Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.01.2011 11:41 - КОГАТО МИКРОБЪТ СТАНЕ МАКРОПОЛИТИК
Автор: bosia Категория: Политика   
Прочетен: 1650 Коментари: 1 Гласове:
2



  Във връзка с мои материали, свързани с прехода вече двайсет години ми задават всякакви въпроси. Най-често въпросът е кога ще се оправим. Досега най-често отговарях: „Когато колите започнат да спират на пешеходната пътека, а пешеходците пресичат само там!” С това исках да кажа, че българинът не обича да спазва правилата. Политикът е пешеходец с кола. Той смята че е по-силен и корав от пешеходеца и ако се сблъскат, ще победи колата. И чак когато го изхвърлят от политиката, разбира, че си е същото лайно, което е бил преди да се качи на колата. Когато започне да се спазва едно правило е лесно и нормално да се предположи, че ще се спазват и другите правила. Защото се изменя мисленето на индивида въобще и в частност и на българина. Не знам кога ще бъде завършен този период, но че през последните няколко години това правило започна да действа в някаква степен се вижда и с просто око. Което означава, че преходът е започнал. Никакви гаранции няма, че той ще свърши някога, но за разлика от лицето Райчев, което се пише социолог и политолог и дрънка като празна тенджера вързана за циганска каруца по паважа на бул. Гоце Делчев, аз смятам, че преходът едва сега започва, а той го обяви за приключил. Няма да се спирам на подробности за неговите аргументи, тъй като те са квазинаучни и нямат нищо общо с реалността. Той упорито се опитва да внушава, че това, в което живеем сега е една изградена демокрация, но това си е негов проблем. Щом той приема, че демократичният централизъм е в основата на демокрацията, нека си живее в този нужник. Най-добре е да цитирам разказа на О.Хенри „Наръчникът на Хименей” Затворени в една хижа за дълго време, защото сняг е затрупал изненадващо всичко и не могат да се приберат, двама приятели стигат до зверски диалози на неприязън и досада. Прекратявайки приятелството си, те провеждат следния диалог/ предварително се извинявам ако не цитирам педантично, защото съм чел разказа за последен път преди повече от 30 години/: „-Не знам точно какъв звук издава прокиснато мляко изсипвано от въздушен балон върху тенекиена чиния, но това , навярно, е небесна музика в сравнение с жалката струйка от паралитични мисли, които произтичат от разговорните ви органи. Вашите думи ми напомнят на кравешка гвачка, но кравата е възпитано животно и държи гвачката зад зъбите си! -Господин Грийн. Понеже някога сте ми били приятел, не знам дали трябва да ви кажа, че ако имах възможността за избор между вас и обществото на един най-обикновен куц, рошав пес, сега един от обитателите на хижата щеше да върти опашка!” Затова ви препоръчвам да изберете един пес и да разговаряте с него , а не със социолози от горепосочения тип. Затова не обръщайте на микробите-социолози и микробите-макрополитици никакво внимание. Сега нека се обърнем и към действащите т. нар. „политици” и да видим що за микроби са те. Преди да станат политици, те са били дребни микроби, които са се гушили около партийни секретари, средни и висши чиновници, генерали, кметове и прочие микроскопичен дребен добитък от комуноиден тип. Чели са учебници по политикономия, исторически материализъм, основи на комунизма, история на БКП, наръчник за навиване и развиване на пожарникарски маркуч, влияние на униформата в Съветската армия за бойния дух на съветския войник, действия на екипаж на боен кораб при пиратско нападение в Черно море и други подобни официално издадени от държавата /разбирай БКП/ книжлета. Със сигурност мога да ви кажа, че преди преврата нямаше нито една статия, интервю в пресата и електронните медии или написана книга за несъгласие с политиката и администрирането на тогавашните управляващи. Хармонията между сега управляващите и предишната власт беше пълна. Отгоре стояха и подхвърляха фандъци, а отдолу драпаха и се ритаха по кокалчетата комсомоло-полуинтелигентскаа бандичка и чакаха своя час. Разбира се, сега има и по-млади, които са се родили по-късно и не са чели тези идиотщини, но докато се изпедепцат като политици, те са минали през школата на т. нар. „партии на прехода” и са анихилирали всички положителни знанийца, които са имали преди да се хванат с политиката. Естествено, анихилирала е и етиката им, защото първото нещо от което трябва да се откажеш влизайки в редиците на „партиите” е да замениш честта и достойнството си със знака-$ или Э. Така стигаме до първата промяна, която българският нормален човек, който влиза в политиката трябва да направи. Ако я направи има шансове да остане в политиката. Ако не.