ВЪНШНИЯТ МИНИСТЪР Е ЕДНА ИСТЕРИЧНА УЧЕНИЧКА
Не знам по какви съображения политическият ренегат Николай Младенов бе направен военен, а след това и външен министър, след като е ясно че не става нито за едното, нито за другото.
Като оставим настрана далаверата с оръжейната сделка с Ирак и с фирмата „МакФарлан,” които нямат нищо общо с политиката нека да видим какво е направил и казал външният ни министър.
Първото му изявление беше за нещо, което съвсем не го засягаше. Той нарече с обидни думи енергетик, свален от поста си. След това нарече Гълъбин Боевски „позор за България” и направи други изцепки от този тип.Това не само е нетипично за един пръв дипломат, но е и непрофесионално, нередно и много вредно. Както за него, така и за страната. Това може да го каже само една истерична девственица при вида на ексхибиционист пред нея.
После се запретна да лустрира министерството. Начинът по който го каза и се опита да го направи, меко казано” е твърде странен, непрофесионален и дилетантски. Разбира се, той не успя.
След това започна рокади и назначения по един напълно безпринципен начин. Назначи за посланик в Либия директно от Кайро един алкохолизиран тип и закри консулството в Триполи точно преди да настане гражданската война в Либия. Издънката е много голяма, но не свършва до тук. На негово място беше изпратено старото ченге Иван Гайтаннджиев, на когото, на всичко отгоре, удължи срока с още една година, въпреки че точно тогава дрънкаше за дипломатите-ченгета и тяхното отзоваване. Сега алкохоликът –дипломат Александър Олшевски е изпратен да си пие водката в Кувейт. Чавдар Николов, след като му свърши мандата в Мексико бе изпратен в Бразилия без дори да се връща в България. Всички тези груби нарушения показват пълната липса на административни, професионални, политически и морални качества у външния министър Като прибавим и провалите в Тунис и Катар нещата стават отчайващи.
При това положение ако остане външен министър провалите ще следват като домино. Че Борисов го държи по неясни съображения е ясно. Това в случая не ме интересува.
Но това, че той съсипва и без това не особено добрия имидж ме кара да искам оставката му.
Тя е наложителна
Тагове:
Животът ни: Квинтесенция на "дай да...
Амнести Интернешънъл - Чакайте и аз да к...