Преброиха ни. Намаляваме, Потъваме, Изчезваме.
Това се чува по всички медии от два дни насам. Песимистите песимистират, оптимистите оптимистират, популистите обаче не популират. Защото популацията е раждане на деца. А те раждат само тъпи лафове и политическа кашлица. Но никой не им казва нещо различно от това: „Аз ви предупреждавах!”
И аз предупреждавах и преди 10 години и преди 20. Предлагах да се създаде министерство на възпроизводството, жизнения стандарт и семейството. Но нали съм лишен от трибуна това не стигна до хората. Сега, макар и в силно ограничен читателски кръг ще го повторя.
Ако искаме да съхраним нацията, да и позволим да живее добре и да направим България примамливо място за живеене имаме няколко пътя.
- Внезапно да поумнеем и да изгоним от политическото пространство сегашните партии. Това не само че не е възможно, но засега е невъзможно.
- Да вкараме инвеститори с големи финансови възможности, които постепенно да примат България като приемлива и дори желана дестинация за капиталите им поради ниските данъци, евтината работна ръка и относително ниските цени на ел. енергия. Това е слабо вероятно поради лоша инфраструктура, корумпирана и неработещи административна и съдебна системи и сбъркана банкова система.
- Да се създаде министерство на възпроизводството, семейството и жизнения стандарт. То да създаде стратегия за развитие на нацията и държавата. Начело на министерството да бъде Първи вицепремиер. Самото правителство да бъде програмно и да проведе всички законодателни, правосъдни, административни и хуманитерни реформи за един мандат, който е строго определен по конкретни действия в конкретни срокове. Парламентът приоритетно да взима решения и закони за извършване на реформата.
Това министерство ще сондира състоянието на българските граждани и българското семейство, ще анализира и програмира бъдещето на нацията и държавата. При положение, че всички проблеми в страната зависят в много голяма степен от хората, които живеят в нея.
Пътят никак не е лесен, макар че формулата е проста: децентрализация, либерализиране на бизнеса, грижа за семейството и въздаване на справедливост.
Децентрализацията означава разбиване на централизираните социалистически институции и превръщането на командващата администрация в обслужваща гражданите компетентна и ефективна, право пропорционална на населението група от администратори. Децентрализацията ще разтовари централните институции, на които ще останат само проектозаконотворчески и надзорни функции. Областите и общините ще поемат изцяло изпълнителната власт с изключение на националната сигурност и външните работи. Охранителна полиция, противопожарна дейност, образование, здравеопазване, социални дейности, култура да се оставят на общините, а държавата да инспектира дали те изпълняват своята част от програмата и качеството на дейностите.
Либерализирането на бизнеса трябва да върви едновременно по няколко писти. Селското стопанство и туризма са приоритети, но туризмът е надстроечен бизнес и трябва да се направи най-напред инфраструктурата, за да може да стане желано място за вътрешен и външен туризъм. И селското стопанство, и туризма се нуждаят от финансиране и кадри. Всяка област или голяма община могат да предлагат създаването на средни училища и техникуми за подготовка на кадри за селското стопанство и туризма. Да се изградят звена на общините съвместно с министерствата на селското стопанство, туризма и културата за разработване на цялостни и индивидуални бизнес планове. Като казвам съвместно, имам предвид да има отлични контакти и регламенти между институциите. Да се изградят местни и регионални неправителствени организации на бизнеса и частно-държавни фондове за финансиране на проекти с ниски лихви, тъй като банките не дават никаква възможност да се започне малък и среден бизнес. Едно гъвкаво и адекватно поведение на държавните органи може да съдейства за създаване на такива фондове, които да опитомят с времето банките и да ги принудят да действат двустранно с бизнеса. В момента банките мислят и действат единствено в своя полза, което в крайна сметка ги лишава от добри приходи от бърз оборот на парите. Бизнесклиматът трябва да стана на нивото на развитите европейски държави, ако искаме младите хора, при това най-предприемчивите и активните да останат у нас.Това е единствен залог за спиране на принудителната миграция на населението както в страната, така и извън нея.
Държавните програми за семейството са свързани с репродукцията, образованието, здравеопазването, социалните дейности на общините към жителите си. Преди всичко държавата трябва да прави добри и действащи закони, да финансира и надзирава общините как извършват дейността си. Най-добре е това да става от областните управители, защото са по-близо и ще могат по-адекватно да контролират програмите
Особена част от отношенията гражданин-държава се състои в съблюдаването на човешката чест и права и въздаване на справедливост. В момента Лазар Груев и Борис Велчев пищят срещу репликите на американския посланик Уорлик за състоянието на съдебната система, но те нямат никакво морално или формално право да вършат това. Няма псувня към съдебната система у нас, която да не е основателна. Съвсем друг е въпроса, че има и честни магистрати. Те, обаче, представляват само себе си, а не системата. Системата е в отвратително състояние и се управлява от корумпирани, некомпетентни, неморални и дори престъпни групи и типове. Аз бих искал Уорлик да казва тези неща по дипломатичен начин, но за 20 години дипломатически напомняния резултатът е нулев и вероятно затова той иска обществото да знае, че мнението на американското правителство е ясно и точно формулирано. С пищенето си Велчев и Груев /и двамата лансирани от Гоце/, рожби на едно друго идиотско време, само доказват, че не искат реформа на съдебната система и ще направят всичко възможно да я саботират и запазят статуквото. Резултатите от съда в Страсбург стократно доказват кой е прав В една стратегия за създаване на работеща и справедлива съдебна система хора като Велчев и Груев нямат място.
Много българи, разочаровани именно от практиката на съдебната система, напускат страната дори и да са живели сносен живот тук. Затова връзката на семейството и гражданина с обществото и държава зависи в огромна степен и от пропастта, наречена съдебна система.
Разбира се, това е една част от проблемите на България. Но това са базови проблеми и те имат огромната задържаща или отхвърляща сила за българина. От тези три неща зависи дали той ще остане тук или ще напусне страната. Напускайки страната ни за 20 години най-активната и интелигентна част от обществото оставя тук апатията, страха и инерцията. Затова и проблемите остават нерешени. Без критична маса обществото стига най-много до избор на по-малкото зло, без да си дава сметка, че голямото лайно и малкото лайно имат един и същи вкус.
Ако успеем да стъпим на тези три кита шансовете за създаване на една нормална просперираща държава са добри. Време за губене и шикалкавене няма. Всеки ден, всеки час на автопилот в това брауново политическо движение ни носи към небитието и ни превръща в държава с летален изход. Нас ни управляват некомпетентни, недобронамерени, престъпни и безродни типове, които са готови да загробят нацията, за да живеят както си искат. Те дори не се стреснаха от това, което става в Северна Африка, защото нямат необходимата интелигентност да преценят, че колкото завираш повече в ъгъла една цяла нация, тя толкова повече се радикализира и озверява. Те дори нямат интуицията да видят това.
Не съм привърженик на революциите, но общественият интелект трябва да е по-силен и по-ефективен от политическия. Затова ви предлагам, драги приятели да повдигнем тази тема и я направим водеща в нашите дискусии.
Нека я наречем „Стратегия на трите кита”. Прехвърлете я във „Фейсбук” и „Туитър”. Обогатявайте я с ваши идеи. Критикувайте я.
Иначе на следващото преброяване ще броят само кръстовете по гробищата.
.
