Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2013 18:23 - ПРОВИНЦИАЛИЗМЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 2495 Коментари: 4 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ЕДИН ОПИТ ЗА ПРОМЯНА

 

Напоследък доста хора започнаха да си задават въпроси за собственото си бъдеще и това на нацията и държавата. Голяма част от тях са истински объркани и не могат да си дадат смислен отговор. Търсят отговорите в медиите, интернет или питат тези, които смятат, че знаят. Получават разнопосочни отговори и това ги обърква още повече. Те не могат да разберат защо се смениха толкова, на пръв поглед различни партии и политици, а нещата не само не се оправят, но стават още по-зле. Не могат да разберат защо хора с титли, пари и образование не могат да оправят и подредят нещата така, че всички да живеят добре и свободно.

Този проблем е двустранен.

От едната страна са политиците и властта.

От другата страна са избирателите.

Ще се опитам да кажа моята гледна точка директно адресирана до двете страни. Не, че не съм я казвал досега. Но сега ще обобщя информацията.

За да живееш добре, трябва и хората около теб да живеят прилично. Ако се разделят на малко богати и много бедни се получава следното:

Когато богатият живее добре, но около него са само бедни, неминуемо ще се нагнети напрежение и то ще роди съответните действия. Силата на действията зависи от силата на напрежението, солидарността на бедните и техните лични качества. Възможни са следните версии:

  1. Да го убият
  2. Да го подпалят
  3. Да го ограбят,
  4. Да изнасилят жена му или дъщеря му
  5. Да измислят песен, че са чукали жена му и щерка му
  6. Да предприемат солови акции

Всичките тези възможности са обединени от една тънка нишка, която ги прави сравними. Тази нишка се нарича ПРОВИНЦИАЛИЗЪМ.

Какво влагам в тази дума?

Живеещите на малки общества имат затворена култура. Там се митологизират местни случки, личности и топоними. Те напълно разбират останалите, защото ги познават лично и знаят мястото им в изградената йерархия. Нещата са конкретни и не е необходимо да ги обобщаваш. Не е необходимо да ги обясняваш философски и да ги класифицираш. Просто всеки знае всичко за всеки. Когато се наложи да напуснат малкото населено място и да се преселят в голям град се получава един своеобразен културен срив, защото от познати стават дълбоко непознати. Тази анонимност и отворената култура на големия град заличава значимостта им в собствените им очи и начина на общуване. В сблъсъка със затворената селска култура и отворената градска, на личността се променя тематиката на ежедневното битие. Селските начини за комуникация и ценности са неразбираеми за гражданите и обратно. Проблематиката е много различна и не може да се получи сплав. Затворената култура е обречена да изчезне. Но това не става изведнъж, или за няколко години. По-скоро това продължава няколко поколения, защото се е превърнало в манталитет. А менталните промени са най-бавни, трудни и често с непредвидим изход. Точно това е състоянието на българското общество в момента. Дори нещата се влошават поради желанието им да бъдат избирани от объркани хора, които не могат да контролират властта с вота и действията си.

Анонимността и големите пари позволяват да бъдат издигнати и избрани хора без държавнически, експертни и морални качества. Тези случайно избрани удобни, уязвими и без морални качества индивиди се заобикалят с конформисти, които им продават знанията си. Така се получава една смес, която не само, че не може да управлява, но и няма необходимата доза самокритичност, за да се опре на морала и да се откаже. Те несъзнателно играят ролята на бушони, без дори да разберат понякога кого обслужват. Такива примери са хиляди

Истинският провинциален начин на мислене е много опасен, когато тръгне нагоре. Нивото му на некомпетентност е много ниско и той стига предела си веднага, при първото издигане. Може да има знания, но да няма морал и отговорност. Може да е морален, но да не разбира от индиректни послания и действия, за да се стигне непряко до желания добър резултат за всички. Може да имаш знания и морал, но да нямаш характер, защото добрата идея се нуждае от силен характер, за да се реализира.

В ЕС имат доста изследвания за корупцията. Затова са създали граници на търпимата корупция. Най-малка е корупцията в Дания. Там границата е 1%. Най-много е в южните държави-Испания, Португалия, Италия. За Гърция няма да кажа нищо конкретно, защото тя е по-близка до нашата корупция, макар че не могат да ни настигнат. Там, за около 40 години се създаде средна класа, която е чувствителна към кризи. / Брутният продукт там е 6-7 пъти по-голям от нашия, а бизнесклиматтът е поносим/.

При нас нещата са много изкривени. Интелигентните, моралните и разумните не отиват да гласуват, защото виждат и знаят, че всъщност реален избор няма и нищо няма да се промени. Дали ще крадат едни пари хора от БСП, ДПС, СДС, ГЕРБ и всички останали, за тези хора разлика няма. Така в активната част от избирателите остават хората с провинциално мислене. Същите провинциалисти, които напират за власт, познават отлично кой ще ги избира и правят разбираеми послания за точно тези избиратели. И понеже избраните не толкова знаят, но чувстват, че втори път няма да ги изберат, започват далаверата на едро и набързо. В резултат на което се краде повече и се управлява по-лошо. Докато един разумен, интелигентен и морален в някаква степен човек би се корумпирал, но ще даде възможност и на тези, от които краде да имат достатъчно. У нас провинциалното мислене надделява и затова кризата не само не свършва, но се задълбочава.

От какво се състои провинциалното мислене?

