Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2011 13:15 - КАКВО ОЗНАЧАВА ЕДНО И СЪЩО ИЗРЕЧЕНИЕ В ДВЕ РАЗЛИЧНИ ЕПОХИ ИЛИ КАК ВРЕМЕТО СЕ ГАВРИ С НАШАТА АРТИСТИЧНА БЕЗНРАВСТВЕНОСТ
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 2568 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 18.06.2011 13:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Може ли едно и също изречение в продължение на хилядолетия да бъде вярно, морално и значимо? Може! И Хераклит, и Архимед, и Сенека, и Конфуций и още хиляди мъдреци и гении са казали такива фрази, които са преживели хилядолетията като египетските пирамиди и като трипера. А може ли едно и също изречение по едно и също време да означава две противоположни неща? Оказа се, че също е възможно. Нещо повече. Всеки нормално мислещ българин над 40 годишна възраст /ако има такива у нас/ може да си спомни, да прочете, да види това. Ще дам пример. „…Ние се борихме срещу престъпността… Трябваше да не се допусне тези хора да извършат престъпление…” Какво лошо има в тази фраза? Нищо! Тогава? Тогава идва на ред конкретизирането на тази фраза и разглеждането на смисъла и в светлината на непреходните ценности на цивилизацията. И така ще отсъдим кой какво влага в една толкова проста и лесно разбираема фраза.   Полковникът от ВГУ Румен Николов е дал интервю. В това интервю той се опитва да оневини действията си спрямо една група интелектуалци като прекратяване на заплаха за националната сигурност. Групата се събирала и разговаряла. Ето точния текст от интервюто: …”Затова ще дам един пример за нелегална организация.Членовете и прилагаха правилата на конспирацията, събираха се тайно. Но за какво точно става въпрос.През 1984 г. в Студията за игрални филми „Бояна” работеше като редактор Татяна Георгиева-една от известните поетеси изключително интелигентна личност, разбрах, че скоро е починала. По една или друга причина тя събираше у дома си свои колеги, представители на интелигенцията…Те не извършваха престъпна дейност. Но по начина, по който протичаха сбирките им-говореха, искаха да влязат в контакт с американското посолство, обсъждаха съветското списание „Спектър” и прочее-се разбра, че назряваха условията тези хора рано или късно да прекрачат закона и да извършат престъпления по смисъла на закона в НК. И пред нас възникна въпросът: какво да правим сега? Противодържавната агитация и пропаганда беше криминализирана – по член 108 от НК. Трябваше да не се допусне те да извършат престъпление. Това – от една страна. От друга – не трябваше да има репресия спрямо тях, защото щяхме излишно да ги направим герои.

- Имахте ли агент в групата?

- Да, имахме. Знаехме всичко, което говорят. Апартаментът на Георгиева беше оборудван с подслушвателна апаратура, всичко се знаеше. Тогава решихме да направим друго. На всички членове на групата да стане известно, че аз я каня в кабинета си. Ние бяхме официални, известни, абсолютно всички ни познаваха.
Аз също познавах абсолютно всички кинаджии, защото всеки ден бях с тях. Вадех им паспортите. С тях си ходехме по фестивали, на екскурзии, къде ли не… Впрочем ще отворя една скоба. Главната ни задача бе да им вадим задгранични паспорти, защото всичко ставаше в последния момент. Паспортите им все не бяха готови и аз тичах с по 20-30 паспорта, за да могат да заминат в командировка в чужбина.
Но да се върнем към конкретния случай. Казвам на въпросната редакторка: „Другарко Георгиева, заповядайте в Държавна сигурност!” Бяхме тогава на улица „Коларовска”, сега „Солунска”. Естествено, този факт става достояние на цялата група. Не й обясних за какво точно става въпрос. Но тогава, когато кажеш на някого да дойде в ДС, той просто идваше. Не беше нужно да пращаме призовки.
Идва тя, качва се горе в кабинета ми, сяда, аз чета вестник, мисля, че „Работническо дело”, а тя пие кафе. Поръчах й торта от бюфета, после още едно кафе, минерална вода. Нищо не говорим. Абсолютно нищо. Прочетох вестника. След 2 часа й благодарих за вниманието и я изпратих до долу да си ходи. Когато тя отиде на мястото, където я чакаше цялата група – около 15-ина интелектуалци, все сериозни хора, между другото, те я попитаха: „Кажи, за какво говорихте в Държавна сигурност, какво те пита Румен Николов?” Тя отговори: „Нищо”. – „Как така – „нищо”?!” – „Ами, пих кафе, ядох торта…” Тя казва истината. Но оттук насетне каквото и да кажеше, нямаше да й повярват.
На следващия ден проведохме разговори с по-голямата част от тях и тази група се разпадна след 24 часа. Ето един от прийомите, по които се действаше в ДС.

