Да. Две годинки се изнизаха като днес. И вместо да вървим напред, ние затъваме в блатото на пороците и престъпленията. Обстановката се радикализира и не знам кога точно, но няма да е далече времето, когато пушката ще гръмне. Липсата на здрав разум, интелект и самокритичност у нашите т. нар. „политици” боде очите на българските граждани. Вместо да се съберат и решат какво и как да се прави, за да тръгне най-после истинския преход, те нажежават обстановката и не си дават сметка, че камъкът не признава ляво, дясно и център. Ако имаше един читав политик, щеше да организира една серия от социологически проучвания за бъдещето на страната и въз основа на тях щеше да организира серия от конференции и семинари, за да се набележат стратегиите и програмите за излизане от този идиотски посткомунистически лабиринт. Но затова трябват умни, отговорни и прагматични хора. Хора, които биха забавили темповете за лично забогатяване, за да може нацията да си стъпи на краката
Това, обаче, не става.
И неправителствените организации не са много активни в това отношение, което показва тяхната незрялост и липсата на обществен авторитет.
Има една книга на Виктор Конецки. Тя се нарича „Началото на края на комедията”. Заглавието много точно определя сегашното състояние на България. Една друга негова книга се казва „Сред митове и рифове”. Както и да я възприемеш отново стигаме до България. И ние се мятаме между митове и рифове. Държавата ни е пробит кораб, а ние долу в трюма повръщаме и псуваме поред и наред. Чакаме да дойдат тримата братя и да убият змея, който краде непрекъснато златната ябълка. Вместо братята, обаче, дойдоха тризначките и задрусаха трътките си под звуците на чалга и от там се ръсеше тъпота с взлом, която облъчваше аудиторията. Ако Господ отгоре ни снима с камера и ни изпрати кадрите ще видим просто действието на един физически закон, който се нарича „Брауново движение”. Ние сме точно като тези молекули.
През целия си живот съм се опитвал да информирам, според възможностите си, хората за това, което знам и което мисля. Ако им е потребно и ако имат пипе да им позволи ако не друго, то поне да не повтарят моите грешки. Искал съм да ги направя по-добри, по-разумни, по-етични и по-солидарни. Не, че имам някакви особени успехи в тази област, но още не се отказвам да го правя.
Подкрепете ме или ме опровергайте!
Тагове:
