КАКВО ПОКАЗАХА ИЗБОРИТЕ     Като цяло показаха две неща. Първото е, че нацията е уморена, апатична и страхлива. Липсата на силна идея, липсата на здрав разум и стратегическо мислене я прави лесно манипулируема и купувана на килограм. Всъщност, ако трябва да говорим за избори, в истинският смисъл на думата избори у нас нямаше. Защото избор значи да избереш по-доброто, а не по-малко лошото. Отиването до урните беше една овча разходка, която в някаква степен легитимира статуквото., което е възможно най-лошата позиция. Обезвереният и обезкръвен народ с такива резултати е обречен на изчезване. От друга страна натрупването на големи проблеми в един продължителен срок ще доведе до радикализъм, което от своя страна може да избие или да бъде внимателно насочен срещу етническа или религиозна група или в ксенофобия. Второто нещо, което стана видимо с просто око е, че българските „политици” са възможно най-неморалната, най-престъпната, най-безотговорната сган, която получава достъп до властта. Всичките конкретни обещания, доколкото ги имаше, бяха безумни и неизпълними. Това бяха обещанията за смяна на конституцията, връщането на монархията от човек, който няма депутат в Парламента, уволнението на премиера от хора, които дори нямат парламентарна група и закриването на политическите партии от човек, които не би могъл да се кандидатира в нито една държава, освен у нас.. Останалите обещания бяха достатъчно мъгляви и  безсмислени. Размахваха се едни магистрали и чужди пари, като че ли светът е оцелял,защото е строил само магистрали и е плащал с чужди пари. Но тези пари в един момент свършват. Тогава? Най-неприятното нещо е, че българинът вярва в цифри и графики, а не в стомаха и портфейла си. Думата победа за него означава нещо, а всъщност цифрите не стават за ядене и за пазаруване. Еди-колко си са гласували за еди-кого си, следователно той е победител. Каква глупост! Победа е когато добрата програма, подкрепена с добра организация и можещи и отговорни хора победи по-слабата. Когато максимално конкретно се поеме твърд ангажимент, че програмата ще бъде изпълнена изцяло. А точно това липсваше изцяло при тези избори. Тези мои оценки ме правят песимист. От тук нататък има два пътя, които водят само до негативно бъдеще. Липсата на рационалност, здрав разум, воля и вяра ще ни доведе до една несменяема олигархия и ще отвори пътя към радикалните движения. Неразбирането, че трябва драстично да се смени моделът води към приемственост. А това за една държава, която още живее в комунизъм-социализъм е убийствено. И не бива да се забравя, че копелегите журнаглисти и социолози си изпълниха задачата прекрасно и навряха избирателите в кучи гъз. За поред път у нас изборите бяха спечелени от олигархията и загубени от избирателите. Честито, българино!

Право.

Гласувах негативно за постинга, въпреки че за пръв път открих рационално зрънце сред многото плява в писанията на Босия. Етого и него: "Размахваха се едни магистрали и чужди пари, като че ли светът е оцелял, защото е строил само магистрали и е плащал с чужди пари. Но тези пари в един момент свършват. Тогава? Най-неприятното нещо е, че българинът вярва в цифри и графики, а не в стомаха и портфейла си." По въпроса за моделите: обеснявам на Босия и на другите, които не разбират от обществено устройство. В нашата епоха съществуват два модела: капитализъм и социализъм. Въпреки голямото разнообразие вътре в тези два модела, те остават адекватни на определението си. Днес България е парексаланс капиталистическа страна ( и държава). В нея вече няма и помен от социализъм и още по-малко от комунизъм, защото такъв въобще не е имало. Социализмът у нас и в другите европейски социалистически страни колабира и скоропостижно почина, защото върхушката (номенклатурата) на КП много преди 1989 г. беше сменила комунистическата си идеология с дясна социалдемократическа. А както е изцвестно, социалдемокрацията е буржоазен уклон в работническото движение и винаги навсякъде се е борила ревностно за запазване на капиталистическото статукво. Дали в една страна управлява или участва във властта някаква лява , дори и комунистическа партия, не е показател че тази страна е комунистическа. Например в Република Кипър вече втори мандат президент е комунист и то истински марксист-ленинец, избран с 57% от гласоподавателите, въпреки това там капиталистическият обществен срой е непокътнат. Твърдението, че България е все още социалистическа или комунистическа страна говори за невежество или умствена непълноценност на авторите му. Метафората изказана от Хегел, че всеки народ има такъв цар (власт) какъвто заслужава, е аксиома, която важи и за нашия народ в този момент. С това е съгласен, предполагам и Босия.