол на ДС. За политическите процеси имаше специално подготвени структури и магистрати, които контролирано водеха следствието и процеса и издаваха наказателни присъди от типа на тази по-долу. Имаше специална институция, наречена  ГСУ /Главно следствено управление/, което няколко месеца след преврата беше закрито като институция, но не и като кадри. Всички работещи там бяха прехвърлени в новопокръстената институция НСлС /Национална следствена служба/. Всички те имаха военно звание от ДС и зад гърба си имаха доволно много пречупени съдби и осакатени хора, семейства и фамилии. От тримата мои следователи в ГСУ-пп Чавдар Димитров Герасимов, майор Иван Петров и ст. Л-т Христо Станчев и тримата останаха да работят като следователи. Съдиите и прокурорите-също. За каква промяна, за каква съвест и за какви резултати можем да говорим, щом нищо не е променено, освен да се правиш на абдал и да вярваш сляпо, че това, което е у нас последните 24 години няма нищо общо с демокрацията. Затова и докладите на Европейските институции са негативни.

Ето и самата присъда.

 

 

  ПРИСЪДА

 

Гр.Плевен, 9 февруари 1984год.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенския окръжен районен съд       наказателна колегия   на девети февруари хиляда деветстотин осемдесет и четвърта в открито съдебно заседание в следния състав: 

                                                            

                                                         Председател: ДИМИТЪР КАРАИВАНОВ

                                                         Съд.заседатели:  ДАВИД ЛАЗАРОВ

                                                                                      ЛЮБЕН ДАРДАНОВ

 

при секретаря   ВАЛЕРИЯ ИСТАТКОВА

присъствието на …………….прокурора ИВАН ПЕТРОВ

разгледа докладвано от председателя наказателно дело №16 по описа за 1984год. въз основа на данните по делото и Закона

 

                                                        ПРИСЪДИ:

      ПРИЗНАВА подсъдимия МИХАЛИС МИХАЛИ ЛЯВОВСКИ род на 16, /III, 43 год, грък без гражданство, разведен, със среднообразование, неосъждан, безработен, живущ в гр.Плевен ЗА ВИНОВЕН в това, загдето през 1928-83год. в гр.Плевен при условията на продължавано престъпление, с цел да създаде затруднение на властта на НРБ, поради което на осн.ч 108 даржавния и обществен строй в НРБ, поради което и на осн.ч. 108 от НК във вр.чл.26 ап.I и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА да изтърпи ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален ОБЩ режим.

            ПРИЗНАВА същият подсъдим с гореустановената самоличност за ВИНОВЕН и в това, загдето през същия период от време и в същия град при условията на продължавано престъпление, с цел да създаде затруднение на властта на СССР  разпространявал клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в СССР, в следствие на което и на осн. чл.113 във вр.чл.108 от НК, чл.26 и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим.

          На осн.чл.23 от НК по правилата на съвкупността ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия да изтърпи общо наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с начало на изтърпяване 21.`0.83 год. При първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.

         ОСЪЖДА подсъдимия да заплати разноските в размер на 33 лв. в полза на държавата.

          На осн.чл.53  „КОНФИСКУВА” в полза на държавата пишеща машина „МАРИЦА-30” №30257199.

          ДА СЕ УНИЩОЖАТ пакет-съдържащ 18бр. екземпляри от инкриминиран материал, написан на пишеща машина със заглавие „Ударът насочвам върху себе си”

          Присъдата може да се обжалва през РС на НРБ в 14-дневен срок от днес.

 

Забележете, че съдията и съдебните заседатели единодушно осъждат Михалис не само за това, което е говорел и вършил в България, но и за приказки, писмени размисли и постъпки в СССР. Излиза така, че СССР е била под юристпруденцията на плевенския окръжен съд. Това не е само обикновен абсурд. Това е потрес. На всичко отгоре съдът конфискува пишещата машина на осъдения, за да „предотврати” писането на нови разкази и евентуално още „по-лоши” неща за „народната власт”. Присъдата, както виждате, също е   „В името на народа”. В случая, осъденият е имал право на обжалване, но имаше /и все още има/ наказателни текстове, които не могат да бъдат обжалвани. Един от тях е все още действащият т. нар. „Указ за борба с дребното хулиганство”, който е създаден през далечната 1963 г. Само пет години по-рано от сегашния НК, който беше невероятна мишена на доклада на ЕС тази година.

Бих могъл да ви напиша стотици и хиляди страници с истината за съдебната ни система, за хората, които работят в нея и хората, пострадали и унищожени от нея. Писал съм го и преди. Дори имам публикации както в пресата, така и в блога си. Преди повече от 20 години издадох една студия „Извинете, къде се издават дипломи за писател”. В нея става дума за съдебните ми орисии в съда, тъй като според съдия Калинка Богданова и нейните шефове аз бях осъден за това, че пиша книги и стихове без да имам диплома за писател. Същата още дълго време работи като съдия в Стара Загора. По същият начин беше осъден и моят приятел от затвора и след това Георги Канов/ Лека му пръст и мир на праха му!/  По същият начин през 60-те бяха осъдени в СССР писателите Даниел и Синявски, а по-късно и нобеловия лауреат Йосиф Бродски, с когото имах удоволствието да се срещна и да разговарям на конгреса на световната ПЕН във Виена през 1991 г., където бях почетен гост.

Четете и мислете, драги читатели.

И действайте!





Гласувай:
4



1. batogo - !!!:))) Поздрав!
24.01.2014 13:34
Няма как с комунистическо мислене да се гради демокрация, а когато се опитват да го правят, става извращение като това, в което живеем...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11733889
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031