Тази статия, публикувана във в. Фактор ми изпрати авторът, с когото се познавам от 24 години. Той отлично знае, че Подкрепа е създадена от мен и затова ме информира за далаверата с европарите.
Нека малко поясня за възникването на Подкрепа.
Подкрепа е създадена като профсъюз на научно-техническата, художествено-творческата и хуманитерна интелигенция. Това съвсем не е случайно. Моята идея беше да създам един интелектуален център, който да подготвя програми, стратегии, структури и кадри за бъдещата демократична България. Това го знаех само аз. Датата беше 11 февруари, а не 8-ми, както сега празнуват, понеже на 8-ми е рожденият ден на Тренчев.
Идеята беше да се направи нещо като полската КОС-КОР, която да подготви профсъюзи, политически партии и платформи, медии, кадри и програми. Названието профсъюз беше заради възможността да се регистрира по Кодекса на труда, където чл. 33 даваше тази възможност от чиста демагогия. Аз държах да се иска регистрация, за да не бъда обвинен, че правя нелегална организация за сваляне на режима, защото тогава попадах под тежките удари на Глава І-ва от НК.
Въпреки това ЦК на БКП решиха да ме изолират и ме осъдиха набързо на 1г 6м изселване в г. Бобовдол. Осъдиха ме без право на защита и без право на обжалване, след което принудително ме закараха там. Обявих гладна стачка с искане да бъда съден с право на защита и по реда на закона. Спечелих стачката на 31-ия ден и ме върнаха в Стара Загора. Заварих профсъюза в плачевно състояние. Веднага се заех отново с него, но след месец ме арестуваха тайно и ме закараха в ГСУ на ДС. Никой от близките ми не знаеше къде се намирам и дали съм жив изобщо. От ГСУ ме прехвърлиха след 2 месеца в ЦСЗ, където направих нова гладна стачка от 23 дни, тъй като ме бяха лишили и от малкото права, които има подсъдимият.
На 4 септември 1989 г. внезапно ме изхвърлиха от затвора, като ми казаха да внеса 100 лв гаранция. Отказах да внеса парите и им казах, че не се чувствам превъзпитан, за да бъда навън. Не ми обърнаха внимание, изхвърлиха ме отвън и затръшнаха вратата след мен.
Свързах се Ирена Зафирова и я попитах какво става с Подкрепа. Тя ми отговори, че се разраства и приемат много членове. Тогава разбрах, че ДС е превзела Подкрепа.
Това ме отдалечи от нея. Въпреки това помагах според възможностите си, но знаех, че мозъчният център няма да стане. Този удар предопредели бъдещето на страната.
По-нататъшната съдба на Подкрепа напълно потвърди това. Подкрепа се превърна в един синдикат, който играе заедно с политическите партнии и трупа пари чрез рекет, извиване на ръце и заплахи със стачки.
Само между другото ще ви кажа, че от там нито веднъж нте са ме поканили да се видим и да поговорим. Което от друга страна ме радва, защото не бих искал да си цапам биографията с ръководството на синдиката, което като БКП смята, че ще управлява вечно. Там отдавна намя нови идеи и правата на работниците са някъде между далаверата и чашата.
Обещах на Валентин То пузлиев да изпратя статията му в прокуратурата и ОЛАФ, което и правя.
Валентин Топузлиев, Брюксел
Скандал с европроекти тресе синдиката КТ „Подкрепа”, но в България медиите и институциите, призвани да следят за коректното изразходване на пари от Европейския съюз, са си заровили главите в пясъка и не искат да влизат в конфликти с неизменния лидер на профсъюза д-р Константин Тренчев. Именно той вече 23 години управлява „Подкрепа” като еднолично дружество и загърбва волята на Конфедеративния съвет.
Проектът „Подкрепа за достоен труд” е поредното доказателство за този тоталитарен модел на работа. Проблемът в случая е , че по български маниер хора с власт харчат пари на всички данъкоплатци в Европа, бе да дават отчет и да има прозрачност как се изразходват парите, а и какъв е ефектът от това.