То е смес от ниски хоризонти, липса на държавнически качества и рефлекси, радост, че в хаоса е успял да измами и изтласка други претенденти, завист, комплекси, липса на отговорност и автокритичност, наглост, парвенющина, безидейност и всичко лошо, за което се сетите, свързано с ценностната система на индивида. Ще познаете провинциалиста по неговите приказки и по резултата от неговата дейност или бездействие.

Ето няколко примера:

Вжте вилите и къщите на мутрите. Те са от камък и бетон. В тях има много повече стаи и помещения от необходимото, високи дувари и кулички с бойници.

Преди години кмет на Варна беше Добрин Едикойси. Сиромах, притежател на велосипед, кротко употребяващ биричка с приятели в кварталната кръчма. За един кметски мандат си купи имоти, лимузина и отида на сватбено пътешествие в САЩ. Сега се крие някъде по Австралия.

Искра Фидосова, никому непозната вече, започна мандата си в Парламента като селска мома. Но първият закон, който одобри беше в полза на далаверата на нотариусите, защото самата тя е нотариус.

Ахмед Доган беше един дрипав пандизчия, който мечтаеше за научна кариера, апартамент и руска кола. Къде е той сега и с какво се занимава?

Георги Първанов от циганската махала в Сирищник стигна до каквказките архари с пушка в ръка за няколко десетки хиляди долара.

Асен Агов, Иван Костов, Румен Петков, Р. Овч., Волен Сидеров, Емил Димитров, Цветан Цветанов, Веселин Пенгезов, Никола Филчев, Цветан Василев, Левон Хампарцумян, Петьо Блъсков-Сопола, Тошо Тошев, Любо Пъпката, Андрей Райчев, Николай Младенов, Мирослав Найденов…

Ако започна да ги изреждам поименно числото им учудващо ще се окаже равно на числото на тези, които са ни управлявали през това време, заедно с техните кукловоди и близко обкръжение. Те не се борят на избори. Те получават служебна победа, защото ги избират себеподобни.

На времето имаше един виц за радио Ереван. Попитали го защо управлението в Турция и България е толкова различно. Радиото отговорило: „Защото в Турция има 5% грамотни и те управляват, а в България има 5% разбойници и точно те управляват!”

Мога и вероятно отново ще пиша на тази тема, но сега се обръщам към тези, които не гласуват.

Помислете дали не е по-разумно и ефективно да отидем да гласуваме с недействителна бюлетина, за да покажем на провинциалните ни политици, че ще бъдем активни и ще следим внимателно какво приказват, обещават и правят, докато успеем да се организираме и излъчим читави представители във различните власти.

Лично аз ще скъсам бюлетината пред комисията и ще я пусна скъсана в урната.




Гласувай:
10
0



1. stamenmihalevski - :))) В предишен ваш постинг бях к...
13.01.2013 19:10
:))) В предишен ваш постинг бях коментирал защо не намирам за особено ефективно, да се гласува с празна бюлетина. Само че между празна и скъсана има голяма разлика, защото символът е много по-ясен, а и по други причини, които не желая да коментирам. Също сега допълвате "...че ще бъдем активни и ще следим внимателно какво приказват, обещават и правят, докато успеем да се организираме и излъчим читави представители в различните власти", което също ми харесва. Намирам идеята Ви за добра и ако има избирателна секция в близост до мястото, където живея, а и ако имам право да избирам(нали се въведе някакъв закон, уж против изборния туризъм, затова не ми е много ясно, дали българите в чужбина ще могат да гласуват)ще постъпя като Вас. Ще скъсам бюлетината пред комисията и ще я пусна скъсана в урната!!!
цитирай
2. borkolbor - Точно , Николай ....
13.01.2013 19:40
Точно , Николай !!!! С нашиия кози рог в нашата тракославянобългарска вена !!!!
цитирай
3. borkolbor - В 72 г. пр . н . е . .........
13.01.2013 22:41
В 72 г .пр . н . е. римския патрициански богаташ Крас и извергите му разпъват на огромни дъбови , триметрови кръстове , пленените роби на Спартак . 16 -17 хиляди ибери , гали , германи , келти , викинги , славяни , илири , меди , мизи , траки , афроазиатци . От двете страни на каменния , 20 километров , предназначен за колесници , път между Рим и Капуа . Гледката е била неописуема , жестока .Висели са под жаркото италийско слънце не 3 дена / !!! / , а повече от месец .Били са войскари , пчелари , ловци , пастири , занаятчии , земеделци , учители /дори и само заради това ,че познавали миналото ,песните , легендите ,фолклора и уменията на племената си / . Изборът е бил техен - с меч свобода , с меч касапско месо по гладиаторските форуми или с меч смърт в чуждата земя !!! В онова време се е умирало бързо или дълго и мъчително . В наше време от куршум в главата или в сърцето се умира светкавично , от куршум в корема се умира до половин час .Простете ми за цинизма .От смъртоносен удар в душата и разума на човека се умира до физическата му смърт . От гаври в лагери и затвори се мре бавно , но в повечето случаи с чест .Духът обаче загива ва не светкавично , а моментално .Той е най - голямото богатство , което притежаваме !!! Изборът е индивидуален ! Резултатът -обществен !
цитирай
4. apostapostoloff - Така, така, ама участието в една такава идиотщина
14.01.2013 15:28
като този референдум ми се вижда обидно, защото участвайки в подобни неща, аз се ДИСКВАЛИФИЦИРАМ сам.

Предпочитам, както съм правил винаги, да не ги е....м за слива. Такова поведение ни пропръчва и един от основателите на ИРА, освободителят на Ейре де Валера от затвора: "Ние можем да победим властта, игнорирайки я напълно."
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 7551124
Постинги: 3282
Коментари: 8162
Гласове: 6204
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031