Прочетох внимателно доклада на Европейската комисия. Чух и изявленията на премиера и опозицията. Прочетох и статията на посланик Шрамайер, когото познавам лично. Казвам посланик, защото след като беше зам. посланик в началото на 90-те у нас замина като посланик в Македония. За съжаление, той е съвършено прав. В доклада има верни констатации и препоръки. Но достатъчно ли е това, за да се промени нещо? Според мен-не. Парламентът, правителството и президентството нямат нито желание, нито воля, нито капацитет да направят съдебна и административна реформа. Не може при такива тежки проблеми да няма създадена институция, която да решава тези проблеми, а нещата да се решават на парче като ширпотреб от един вицепремиер, който във две приказки казва три лъжи. Другият вицепремиер се изживява като самодостатъчен, за да дрънка еднообразни и монотонни глупости и автохвалби, при това с речник, който едва ли има и триста думи. На върха, естествено, стои един тотален самодоволко, кой е ужасно разочарован, че не може да обладава себе си и да легне на собственото си рамо.Като прибавим към това изключително ниското качество на българската журналистика и липсата на сериозно обществено мнение, нещата придобиват твърде печален вид. И въпреки това може да се направи нещо в тази посока. Преди всичко има една форма, която никак не се използва както от управленците, така и от неправителствените организации. Това са общите информационни и аналитични инициативи. Вярно, че българските политици никак не обичат две неща:-прозрачността и да им се бъркат в управленското пространство. Въпреки това те могат да бъдат заставени да присъстват на такива начинания и да дават отчет за работата и перспективите на институциите. Сред неправителствените организации има силни икономически, юридически, антикорупционни и медийни институти. Те спокойно могат да организират семинари, кръгли маси и конференции, които в рамките на 1-3 дни да работят съвместно с държавните органи. Вземете която и да е европейска институция и ще видите, че на всички конференции освен държавните чиновници и политици присъстват и представители на неправителствени организации. Аз самият съм присъствал по покана от Съвета на Европа на няколко такива конференции, свързани с правата на човека. Неправителствените организации си имат собствена работна група, която изготвя проекти и предложения, критикува и подкрепя съответните правителства и закони. При нас няма такова нещо. При всяко нова правителство правя опити да обясня на министрите, че едно близко сътрудничество с неправителствените организаци ще повиши значително ефективността на работата им, но те упорито се капсулират и заравят чугунените си глави в цимента. Същото правят Президентът и Парламентът. Същото беше и с Цветан Цветанов. Когато стана министър на вътрешните работи направих над 20 опита да се срещна с него и да му предложа съвместни инициативи на МВР с неправителствени организации, включително с коалицията от неправителствени организации „Антикорупционна мрежа”, която освен, че има много информация, получава и доверието и уважението на гражданите. Цветанов явно не може да дорасне до там, че да разбере за какво става дума. Същото нещо предложих и на земеделския министър, но на него му е по-приятно да гледа какво има на кравата под опашката. В същото време и неправителствените организации не подемат подобни инициативи и не навлизат достатъчно в информационното и медийно пространство, за да могат да парират лъжите и недомлъвките на чиновниците и политиците. Тази взаимна инерция, обаче, е вредна за страната. Вярно, че докладът е ограничен само в съдебната система и МВР, но състоянието и на останалите институции не е по-розово. И там царува сбирщината, шуро-баджанащината, корупцията и приемствеността. Ако предишният Главен прокурор ще бъде запомнен с лудостта си, то сегашният няма да бъде запомнен с нищо. А той по закон е основна фигура в борбата с корупцията, хаоса в прокуратурата и некомпетентността. Преди няколко дни предложи на ВСС Александър Налбантов да остане втори мандат като районен прокурор на София, въпреки унищожителния доклад на инспектората към ВКП за него. Това не е недоглеждане. Това е морално престъпление към нацията. Но ако приемем, че Борис Велчев е деформиран от произхода и живота си, то какво пречеше на министъра на правосъдието, която е и председател на ВСС да се противопостави медийно на тази кандидатура? Въпросът има прост отговор. Синът и работи при Налбантов. Затова и направи Налбантов член на съвета на магистратите към МП. А медиите си мълчат и си вадят топчета от носа, с които ни замерят ежедневно и ежечасно. За тях е по-приемливо, по-здравословно и по-желано да показват задника на Азис и бозките на фолкпроститутките, околкото до извършат моралната си и професионална свръхзадача да информират българските граждани и да разследват това, което прокуратурата и службите заобикалят. Затова сме на 71-во място по свобода на медиите. Както във всичко, европейските страни са пред нас, но пред нас са и Того, Тринидад и Тобаго и Танзания. Лошото е, че и манталитета ни е на същото място. Което от своя страна показва, че семейството, църквата и училището са на същото това място. Често ме питат защо имам много деца. Отговарям им просто. „Защото този народ не ми харесва и си правя мой, собствен!” Лошо е, че нямам достатъчно последователи.

"Често ме питат защо имам много деца. Отговарям им просто. „Защото този народ не ми харесва и си правя мой, собствен!"

Един народ или се обича или не. Ако един човек или политически лидер остава неразбран от масата, то проблемът си е в самия него.

Моля те, ве ме издигай в ранг на Коперник.