Имало едно време едно Яне. То много искало да попадне под светлините на прожекторите. Затова започнало да топи другарчетата си. След това изпълнявало и други задачки. И си катерило по стълбичката нагоре и нагоре.От нетърпение ставало все по истерично. Приказвало едно, после точно обратното. Ходило от партийка в партийка според както му казвали шефчетата му. Те го наричали „Хлапето”. Обикаляло Янето и се кефело.  Дори започнало да търси приятелчета и навън.

Така се случило, че през 2003 г. се запознало с президента на Алтайската република и председател на аграрната партия товарищ Лапшин. Срещнали се в Москва и се харесали.. Същата година Янето направил конгрес на партийката си и поканило и товарищ Лапшин. По едно време се усамотили за разговор на четири очи.

Но ушите били с едно повече. Петото ушенце слушкало и записвало. Един много инте

ресен разговор се получил. Много полезен и поучителен. Чичковците, които го притежавали можели да правят с Янето каквото си поискат. И това не било единствено записче. Янето се опитало да го откупи с една торбичка грозде, обаче-ц-ц! След това и други чичковци го придобили и станала една…

Такива ми ти работи…