СЛУЧАЯТ „ПОЛКОВНИК РАДИОН ПОПОВ”
Скандалното отзоваване на военния ни аташе от Мадрид полк. Радион Попов има отношение към настоящето разследване не само защото е прясно и тепърва ще набира скорост. Но името му е така свързано с това на Ноев, че сигурно и на двамата им се иска никога да не са се срещали. В следващия си живот те сигурно ще поправят тази своя грешка, но днес тя е сурова реалност.
През 1994 г. съдбата събира двамата приятели в МО. По предложение на зам. министър Бойко Ноев е произведен предсрочно полковник. Защо охладняват отношенията им не е известно. Може причината да е и у двамата. Случвало се е и при велики хора, например Вазов и Пенчо Славейков също са враждували. Важно е какви средства подбират.
Съдбоносни за отношенията им се оказва министерстването на Ноев през есента на 1994 г. Следващите 3-4 години са белязани от нарастваща непримиримост и взаимна непоносимост. През есента на 1988 г. полк. Попов пита външния министър Надежда Михайлова пред целия генерален щаб, вкл. ген. Михо Михов, как може наш посланик в НАТО да е активен възродител. Не всеки от присъстващите знае до този момент за някогашното приятелство, но враждата между тях вече е публичен факт.
През същата тази 1998 г. МС отхвърля предложението на Генщаба полк. Попов да стане генерал и той решава да замине някъде военен аташе. Спечелва конкурса за Испания.
Напразно полковник Попов се надява хилядите километри между него и Ноев да са пречка за разрастване на враждата. Едва станал военен министър, злопаметният Ноев иска от началника на РУ-МО ген. Лейтенант Ангел Кацаров доклад за Радион Попов. Генералът си има своята омраза към военния аташе не само, че е потенциален кандидат за поста му. През 1998 г. полк. Попов е оглавявал комисия на Генщаба, която е проверявала РУ-МО и в резултат на нейните изводи е предложено ген. Кацаров да бъде сменен. Такова нещо трудно се прощава.
Ген. Кацаров, отлично информиран за враждата между двамата, угоднически обвинява Попов с „проверени факти” във всички възможни грехове без содомия. Нареждането им в „единен фронт” срещу военния ни аташе в Мадрид, както и запознаването на Кацаров с агентурното минало на Ноев окончателно ги сплотява.
Близки приятели на полк. Попов в РУ-МО го предупреждават, че около него се свива примка. Той връчва на премиера Костов жалба против напъните на Ноев да го дискредитира. Но въпреки всичките му старания да не дава формален повод, той не е в състояние да предотврати удара. На 16 юни т.г. / 2000 г. б. а./ е извикан в София и са му връчени 17 въпроса-обвинения. Отгонорите му са изслушани формално, защото съдбата му е решена предварително.
Като допълнително обвинение му е предявено, че като военен аташе е подкрепил създаването в Мадрид на Сдружение на българските родолюбиви бивши военни. Посланичката ни в Испания Василка Папломатас изпраща на Бойко Ноев по негово искане факс, с който обвинява Сдружението, че заедно с цар Симеон готви военен преврат у нас. Върху това писмо Ноев собственоръчно написва: „Докога ще продължават безобразията на Попов?”
Полк. Попов е разжалван в подполковник за срок от 1 година без обвиненията да бъдат надлежно проверени и без съгласие на началника на Генщаба ген. Михов. Процедурните решения дават достатъчно основание не толкова разжалването, колкото снемането от длъжност да бъдат оспорени по съдебен ред. Адвокат на Попов ще бъде бившият шеф на прокуратурата на въоръжените сил о.з. ген. Лилко Йоцов, който е смъртен враг на Ноев.
Амбицията, гордостта и честолюбието не веднъж са играли кофти номера на Ноев. Сега това му се случи за пореден път. И за пореден път пак няма да признае породената от злобния си навик грешка, макар че заслуга за нея има и ген. Кацаров. Дребните хора често страдат от чувство за непогрешимост.
04.05.2012 22:22