ПРИНУДИТЕЛНА СТАТИЯ

За днес бях решил да не пиша повече, защото е Велики четвъртък и мислех да си боядисам яйцата, но онова нежно цветенце Станимир Флоров ми съсипа вапцването.
Другарю Флоров,
Ти си едно много нежно цвете. Затова не се показвай на слънце. Пусни си климатика и се поливай по-често, защото лесно слънчасваш. А като слънчасаш започваш да ръсиш венечелистчета и цветен прашец под формата на „бисери”.
Но това не се отнася само до тебе. Вие, изглежда сте се наговорили да ни разсмивате преди Великден, та да ни признаят за най-веселата нация. Защото преди дни писаха, че сме една от най-тъжните нации. Та като започнахте с Пуйко Борисович Чапаев, та Дани Дантелата, та Миризлив Найденов, та Деса Здравна поетеса…
А на мен, другарю Флоров, колкото е по-смешно ми е по-тъжно. Защото ако ти наистина мислиш, че това, което казваш за бандитите и „добрата работа” на МВР е вярно, то когато видя и чуя тъп началник ми става много тъжно. А когато един дебил се опитва да излъже обществото и мен в това число ми става още по-тъжно. А като ми стане още по-тъжно, по стар български обичай, започвам да псувам и да търся този дебил, за да го наритам.
Прави ми силно впечатление, че има великолепен синхрон в редиците на Бостана, както наричам сегашното управление на страната. Със същата аргументация само преди броени дни премиерът Пуйко Чапаев изтърси, че лекарите бягали от България, защото имали много добро образование.
Другарю Флоров,
Препоръчвам ти да се прибереш в къщи и да си легнеш. Взимаш един леген със студена вода и оцет, хубаво намокряш в него едно пешкирче и си го слагаш на челцето. Тази операция се повтаря многократно, докато се усетиш, че не бива да си отваряш устата.
Защото преди да си обадиш много хора те подозираха, че си глупак, но след като я отвори подозренията отпаднаха тотално и сега никой не се съмнява в това.