Много лесно. В кадър някой го предлага, други лобират за него, трети покорно дигат ръка във ВСС защото са осрани до уши.
След това започват компромати. Започват да задават въпроси. Тюхкат се, псуват, а някой дори си подава оставката.
А всъщност как стават нещата зад кадър.
ВСС е избран от НС, президент и бранша. Там по правило са подбрани свои хора-сговорчиви, предвидими и послушни. Още по-добре, ако са и малко оцапани. По лесно се управляват. Има и случайно попаднали, но те са единици. В крайна сметка гласуването им и пледоариите придават легитимност на целия Висш съдебен съвет. Но зад кадър няма истинско представяне. За тази цел администрацията и инспекторатът трябва да имат задачата да съберат информация за всички дела, които кандидатът е водил. Как ги е решил. Как ги е решил вишестоящият съд. Какви курсове за повишаване на квалификацията е изкарал. Как се е представил на теста. Освен това в папката трябва да има и информация от ДАНС, ГД БОП, икономическа полиция, КАТ и психиатър-респективно Институт по психология. Така ще бъдат отсети предварително всички небъдни номинации. Но зад кадър тази информация я имат 1-2-ма души, които знаят всичко за номинираните и за имащите право на глас. Правят се „специални” разговори с тях и предварително се решава кой да бъде избраника. За да не се случат случайности. Още по-лесно е, когато номинациите се сведат до ЕДНА.
Така се избира председател на СГС. Така се избира Главен прокурор, председател на Върховен съд и каквото и да е.
В крайна сметка така се избира и президент, и министър-председател и Председател на НС.
Проблемът на мераклиите е не да бъдат избрани, а да попаднат в листите на избираемите.
За тази цел трябва да си достатъчно оцапан и послушен.
И достатъчно нагъл.
Като Гоце, Боце, и тези преди тях.
Първоаприлско и БелосветскоЕ ...
Коментари - Кой сра в гащите на ПП ГЕРБ?