Според официалните справки от източника на финансиране – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” проектът „Подкрепа за достоен труд” е стартирал на 18. 11. 2009 г. и трябва да приключи на 01. 01. 1014 г. Бенифициент по него е КТ „Подкрепа” 6 225 627 лева., като от тях 5 291 783 лв. са отпуснати от ЕС, а останалите 933 844 лв. са национално финансиране. До края на проекта, общата сума за усвояване трябва да набъбне до 9 000 000 лв.
Според същността на проекта трябва да бъде изградено Централно информационно бюро „Достоен труд“, а в страната да заработят шест информационни бюра „Достоен труд“. Избраните градове са Благоевград, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Враца. Отделно към всяко бюро трябва да бъдат разкрити по пет Спомагателни информационни бюра. В рамките на страната 60 души са ангажирани с изпълнението на програмата. Те подписват договори от първи юли 2010 г., но изплащането на възнагражденията им стартира от 1 септември същата година. Ангажираните с програмата са предимно активисти на синдиката, но преди месец без обяснения и предупреждения договорите на 24 от работещите са прекратени, без да е ясно кой е решил. Парадоксалното е, че от трудова защита се нуждаят хора, работели за профсъюз, който би трябвало именно да защитава правата на работниците. В България обаче явно принципите са други – прав е само този, който е силен и има власт. В същото време се оказва, че проектът нито е спиран, нито са променяни условията по него, но въпреки това почти половината работещи по него са отстранени.
Неофициалните опити на хора, свързани със синдиката, да разберат какво точно се случва, се провалят, защото се оказва, че реално, освен д-р Тернечев, единствено главният секретар на профсъюза Андрей Върбанов е наясно с изпълнението му и изразходването на парите. Странно е и че основните двигатели са външни хора, като са елиминирани активисти на „Подкрепа”. Най-парадоксалното е, че Конфедеративният съвет е напълно елиминиран и не само, че няма контролни функции по реализирането на този европейски проект, но и даже не знае какво се случва по него. Тренчев и Върбанов до сега отказват да дават информация, а в синдиката се трупат редица взривоопасни въпроси. Все по-ясно се вижда, че най-вероятно става дума за злоупотреба с пари на Европа, като с „усвояването” им най-вероятно е замесен и социалният министър Тотю Младенов, който именно е човекът на „Подкрепа” в правителството.
Във вторник 20 ноември, на предстоящия Конфедеративен съвет се очаква членове да повдигнат въпроса за усвояването на парите и да искат отчет от Тренчев и Върбанов. В синдиката обаче хората отдавна са убедени, че ефект няма да има, а Тренчев и Върбанов ще се опитват да прикрият далаверите за милиони, още повече, че в България никой няма да иска да се занимава с тях, за да не си създава проблеми. Знае се, че Тренчев разполага с дебели връзки в правителството и реално пази гърба на премиера Бойко Борисов. От друга страна, синдикатът има влияние в МВР, съда и прокуратурата.
Единственият вариант за прозрачност по скандалния проект е интервенция от Европа към България, тоест, незабавна проверка от ОЛАФ – европейската служба за борба с финансовите измами. Всъщност активисти на синдиката, запознати със случая вече са подготвили сигнал до въпросната служба, но също така и информиране на европейски правозащитни организации. Само така далаверите в България на хора с много власт могат да бъдат извадени на светло. Хора от синдиката смятат, че голяма част от милионите по проекта са откраднати, отчитането на средства е фалшиво и реално предвидените разходи не се правят, но ще се отчетат като извършени.
В действителност става дума за злоупотреба с влияние и власт, но и за използването на КТ „Подкрепа” като параван за нечисти интереси и престъпни намерения. Най-страшното е, че подобни схеми на работа сриват общественото доверие в конфедерацията.
