Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.02.2012 12:06 - Завод за тежко машиностроене - Радомир (продължение)
Автор: dedenze Категория: Политика   
Прочетен: 5303 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 09.02.2012 13:00

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

              За да оценим правилно историческите дадености е нужно малко отклонение от темата на поста. Приемайки планът „Ран- Ът”, „Великото” народно събрание прие, най- уродливата форма за преход, от тоталитаризъм към капитализъм. Просто казано, това се състои в ликвидацията и  раздържавяването на всички, включително и на печеливши държавни производства.! Партийните „народни” представители, основно се подбираха с юридическо, икономическо, филологическо... даже и само със средно и основно образование. Сред тях рядко, по случайност, се срещаха хора с техническо, инженерно образование, без практика – технократи познаващи спецификата и проблемите на промишленото производство нямаше. Целта на външните съветници и интересите на новите „стратегически” партньори, беше пълната ликвидация на промишленото ни производство и превръщането на България в зависима, бананова република ( без банани) ! Поставена в условията на дългове и приходи само от данъци, мита и такси, липсата на свежи, други доходи, държавата беше принудена да ореже и всички разходи за контрол и охрана на собствеността си. Не на последно място, беше творческото изпълнение на най- важният съвет: Ликвидация на старите, контролни органи, милиция и стопанска милиция, охрана на обектите и пр... , преди да бъдат създадени нови! Всичко свързано със стария строй беше обявено за лошо, неперспективно, глупаво, недемократично и пр....Думата комунист стана нарицателна и до днес, 22 години след промените, символ на виновност за всички видове, беди и неуспехи. Процесите на приватизация, бяха възложени на съвети, комитети и агенции, без контрол от правителства и парламент !? Полицията се превърна в бюрократичен констататор на милиони взломни кражби и унищожение на държавно имущество. Частната собственост се превърна в култ, значително по- високата тарифа на наказанията, за кражба на държавна собственост, тихо бе отменена и променена!? Държавата стана разграден двор и имагинерно понятие, сякаш не е собственост на всички !?Традиционните пазари бяха умишлено изгубени, нови не се намериха и откриха. Търговската дейност беше държавен монопол, чрез множество „импекси”. Управленията на отделните предприятия, нямаха самостоятелна готовност за реклама, участия в изложения, маркетинг, това ги правеше безпомощни и лесни за разграбване. Създаде се илюзията, че всички родни стоки са некачествени и нямат място на световния пазар. Дългът на Бългрия възлизаше на 11 милиарда долара, което при работеща икономика не е нещо, особено голямо. Най- много пострадаха, нови и перспективни производства, на които бяха нужни време и малки дотации за да се впишат в пазарните условия. Лично съм виждал сълзите в очите на много директори и колеги, политически принудени да затворят и унищожат фабрики и заводи ...!Тази критична ситуация, не обедини политическата класа в името на Родината, обратното, създадоха се идеални условия за грабеж и организирана престъпност! Партиите си осигуриха платен, безнаказан и чуден живот, за сметка на простосмъртните българи !? В многоцветната мъгла на прехода, без прозрачност  и гластност с оскъдна информация, се продаваха интересите и ресурсите на държавата! За 22 години учетвориха държавният дълг , без да са направили и построили нещо ново и съществено !?
          Когато Горбачов и структурите на СССР, реално наложиха „мораториум” на производството на ЗТМ - Радомир, десетки, съветски „умове” се извървяха да търсят изделия и технологии подходящи за завода. Успеха беше минимален, основно заради ниското ниво на съветските технологии и специалисти. Част от машините и процесите не бяха усвоени, пуснати и инсталирани. Имаше период в който основно се изнасяха за СССР едрогабаритни врати и съоръжения за ядрени силози и бомбоубежища. Това наложи разширяване на жп трасето от Радомир до черноморските ни пристанища. Използуването на подобна техника и производствени възможности по този начин, може да се сравни днес с почти безплатно ползуване на най- скъпият, съвременен компютър за детски, развлекателни игри !? Паралелно беше спряна дотацията с нефт и газ и цените на суровините завишени според световните пазари, независимо, че нашите цени на обменните стоки останаха почти същите. Соц. лагера се разпадаше, западните клиенти бяха изгонени и гледаха с недоверие на България. Повечето от тях, добре познаваха, голяма част от модерното и ценно оборудване в нашите заводи. Първата работа, при купуване на промишлени обекти, или отделни машини и съоръжения на ниски цени, беше да ги изнесат в своите държави, да се настанят безвъзмездно на наши утвърдени пазари !?
         В планът „Ран –Ът”, след правилната констатация, че завода в Радомир е на световно равнище, следва поредица от тъпи, всеизвестни съвети за неговото бъдеще. Американските фирми, новите „стратегически” партньори, не възложиха поръчки на завода, независимо че знаеха за неговите възможности, не помогнаха да заработи отново.! Стриктно спазиха старото, капиталистическо правило „богат на беден не помага, а го изкупува”. ! Същевременно този завод вече бе успял да върне повече от половината инвестирани средства и имаше дълг само 600 милиона лева. На малоумните е ясно, че подобен перспективен,уникален, сложен и скъп завод не може да се изплати за 2- 3 години. Той трябва да бъде държавен, на дотации, докъто си стъпи на краката.! На най- високо държавно ниво, трябваше да се рекламира и популяризира, да се търси интеграция с други фирми по света. Не се роди политическа сила, воля и разум да се запази с държавен статут и да му се помогне ! Нямам конкретни данни, но съм абсолютно сигурен, че е грабен предостатъчно! Ценни и нови машини и съоръжения са разпродадени на безценица и окрадени. В условията на гласност и „демокрация”, странно трудно се намира информация за това, защото всичко се е извършвало, тихо, „законно” с партиини протекции, корупция, парламентарно участие и мълчание!? Преминал през смешната „масова приватизация”, днес е в ръцете на малка група „собственици”, за които тепърва ще четем. Разделен е основно на две АД – Радомир метал индъстрийз и ПАД Бесттехника ТМ. Първият владее пещите , леярните и ковашко пресовата обработка. Основно печели от производството и продажба на легирани и специални стомани. Другия произвежда детайли за нефтодобив, въгледобив, циментова промишленост, металургия, химическа промишленост, пристанищни съоръжения и пр.... При строеж на АЦ Белене, те ще бъдат един от главните поддоставчици. Двете дружества, основно изнасят продукцията си на световните пазари. Сега след 25 годишно закъснение, заводите вече са печаливши и връщат онаследеният дълг. Лошото е, че тук в България не останаха специалисти и квалифицирани работници, затова са принудени да внасят от Тайланд, вече 20 тайландци работят там !? Все още е трудно да се овладее сложната техника и още по трудно е да се изпълни производствения капацитет. С пълна увереност, може да се каже, че бъдещето им принадлежи, печалбите и поръчките ще растат, заемите ще бъдат върнати. Когато това стане, дано частните им собственици не забравят, че този завод беше построен за сметка, лишения и труд на всички българи, имащи нещастието да живеят в тоталитарните години и държава ! Дано не се превърнат в поредните, нашенски еничери. Независимо от собствеността, политическата глупост, недалновидност, продажността на родните политици, завода завинаги, ще бъде гордост за всички българи и частица от техният труд!

 

              Слава и памет за неговите създатели, изпреварили преди повече от 30 години, с мислене,родолюбие, дръзновение, знания и вяра, днешните българи !

image


imageimage




Гласувай:
6




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dedenze
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3468468
Постинги: 1099
Коментари: 3677
Гласове: 4613
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031