ДЪЛГИЯТ ПЪТ НА КОМУНИЗМА КЪМ МАФИЯТА

Съюзът на справедливите и Съюзът на честните се обединиха. Сега у нас те имат единно ръководство. Това е новият ЦК на БКП и неговото Политбюро. Те, обаче, по стар конспиративен модел на се именуват така. Сега се наричат групата „Монтерей”.

Когато кажа  на някого това, обикновено чувам старата лъжа, че това са едни възрастни хора, които се събират на кафе и „йени ракъ” /млада ракия от Турция/. Те били 5-6 човека и си местели приказката по пенсионерски.

Това е голяма грешка. Те нито са 5-6, нито всички са посрани старци. Макар че ако си направим аналогия с предишния ЦК и особено с Политбюро, там наистина си бяха старци. Това не им пречеше да мачкат българските граждани, да ги грабят, затварят в затвори и концлагери и да ги избиват.

Защо казвам в началото, че в сегашния ЦК и Политбюро са се смесили два съюза?

"Съюз на справедливите" се е наричала първата комунистическа дружинка на Фридрих Енгелс до 1847 г. " Съюз на честните" /societe d,onoratto/ е първото име на Сицилианската мафия. Самото им възникване и конспиративните им начин На съществуване  показват близостта им. На практика, те са братя-близнаци. Но досега се правеха на различни и не се събираха открито заедно.

Е, най-после това стана. И то у нас.

Колкото и яростна да отричат това, е факт, че те имат огромно влияние в страната и то във всички области на живота. Особено в политиката и икономиката, вкл. "сивата".

Този кръг се заформи веднага след преврата на 10 ноември 1989 г. Негов пионер бе Андрей Луканов. Преименуваният травестит БСП се раздели на няколко групи и по този начин зае цялото политическо пространство. Създаде се привидност за многопартийност. А истината е, че всички тези „партии”  се координираха и управляваха от една централа. Тя се нарича, както казах, „Монтерей”. Самата дума е много интересна, защото съдържа думите „планина” и „цар”. Което води до интересно заключение.

Създаването на такъв координиращ и кадруващ център стана необходимост, понеже формалните управителни тела на партиите трябваше да бъдат прозрачни. Това не позволява добра координация, още повече, като принцип, в ръководството на партиите се назначиха удобни, и най важното, зависими хора. По този начин задачите на „Центъра” лесно се привеждаха в действие. Същото се отнася и за назначаването на същите тези удобни и зависими хора във висшите кръгове на държавната администрация, съдебната система, парламента и медиите.

Още от самото начало това пролича, но тогава нещата се свързваха единствено с Луканов и никой не съзря, че около него има един кръг от партийни и милиционерски функционери. Сред тях бяха кадри с добри аналитични възможности, владеещи конспирацията и провокацията. Имаха и имат пълна информация за всичко, което става в държавата в настоящето и миналото. Те имаха досиетата, банковите сметки, личните данни и милиционерските масиви за всеки един българин.

Всъщност, подготовката за преврата и преминаването на Центъра в дълбока нелегалност става още преди преврата. „Създаването” на „нови” партии и „възстановяването” на „старите” започва още в средата на 80-те години. Например, създаването на ОДЦ /Обединен демократичен център, по-късно ОХДЦ/ става под егидата на секретаря на ЦК на БКП Емил Христов чрез заместника му в Държавния съвет проф. Борис Първулов. Внимателно се подбират стари муцуни и втори ешелон от млади и сравнително неизвестни , но добре познати и зависими кадри. Първоначално в ръководството на тази „партия” са добре познатите арх. Христо Генчев, Благовест Сендов, Стоян Кдиев, Божидар Данев и самият проф. Борис Първулов. Събитията на 14 декември 1989 г. когато студентите обкръжиха Народното събрание, обаче, ги принуди бързо да се оттеглят и да изкарат наяве втория ешелон в лицето на Стоян Ганев, Любомир Павлов-Пъпката, Илко Ескенази, Венцеслав Димитров-Коня и др. Всички те са зависими както като агенти на ДС или с криминални прояви. Например, Любо Пъпката може да се похвали и с двете. Неговият ОР Мечев ,от Шесто управление, беше назначен от него в Общинска банка по времето, когато беше шеф на банката. В същото време срещу него има заведено криминално дирене за търговия с порнокасети по онова време, което е спряно лично от началника на Шесто управление ген. Мусаков.

Както виждате, нещата не започват от днес.

Сега някой ще се опита да ме убеди, че това са минали работи. Веднага ще отговоря, че никой не реже главата на кокошката, която снася златни яйца.

Тук трябва да дам едно пояснение.

Всички тези процеси ставаха по нареждане на Политбюро и се изпълняваха от ЦК на БКП, ЦК на комсомола и създадената като меч на партията ДС. ДС никога не е играла собствен танц. Те играеха по свирнята на Политбюро.

Но, забележете, в партиите и другите институции не слагаха действащи служители на ДС, а агенти, явочници и доверени лица.Защото срещу тях имаха достатъчно документи и факти, с който Центърът ги държеше в послушание. Оттогава досега нищо не се е променило. Схемата е същата както в партиите, така и в държавните институции и медиите. Припомнете си как се избра първия „демократичен” президент. Първоначално това беше Петър Дертлиев. Като агент на ДС той беше удобен, но недостатъчно и затова се изигра читалищната пиеска „Желю Желев”. За тази цел се правеха ежедневни конспиративни срещи и се нареждаха картите. Спомнете си, че когато Петър Берон трябваше да стане премиер, но по някакви причини излезе извън контрол веднага бе извадено досието му и той бе елиминиран. Спомняте ли си кой направи това?

Това бе удобният и лесно манипулируем Желю Желев-човекът, койт не спираше да тръби че си остава марксист и чакаше да му върнат партийната книжка от БКП. Сега същият Желев реве с крокодилски сълзи, че трябвало да бъде забранена БКП. Кой ще му повярва?

Същото стана и с Филип Димитров. Когато реши да играе самодейно се появи Стоян Ганев /ОХДЦ/ с досието на Димитров, а Желев го подхлъзна с Боянските ливади и компромата с т. нар. „Македонска сделка”.

Край на първа част.