Това е изводът, който направих окончателно след последния мълчалив отказ на министъра на земеделието да се срещнем и разговаряме на национално значими теми. След министъра на вътрешните работи и на отбраната той е третият министър от правителството, който не желае подкрепа и обща работа. Докъде ще стигне едно правителство, което смята, че знае всичко и не се нуждае от съвместна работа с хора и организации, които искат просперитет на държавата и отделния българин? В това отношение мисля, че един от министрите започна леко да разбира, че ако иска да вървят нещата не е достатъчно да работи и да е прав. Трябва доверие и солидна подкрепа от страна на обществото, за да стигнат работите до приемлив финал. Както е тръгнало, до няколко месеца може и самият министър-председател да стигне до подобна мисъл. Друг е  въпроса, дали ще е премиер тогава. Знам, че поумняването е тежък, бавен и болезнен процес на собствения си гръб. Възможно е дори да не се стигне до този процес. Например, тройната коалиция не се сети за нещо подобно. И все още Сатанишев се държи като обидено хлапе и ощипана мома. А когато беше на власт се държеше ехидно и безпрекословно като пиян милиционер. В парламентарната му група имаше един не особено умен, но все пак професор по история. Толкова ли не му стигна времето веднъж да го попита защо са се проваляли българските управници? В това правителство има действащ министър-професор по история. Вярно, и той е повече начетен, отколкото интелигентен, но ако Борисов имаше подход, щеше да нареди на министъра си да прочете една лекция на министрите за провала на българските царе и управници от липса на стратегическо мислене и самодейни действия. Най-малкото да им обясни, че там, където малко хора живеят добре,а множеството-зле, нещата не вървят. Ако около теб хората живеят зле те ще те окрадат, ще те подпалят, за да нямаш и ти като тях, ще изнасилят жена ти и щерка ти или най-накрая, ако и това не могат да направят, ще създадат песен, в която се говори как са изнасилили теб, жена ти и щерка ти. Един държавник трябва да се съобразява с това и да се запознава ежедневно с живота на обществото, или, както се казва във фолклора „с народа”. За да не се чуди защо на изборите му бият шута като на Луканов, Виденов, Костов, Симеон и Сатанишев. И да не чува приказката, дето сега върви за Масларова: „Га еде кебапчеата не рева! Пък сеа 50 хиляди ти се виждат много!” В края на декември предложих на министър Найденов да се срещнем и да го запозная с програмата, която съм изготвил за съживяване на Смолянска област. Основен акцент съм поставил върху селското стопанство и проектите по европейските фондове. Два месеца чакам и напомням, че нямам отговор. Дори и отрицателен. Разни секретарки ми обясняват, че министърът имал по-важна работа и трябва да чакам. Не знам каква е „по-важната” работа, но досега нищо не се вижда да е свършено. Закърпват се дупки и се дават обещания. А аз не искам нищо друго, освен да чуя ще си изпълни ли държавата задълженията към родопчани или не. След като кметовете приеха програмата като необходима и изпълнима. Предложих писмено на Найденов да се срещнем и говорим за група проекти, които ще дадат поминък на хората в Средните Родопи и ще облекчат държавния бюджет от социални разходи. Предложих реални проекти за замяната на тютюнопроизводството с перспективни дейности, свързани със селското стопанство. За себе си не съм поискал нищо и не съм искал да си играем на война. Но получих ледено мълчание, което показва, че министърът се интересува от мнението на премиера за себе си, а не от мнението на българските граждани. Това е голяма грешка и той скоро ще я разбере, но това ще стане след като се обърне каручката му. По стар български обичай българските политици се отнасят така с избирателите, както войник с офицерска булка. Те не искат и не могат да разберат, че сме в 21 век и робовладелческият строй не съществува вече дори в Америка. Това няма как да не им изяде главите. Прилагам и писмото си до Найденов, за да разберете за какво става дума, понеже програмата е твърде обемна и едва ли интересува някого от другите части на страната. Ако има такива, нека ме потърсят. Ще им я предоставя.
25.02.2010

"Знам, че поумняването е тежък, бавен и болезнен процес на собствения си гръб. Възможно е дори да не се стигне до този процес". НЕ САМО ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО,НО И Е СИГУРНО."НЕ СТАВА САМО С ЯДЕНЕ"....МАЙ И ТЕЗИ ЩЕ ГО РАЗБЕРАТ ПОСЛЕ,КАКТО ГО РАЗБИРАТ ВСИЧКИ ПАДНАЛИ ОТ ВЛАСТ ДО СЕГА.ЩЕ ИЗПУСНАТ ПИТОМНОТО ЗА ДА ГОНЯТ ДИВОТО И ДА СИ КАЗВАТ.Е-Е-ЕХ ЗАЩО НЕ НАПРАВИХМЕ ТОВА И ОНОВА КОГАТО БЯХМЕ НА ВЛАСТ!