Има такава наука. Нарича се френология. Има и физиогномика. Индийците в древността са имали наука, наречена атхарваведа. Тя е в основата на френологията, хиромантията и медицината. Има и практика. Нарича се сексапил. Алън Форд погледна с очите на безстрастен наблюдател, с непредубеден поглед ,физиономиите на Иван Костов, Волен Сидеров и Бойко Борисов. Определи ги съответно като учител по физкултура, комик от ситуационни комедии и таксиметров шофьор. Ако накарате друг англичанин да ги погледне, бъдете сигурни, че ще каже нещо сходно. Бъдете сигурни, че той гледа и на английските политици по този начин. Защото местоживеенето му е в един свят, където се гледа трезво на нещата и водещ е практицизмът, а не химерите. Като доказателство ще ви кажа, че в 60 милионна Великобритания комунистическата им партия наброяваща тогава 3-4 хиляди члена се самозакри преди близо 20 години и стана групов член на Зелената партия. Все пак екологията е нещо полезно и практично. Нашите комунисти обикновено стават антикомунисти и то от „най-яростните”. По този начин остават на ирационална позиция, като само сменят границите. При нас водещо е иреалното. Ние виждаме в човека това, което бихме желали да видим. По този начин бягаме далеч от истината. Създаваме си митове и живеем в тях. След това започва разочарование и обвинения в това, че са ни излъгали, без да поискаме да разберем, че всъщност сме се самоизлъгали. И понеже не обичаме никак да си признаваме грешките, ставаме още по яростни ирационалисти. При нас е водещ византийския стил на духовен живот. Но това е присъщо на източното православие. Ако погледнете как се развиват държавите от източнопровославната дъга-Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Румъния, Сърбия, България и Гърция ще видите, че във всички тези страни има сходни и то сериозни проблеми. Доскоро се смяташе, че Гърция е друга бира, но наскоро и този балон се пукна. Писал съм преди 30 години за ролята на основния църковен празник върху изграждането на личността в Източна и Западна Европа и смятам и сега, че имам сериозно основание. На Запад основен празник е Рождество, а на Изток-Великден. Между двата празника има един цял космос. Рождеството на Бог и на човек става по един и същи начин, а чудото /Великден/ е присъщо само на Избрания. Затова западнякът живее със самочувствието на богоравен и затова е действен, а ние сме апатични и чакаме някой да дойде и да направи чудото. Култът към чудото и култът към вярата в собствените сили в продължения на столетия е формирал манталитета на хората от Западна и на хората от Източна Европа. Докато западнякът е деен, пресметлив и упорит, ние сме апатични, умозрителни и несигурни. Тези неща съм ги публикувал по-подробно в една брошура, която издадох през 1997 година, но те са писани през 1981-ва. Ако някой се интересува, студията се нарича „Вредните митове в българския характер” и мога да му я изпратя по електронната поща, ако остави адрес. Знам, че това, което е трупано с хилядолетия трудно се преодолява. То се вижда с просто око. Политическата ни система и действия са основани на този тип мислене и затова са печеливши. Ако имахме погледа на англичанин никога нямаше да си изберем учител по физкултура или таксиметров шофьор за премиер, а характерни комични артисти за лидери на партия. Но ние нямаме такъв поглед. Ние дори не искаме да си затворим очите, за да можем да оценим не по външния вид тези т. нар. „политици”, а според действията им. И когато най-накрая видим, в продължение на години, че сме сбъркали, отново си избираме същите даскали и таксиметрови шофьори с убеждението, че този път чудото ще стане и морето ще се подкваси. Какво чакате? Грабвайте лъжиците и тичайте към морето!   16.04.2010