Босия :: КУТРЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ ДА ИГРАЕ ТЕНИС С ЛУНАТА

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.07.2011 11:56 - КУТРЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ ДА ИГРАЕ ТЕНИС С ЛУНАТА

Автор: bosia Категория: Политика

Прочетен: 1522 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.07.2011 13:01

Един ден се появи малкото кутре. Беше се родило близо до тенискортовете в Банкя. По цял ден наблюдаваше как хората играят на тенис с една красива жълта топка. Много му харесваше, защото му прилягаше на темперамента играта. Да тича, да скача, да удря. А особено му харесваше, когато зрителите ръкопляскаха. Затова реши, че един ден ще стане човек и ще играе на тенис с онази жълта светла топка, която всяка вечер гледаше на небето. Тя бе толкова малка, красива и блестяща! Не! Няма начин да не стане голям човек и да не играе тенис с малката красива жълта луна! Тя ще се мята по полетата на корта като светкавица, а той щ притичва, ще се хвърля и ще нанася неспасяеми удари в полето на противника, а всички кибици ще си счупят ръцете от ръкопляскания. Журналистките и манекенките ще припадат наоколо от страст по малкото кутре. То толкова се беше вживяло в тази своя мечта, че беше кръстило луната „Истинска топка за тенис”. Не признаваше другите топки, защото бяха обикновени и не блестяха така, т. е. не бяха Истински. Запленен от истинската топка за тенис реши, че на всяка цена трябва да отиде на небето и да вземе Истинската топка за тенис. Но как да го направи? Една нощ малкото кутре забеляза, че му се присънва красив сън. Малкото кутре гледаше нагоре и си повтаряше: „ Аз съм голям човек! Аз съм голям човек! Аз съм голям човек!” Постепенно забеляза, че колкото повече повтаря тази вълшебна фраза, толкова около него се оформя един голям балон, който отнемаше от теглото му и го правеше лек и ефирен. Започна с още по-голямо усърдие да повтаря:” Аз съм голям човек! Аз съм голям човек! Аз съм голям човек!” Изведнъж балонът го подхвана и го издигна нагоре, км Истинската топка за тенис. Той се рееше свободно в космоса и стремително наближаваше луната. Но, о, ужас! Колкото повече се приближаваше до Истинската топка за тенис, тя ставаше по-огромна, а той, в сравнение с нея-по-дребен. Това го уплаши много, и той се опита да се отдалечи от нея, за да стане тя отново малка, а той-голям. С още по голяма сила започна да крещи: „Аз съм голям! Аз съм голям! Аз съм голям!” Но това вече не помагаше. Той приближаваше стремително истинската топка за тенис и накрая кацна на нея като една нищожна прашинка върху повърхността и…И тогава кутрето разбра, че Истината е много голяма, а той-едно много дребно нещо. Разплака се насън и се събуди. Нямаше го нито балона, нито Луната. Огледа се наоколо, дали някой не го е видял в тази отвратителна ситуация. Не дай си Бог да го запише на флашка. А щом никой не го е видял, значи не се е случило Слава Богу, наоколо нямаше нищо. Дори нямаше картини и селскостопанска техника. Кутрето разбра, че няма да може да стане човек и да играе тенис с луната. Отиде до едно дърво и вдигна краче. Поне това можеше да прави

Нагоре