ДАВАМ СЪДА НА СЪД

15 май. Намирам се в Софийския районен съд. Слизам при архива. Искам архивното си дело, за да получа изпълнителен лист. Дават ми папката. Искат ми документ. Показвам го. Дамата иска личната ми карта да остане при нея, а аз да занеса папката горе. Обясних и търпеливо, че по закон документ за самоличност не се оставя като залог и че не съм куриер на съда. Тя ме контрира, че има наредба, с която ги задължават да взимат документ за самоличност. Искам да видя наредбата. Дамата отказва да ми я покаже. Питам за името и. Забравила го. Къде го е забравила също е забравила, вероятно в трамвая, в къщи или в някой МОЛ.
Качвам се при районния съдия. Няма го. Няма го и заместника. Били на дело. Но набарвам административния директор. Дама на почетна възраст, което предполага опит и някаква компетентност. Бил съм при нея преди няколко месеца по същия въпрос. Отново и обяснявам, че ако съдът не изпълнява закона то защо иска това от другите? Искам наредбата. Нямало наредба. Това било практика. Явно не може да разбере, че със или без наредба има знаково нарушаване на закона. Хич, даже, не си направих труда да и чета лекция по право. Няма смисъл. Оставих си името и телефона на секретарката и казах в най-кратък срок да ми рапортуват, че тази наредба или практика е прекратена със заповед на районния прокурор. В противен случай отивам в инспектората на ВСС и в съответните медии. По погледа разбирам, че нищо няма да се промени, защото те се надяват аз да забравя за случката.
Качвам се горе. Искам изпълнителен лист. Отговарят ми, че трябва да се докладва на председателя на съдебния състав. Тя трябвало да разпореди издаването. Питам за срок. Срок нямало. Как така няма? Такава била практиката. Значи пак опираме до практиките. Аз, обаче, имам практиката да прекъсвам точно тези практики. Още от времето на разните видове „социализъм”. Затова ще изчакам до края на седмицата и ще се явя в инспектората със съответното писмо и ще информирам някоя хрътка, трътка или врътка. Да видя те как се борят с някои практики от времето на „Народния съд”.
Вие, драги мои читатели сте подложени на същите практики. И не само от съда. От всички административни чиновници. В резултат на което администрацията вместо да ни обслужва, получавайки заплати от нашите данъци ни управлява. Това силно ми напомня циганския лаф „Хем сикиджем, хем пара вережем!” Което в превод на български, ако попитате Гоце ще ви каже: „Хем ще те чукам, хем ще ти взимам парите!”. Да не говорим, че може да се сдобиете с едни мили животинчета, наречени „Гонококи”. На някой може и да им харесва това. Е, нека те си траят и си пият антибиотиците Но ако не ви харесва не е зле да хванете тоягата и да започвате.
Преди няколко дни написах постинг за възстановяване на моралните концлагери. Затова давам СРС на моралния ви съд и искам да бъдат осъдени на доживотен морален концлагер с всички лагерни екстри.
Амнистия nulo!