На втория ден от встъпването му в длъжност в качеството си на правозащитник поисках среща с Цветанов. Получих уклончив отговор. След това спортистът Цветан с мъка в гласа си призна, че МВР няма авторитет и хората нямат доверие на институцията. Но въпреки това поиска хората да дават информация на МВР. Тогава написах статия, в която му казах, че не е възможно да ти нямат доверие и да ти дават информация. И отново поисках среща. Пълно мълчание. Преди няколко дни при мен дойде силно разтревожена жената, за която писах, че група самонастанили се цигани на ул. Рила № 4 в столицата и ми показа следи от побой и закани за убийство и заливане с киселина на живо и чрез СМС. Разтревожих се и аз и започнах да звъня на секретарката на Цветанов и на шефа на кабинета му. В продължение на три дни звънях не по-малко от 10 пъти на ден. Получавах стандратния отговор на телефонистката, че никой не вдига телефона. Проверих дали Цветанов не е в чужбина, като главния секретар. Оказа се, че е в София. Дава изявления по медиите, приема експерти от чужбина в кабинета си и т. н. Предполагам, че секретарката му и той самият, имат разстройство на стомаха и точно когато тичат към тоалетнните-съответно в дамската и мъжката, Кольо Босия иска да се свърже с него. „Дрислива работа”, ще си помисли човек. И никак няма да е далеч от истината. В статията си му препоръчах да прави на първо време по две конференции с неправителствените организации, за да се опита да възвърне доверието на българските граждани. По този въпрос има пълно мълчание. Но относно Главния прокурор не се стърпя любовно да го нарече „прекрасен човек”. Без да конкретизира кое точно му е прекрасното-заоблената трътка или лигавата уста. Сега чакам отговора на Борис Велчев, от който да разбера че Цветанов също е прекрасен човек. Без да конкретизира дали играта му на федербал или това, че баща му май е бил шофьор на Григор Шопов. Което не пречи на секретарката, шефа на кабинета му и на самия него да ходят на работа, когато Кольо Босия ги търси по телефона.
10.10.2009