„ДОСТОЙНИЯТ” НОЕВ

За Бойко Ноев е характерно, че когато не му се налага да поема отговорност за взети решения, е склонен към екстремистки изказвания и начинания. Излезе ли, обаче, на върха на някаква пирамида, става предпазлив като хищник.
Двата му гафа, заради той бе отстранен като зам. министър, са привидни гафове. Всъщност те бяха планирани в сценария. Седмица преди да напусне военното министерство той изпуска фразата:”Само след три месеца ще се върна тук като министър!” Така и става.
А като военен министър е неоспорим факт, че той не прави нищо, за да подразни напиращата неудържимо към властта БСП. Първи заместник му става посланик Ангел Манчев, дългогодишен сътрудник на Тодор Живков.
Политиката на Бойко Ноев за трите месеца като министър не бе случайна, а плод на определена линия на поведение. Защото след като сдава министерското кресло, неговите следи се изгубват в екипа на Георги Пирински. От там е изпратен от бившия комсомолски секретар в Москва Жан Виденов в Брюксел като посланик на България в НАТО.
В Брюксел Ноев се изживява като министър на отбраната и външен министър в емиграция. Поне в публичните си изказвания. Но като се знае двойствената му природа, и неизмеримите му амбиции, връзките му с разузнавателни централи, много трудно може еднозначно да се каже доколко играе самостоятелно от чисто кариеристични подбуди или просто му бе отредена такава роля.
Интересен пример е неговото отношение към дискутираните проекти за Военна доктрина на България.. В своя радиограма от 2 март 1999 г. той пише: „Мисията не счита, че България може да бъде въвлечена в конфликт, вследствие на разширение и разпространение на военен конфликт в близост до държавната ни граница.” В същата програма той обвинява ген. Михов, че с този проект се преповтарят старите виждания на ГЩ и това е само една тяхна компилация. За зла участ на Ноев само след броени дни избухва войната в Косово и България косвено е въвлечена в нея. МС и НС утвърждават проекта за Военна доктрина без да се съобразяват с мнението на Ноев. За негов късмет, обаче, никой не си спомня за стратегическите „бисери” на човечето, което ако вземе дървена сабя и яхне пръчка-конче, никой няма да го различи от десетгодишно дете.