Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2011 11:04 - МИЛИЦИОНЕРСКОТО МИСЛЕНЕ ИЛИ ЗАЩО ГЕНЕТИКАТА Е СЕРИОЗНА НАУКА
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1919 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 28.04.2011 15:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Много бих искал да не пиша тази статия. Нещо повече, не бих искала изобщо да ми се налага да пиша нещо подобно. Бих искал да опиша светлите идеи и постиженията на някого в тази държава. За високия стандарт, прекрасното здравеопазване и образование, за големите държавници и прекрасните журналисти, за умните и неподкупни избиратели. Уви! В предвидимото бъдеще до края на живота си не виждам шанс да реализирам тези мои мечти. Повод за това ми дава учудването на МВР, прокуратура, медии и обикновени избиратели от кадрите в съда, където се виждат ясно туморите на българската съдебна и правоохранителна система. Виждат се големите девиации на българския манталитет. Това, което става сега не е нищо по-различно от това, което ставаше и преди. Силово мислене, силови действия, безпардонност, безотговорност и безнаказаност. Демократ-политик и политик с такова мислене няма. Затова и от 21 години ние нямаме истински политици, нямаме идея как и какво да направим, за да има правила и ред. За да има персонална отговорност и справедливост в страната. Или избираме неподготвени и неподходящи хора, които нямат нито идеи, нито воля, нито желание да наложат демокрация, или залитаме към силовите решения. Избирането на ГЕРБ за ръководна партия у нас е второто. След като никой за 20 години не създаде условия за реализация на демократично устройство, надделя желанието на плебса за силата. И така един милиционер стана министър-председател, един физкултурник от ДС стана министър на вътрешните работи, един милициотер-следовател стана председател на парламентарната група и ние искаме у нас да има демокрация. Това е равностойно да искаш пикнята на пора да мирише на „Шанел”. Или Искра Фидосова да е рекламно лице на бельо. Или Цецка Цачева да преподава поезия и етика в Университета. Такова струпване на милиционерщина не може да не доведе до тежки нарушения на Конституцията, законността и Хартата за правата на човека. Милиционерът винаги се е изживявал като символ на властта. Като опора на реда и дисциплината. Милиционерът има същите качества като престъпника, но по някаква прищявка на съдбата са застанали от двете страни на линията, разделяща престъпника и бореца с престъпността. Не искам да кажа, че тези похвати и начин на мислене са се появили едва при идването на ГЕРБ на власт. Те имат много по-дълбоки корени. Свидетел и потърпевш съм многократно на това мислене още от седемдесетте години. Познавам чудесно и МВР и прокуратурата и следствието и съда. Наказателния уклон и демонстрацията на сила тогава бяха открито правило. Страхът беше основен аргумент и беззаконието основно обвинение за всеки, който не е съгласен с някого или нещо. За последните повече от 20 години нищо не се е променило. Нито нормативно, нито инструментално, нито ментално. Арестът е една дупка, в която гниеш като очукана ябълка и трябва да бъдеш смачкан и разнебитен, за да признаеш дори това, което не си и мислил. Отношението към арестанта и затворника е различно и то не е в полза на считания все още за невинен арестант. Само сравнете ЗИН /Закон за изпълнение на наказанията/ и правилника за арестите и ще видите огромната разлика в третирането на невинния и осъдения. И най-парадоксалното е, че то не е в полза на невинния до доказване на противното. Това съм го описвал в „Автобиография”-та си още в средата на осемдесетте. Можете да го прочетете там, в последните ми постинги. Нима още в началото след преврата нямаше бити, пребити, застреляни и оставени на съдбата затворници, арестанти, случайни граждани или лични врагове? Разбира се, че имаше. Но обществото си мълчеше. Както си мълча за Чората, или за момчетата в Пловдив, или за застреляния до Хасково. И когато съответният министър защитаваше подчинените си, се смяташе за добро нещо. Това го правеше и Христо Данов, и Михайлов и Начев и Бонев и Румен Петков и кой ли не. Един секретар на МВР Бояджиев при учебен взрив уби една телефонистка. И какво? Дори не го съдиха! Обществото ни е болно. Болно от апатия и овчедушие. Затова няма да се вдигне и да поиска сметка от нарушителите на закона. Неправителствените организации тепърва се създават, но те са газени и мачкани от държавните институции, за да не им развалят рахата. И без да искат ги укрепват и правят по-силни, по-борбени, по авторитетни. Няма да е далече времето, когато държавните институции ще изпитват паника и ужас когато чуят, че някоя авторитетна неправителствена организация насочи стрелите си към тях. В началото на мандата апелирах към Цветан Цветанов да се обърне към НПО и да потърсят общи действия на основата на законността и демокрацията. Както си и очаквах милиционерското в него надделя и той не предприе нищо в тази посока. Сега бере плодовете на скудоумието си и на качествата на антуража около него. Бере плодовете на липсата на реформа в МВР. Предупреждавах и прокуратурата. Глас в пустиня. Едно време прокуратурата и съда бяха в ръцете на БКП и ДС. Сега се опитват да правят обратното. Но и двата варианта са еднакво порочни и водят до едни и същи плачевни резултати. Защото генетиката е нещо неумолимо. Без оставки и спешни реформи в МВР и Съдебната система не можем да сменим гена. И не можем да се надяваме на добро развитие. Въпросът не е в постоянно осъжданата държава по линията на правата на човека. Въпросът е във формирането на новия българин. Генетика, да го е..



Гласувай:
9
0



1. chavdar01 - ТАКА Е.
28.04.2011 13:23
ДА ГО WEB-@.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 7403061
Постинги: 3264
Коментари: 8102
Гласове: 6133
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031