- А тези хора не останаха ли с впечатлението, че Татяна Георгиева е ваш човек?
- Не, не заподозряха. След като бяха проведени т.нар. профилактични беседи, те останаха с впечатлението, че Татяна Георгиева просто ни е разказала всичко. Тоест – издала ги е. На оперативен език това се наричаше „комбинация за компрометиране на обекта”. Тоест, когато виждахме, че превенцията няма да изиграе роля, прибягвахме до нея.
Но тъй като основната задача на ДС беше да не се допускат престъпления, се извършваха повече беседи с хората, отколкото да ги даваме на съд. Ние не вкарвахме хората в затвора. Всеки, който е извършил престъпление, си минаваше по реда – следствие, съд… ДС не четеше присъдите, не разследваше престъпленията. Главното беше да не се допусне да се извърши престъпление. Един интересен факт:

ние получавахме награди, защото не сме допуснали престъпление.

А нас ни наказваха, когато разкрием, че дадено лице е извършило престъпление по член първи от НК, защото „ти, другарю, си спал, не си си свършил работата и си допуснал това лице да се постави в услуга на чуждо разузнаване, да провежда противодържавна агитация и пропаганда, да извършва диверсионен или вредителски акт”.
Анализът на този текст е просто задължителен. Лицето Румен Николов явно е с обратен морал, защото макар и с висше образование е с отрицателен морал. Той би трябвало да знае, че законите са обществен договор, който държавата трябва да спазва и опазва, а не държавна заповед, която обществото трябва да спазва. С действията той е разрушил няколко съдби, подпомогнал е създаването на страх и парализа у група хора и е навредил непоправимо на гражданското общество. Грубо е погазил правата и свободите на хората, с цел всички хора в тази държава да бъдат вкарани в един улей на мълчанието, страха, несигурността и тържеството на е дин човеконенавистен режим на група изроди, чужди шпиони и унищожители на нацията. Той твърди, че групата е била нелегална. В зачатъците на мозъка му думата „нелегално” е водеща. Няма значение, че там са се водели разговори за поезия, права, свободи, истина, лични впечатления и мисли. За него важното е, че е била „нелегална” група. Това автоматично я криминализира. Няма да споменавам, че България беше приела и подписала Всеобщата харта за правата на човека и гражданина. Неговите началници са били нелегални и знаят много добре, че нелегалните им събрания са били да съборят тогавашната власт и да я заграбят. Той не може да си представи друго значение на думата „нелегална”. Толкова примитивно възприемане на живота е типично за комунизма. Затова, когато казваме комунизъм, задължително трябва да си мислим и за примитивизъм. И понеже хората от този тип живеят с мисълта, че не са били агенти, а са пазели държавата, са още по-страшни. Защото агентът изпълнява техните заповеди точно така, както те безпрекословно, без да мислят и без да се обърнат към морала си /доколкото го имат/ изпълняват заповедите на шайката и  измислените от нея закони. Истината е, че във втората половина на 20-ти век една шайка се опита да върне цивилизацията в Средновековието. Дори още по-назад, в робовладелческото общество. Ако това не е правило впечатление на Румен Николов няма никакъв смисъл да му се обяснява колко злини е направил за отделните хора, както и за цялото българско общество. Човек, който е съгласен, че отиването на един свободен гражданин в едно чуждо посолство е престъпление срещу обществото и държавата трябва да бъде фиксиран и лекуван. Представата му, че е помогнал на тези хора, защото ги е спасил от затвор или по-тежко наказание граничат с безумието и са далеч зад границата на човечността и нормалността. Представете си, че този човек остане да работи в службите и след една, да приемем, демократична промяна. Той няма собствен морал, за да реши вътрешно за какво точно работи. Той е една механична играчка с ключ и пружина. Някой трябва да го навие и да го насочи в някаква посока. И той тръгва и върши същото, което е вършил и преди това. Кой има полза от това? Обществото? Държавата? Той самият? Не! Полза има само този, който му навива пружината и му задава посоката. Точно това стана след преврата на 10 ноември 1989 г. у нас. Пред нас имаше два пътя за ново, демократично развитие. Но ние го пропиляхме. Или трябваше да елиминираме мозъка на предишния режим, или да изтръгнем инструмента му-репресивните органи. Най-добре и сигурно щеше да бъде един комбиниран модел-да отстраним мозъка от парите и властта и да проведем лустрация. Не го направихме. И сега не го правим. Познайте къде ще стигнем!



Гласувай:
8
0



1. andrei - Кольо,ние сме стигнали там ,където мислиш,че сме се запътили.
17.06.2011 13:59
На първо място в България се установи,под вещото ръководство на БКП и ДС,ФЕОДАЛИЗЪМ !!! След последният вот на недоверие/умишлено не показан по радио и телевизия/,се сондира и разигра мероприятие за нова коалиция,между БСП,ДПС и ГЕРБ,която по своето съдържание е нова дългосрочна диктатура,от която няма как да се избяга.Разменната монета е президентският пост и не преследване на виновните за 22 годишният грабеж и лица по високите етажи на властта.Задачата на Борисов,бе да протака реформите и имитира управление,докато в паметта на хората се изтрият спомените.Как ще нарекат тази коалиция е без голямо значение.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 7551124
Постинги: 3282
Коментари: 8162
Гласове: 6204
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031