КОГАТО ГРЪМ УДАРИ   Една престъпна трагедия за пореден път взе своите жертви, а обществото не поиска сметка на виновниците. Верни на нагона си, политиците си замълчаха и се обединиха около тезата, че виновни са случайността и лошото време. Управляващите на абордаж щурмуваха с. Бисер и района на Свиленград и направиха палатков лагер на министри и директори, отвориха дисагите и заизваждаха пари, съжаления, обещания и благи приказки. И хората отново не видяха, че вълкът е метнал овча кожа и благодариха за помощта на убийците. Сега същите тези убийци се разшаваха театрално и копелегите журналисти от слугинските медии им правят всевъзможна реклама и ги величаят като спасители на нацията. Срам и позор! Но този пореден случай трябва да ни обедини и всички ние трябва да поискаме реални действия с реални резултати. Става дума за водната стратегия и програмите, свързани с нея. България е бедна на водни ресурси. Климатичните ни особености и липсата на дългосрочни програми за по-ефективното и използване ни прави още по-уязвими. Няма координация между общини и държавни институции, за да се преценят нуждите и възможностите на проблемите с водата. Досега построените язовири са построени за решаване на такива задачи, които сега не са актуални. Модерните технологии са екзотична дума за нашите политици и държавници. Тяхната работа в това отношение е само ходенето по разни обекти и рязането на лентички. Чудя се двамата идиоти, дето се хвалиха кой колко лентички има булките им черги ли ще си тъкат от тях? Нека започнем с цифри и факти. Водите са стратегически ресурси и се използват главно в няколко насоки: 1.Питейни и битови нужди 2. Напояване на селскостопанска продукция и обслужване на ферми 3. Промишлени предприятия 4.Транспорт 5. Рибовъдство и аквакултури 6. Отдих и туризъм 7. Други Оттокът на българските реки е около 20 млрд. куб. м. годишно /без р. Дунав/. По този показател сме на едно от последните места в Европа и последни на Балканския полуостров. От това количество около 12 млрд. отиват в Егейския басейн, 2,3 млрд. директно се вливат в Черно море и около7,4 млрд. се вливат в р. Дунав. Около 1/3 са в Югоизточна България. Северозападна е точно обратно. Там водата е дълбоко под земята. По времето на тоталитарната държава проблемите с водата се решаваха относително много по-лесно, понеже икономиката бе централизирана и планова. Тогава се знаеше какви заводи ще се строят доста преди това, знаеше се какво ще се сади и сее, в какво количество и къде. Но този модел рухна. Сега е значително по-трудно да се координират отделните браншове и територии, за да може да се предвиди колко вода и къде точно да се събира. Какво ще и е предназначението и с каква чистота да бъде.На всичко отгоре държавно-администравният устройствен модел на практика не е разграден и нов модел, адекватен на сегашната ситуация,който да координира и инспектира териториите и браншовете няма. Затова, ако се прави нова водна стратегия, преди всичко трябва да се знае какъв държавен административен апарат ще има, за да бъде в синхрон със стратегията за водите. Точно поради тази причина вече 22-3 години не се поддържат язовирите, особено тези, които не произвеждат електричество и не пречистват води за питейни нужди. На практика селскостопанските поливки силно са намалели,поради намалелите засеваеми площи. В сегашната стратегия пише, че България е в горната част на списъка, като се полагат по 203л питейна вода на ден на човек. Това,обаче, е само статистически, защото по-голямата част от тази вода се губи по трасето и се заплаща без да е ползвана.КПД на българското водоснабдяване е изключително нисък и затова да се вземат за верни тези числа не е здравословно. Същото се отнася и за напояването. От около 3,5 млрд. куб. м. по-голямата част също потъва по пътя, понеже у нас основно се използва т. нар. „гравитачен способ, който няма дори ефективността от напояването в древния Рим. С толкова вода,например, в Израел с високо развитото си капково напояване ще създадат за една година достатъчно зеленчуци и плодове, за да бъде задоволена нуждата на половин Германия. Затова не бива да се хващаме за големите числа. В случая те не показват нищо друго, освен количество. Ако то се умножи по процентите ефективност ще слезем в долната част на списъка. Същото се отнася и за промишлените води. Те са около2 млрд. куб. м. С толкова вода може да работи половин Япония. При това около една трета от нея е питейна и ние просто ненужно я пречистваме. Също така и една значителна част от питейната вода отива за поливане, което трябва да се извади от онези 203 л на ден на човек. При производството на електричество собствениците и арендаторите на ВЕЦ-ове изобщо не се съобразяват с репродукцията на рибата. Точно когато рибата през април-май си хвърля хайвера турбините работят на пълна мощност. И така се обезрибява водоема, защото рибата си хвърля хайвера на плиткото. След 10 дни нивото на язовира е спаднало с 20 сми хайверът е останал на сухо. А от сух хайвер ще се роди риба когато цъфнат налъмите и родят едни малки дървени човечета, наречени български депутати. Анализирайки това, което имаме сега и пригодността му за в бъдеще бързо ще стигнем до убеждението, че у нас малкото вода, която имаме се използва или не по предназначение, или просто изтича. Когато се мисли за бъдещето цифрите трябва да се използват умно и прагматично. Годишният бюджет за бедствия и аварии се прави въз основа на предшестващ бюджет, вместо по-голямата част от него да отива за инспекция и ремонти-планови и аварийни. Тогава вероятността от бедствия значително ще намалее, което от своя страна ще помогне да се формира нов изпълнител, който ще се нуждае от по- малък състав с по-модерна техника и по-бърза реакция. Всички тези неща са ясни още от пръв прочит. Нарочно ги написах в един по-публицистичен стил, за да разберете за какво става дума. И вие ще го разберете, но тези, които ни управляват-никога. Тях тези въпроси съвсем не ги интересуват. Чак когато ги ритне времето те се сещат, че нещата са извън контрол и търчат да обещават, да лъжат и мамят и да вадят една шепичка народни пари от партийните каси, за да замажат ситуацията. В един предишен мой постинг съм направил презентация на една модерна и ефективна немска технология за изграждани на пътища, канали, язовирни стени и други съоръжения. На практика една земно-насипна стена построена по тази технология се приравнява до бетонните язовирни стени. Което означава много по-висока сигурност, нищожни средства за ремонт и увеличаване на обема. В момента трескаво „проверяват” язовири. Как стана така, че до вчера се дърлиха кой язовир чий е, а сега хукнаха да оглеждат, изпразват и ремонтират? Дядо имаше един лаф: „Още като ме ритна, тате, и се сетих, че воловете ги няма!” Нека се направи една истинска карта на язовирите в България и се види състоянието им и дали има изобщо необходимост от част от тях. Нека се запознаят чиновниците с новостите в технологиите във водния сектор и тогава да се започне създаването на една нова стратегия и реални програми за водохващане и употребата на водата. Такива технологии съм дал и в Агенцията по пътищата, и в земеделското министерство и в МРРБ. Резултатът е пълно мълчание, кражби, корупция и безхаберие. Това ме навежда на мисълта, че трябва да се смени стратегията и тактиката за избор на управленци. Със сегашния аршин това е невъзможно.

като малък да не те е тряскал гръм и тебе, та търсиш на дядо ти воловете само в "градините на Семирамида" ?
И не чакай да стане нещо, та тогава да критикуваш, проклинаш и даваш съвети, досущ като "Гоце" Първанката - "след дъжд качулка". Развивай и излагай многостранните си ТЕЗИСИ по всички въпроси от живота ни предварително. А след това, ако не те послушат - "режи глави" :)
Очаквам следващия ти пост да бъде такъв ...