обратно при останалите. Това е първата победа на микроба над човека. Човек или се смалява до размера на микроб и минава през цедката, или го изхвърлят на електоралния боклук. Не, че там няма микроби! Има! Но от тях нищо не зависи. Те са силни и жизнени само когато са се впили като въшки в каракачанката на Бойко Борисов, или както Бойко Борисов е захапал България за задника.. Втората промяна, която е задължителна за новия политик е да се научи да слуша вожда и да мисли еднопосочно с него. Лидерът е набелязан и избран от кукловодите на прехода и ако не си с него те отсвирват твърде лесно. Ако въпреки това искаш да останеш, трябва да имаш изключителен интригантски талант и никакъв морал, за да се гушнеш с кукловодите и да сложиш динена кора на лидера си. Така че цялото ти време отива да създаваш възможно най-долни интриги и да си пълниш джобчето със семки и бонбонки и душата с прекрасни подлости. За истинска политика на практика не ти остава време и сила. Така се стига до ситуацията, че колкото си по-голямо нищожество, толкова повече шансове имаш да оглавиш една партия, независимо от названието и. В един момент се оказваш най-голямото нищожество, защото си най-дребния микроб. Доскоро се смяташе, че най-дребното животно е паразит и се нарича „минджипуйче”. То паразитира в областта на ташаците на пичата въшка. След появата на българския политик, нещата се промениха и за безспорно най-дребното нещо се призна българският политик. Българският политик паратизира в областта на ташаците на минджипуйчето. Вътрешната борба за това кой е най-дребна гад в политиката се води между президенти, премиери, министри, депутати, журналисти и магистрати. Между тези микроби трябва да се търси ежегодно кой е най-голямото нищожество, защото е най-дребния микроб. В старанието си да бъдат богати, силни, умни и известни стигат до мечтата и превъплъщението на онзи негър, който искал да е бял, да бъде в центъра на Париж и да е между краката на Бриджит Бардо. И в следващият момент златната рибка го превърнала в дамска превръзка. Но това е почти друга тема. Тези дни премиерът ни прочете една поредна лекция. Този път за пристанищата и автомагистралите. Кой знае защо не се сети да сложи там и железопътният транспорт. Все пак това е едно превозно средство, което винаги ще бъде перспективно, ако е в добри ръце. Пропуск на обкръжението му, както се казва. За един пожарникар е простено. Той може да не знае, че има и железници в България. Със сигурност не знае какво означава „Ро-Ла” и какви предимства има пред останалите видове транспорт. Та, прочете ни лекцията Бойко и се опиваше от това колко много знае и какви умни приказки приказва. Чувстваше се, как душата му пърха като на Христо Стоичков когато вкарава първия си гол и за пръв път напсува на майка рефера. Само едно не обясни Бойко. Защо това го нямаше в предизборната му програма. Защо не каза нищо тогава за транспортната стратегия и програмата си за развитието на транспорта. Както не каза и за здравеопазването, пенсионната реформа, съдебната реформа и останалите реформи, контрареформи и чекмеджеконтрареформи. Той просто си нямаше представа каква е ситуацията в България и какво, кога и с кого трябва да се прави. Не, че сега знае. Но тогава дори не подозираше, че трябва да се говори и мисли за транспорт, пристанища, терминали и Пирея, Солун и Констанца. Т. е., сега започва да подозира какво не е знаел тогава. Оттам идва и тъгата. Ако знаеше тези неща той в никакъв случай нямаше да стане премиер, защото от неразбиране на проблемите щеше да се пули и оглежда „като куче, когато сере на плява”, както казва Хашек. Подведе го собственото му опростачено възприемане на всичко, в това число и на властта. Нито един нормален човек не би тръгнал да играе  тенис с професионалист като Борис Бекер, ако ще многократният победител в десетки турнири от най-висок клас да е в инвалидна количка. Само същество с мисловни възможности на микроб може да събере такова нахалство.Щеше да ми е твърде интересно ако имаше залагания за този мач на глупостта и нахалството.Освен Цецка Цачева и Божидар Димитров надали някой друг щеше да заложи за него. Искра Фидосова и останалите щяха да си вземат болнични или да си извадят документ, че са останали без кьорава стотинка и затова не залагат Това е синдромът на аматьора-селянин, който всичко измерва с параметрите на неговото село. За мен беше национално унижение, че български премиер си е извадил патката и я мери с всичко, което шава. Голяма простотия! Но и това не е най-голямата простотия. Най-голямата простотия е, че това правителство с този премиер по нищо не се различава от предишните. Като си спомня, че един министър на културата измисли австрийски език,а друг бъркаше Панчо Владигеров със Златю Бояджиев ми става ясно, че у нас политикът се подбира по особен начин. Интелектът и възможностите му трябва да са значително под средните. Най-много да допуснат един бивш вицепремиер със зачатъци на самокритика да изтърси: „Еба ти и държавата, дето аз съм и вицепремиер!” А един бивш директор на Националната телевизия упорито твърдеше в интервю, че е полуидиот. Но и това си има обяснение. Бащицата на всички тези политически микроби откривайки на времето завода за полупроводници в Ботевград обеща да открие след време и завод за цели проводници. Нищо ново под българското слънце. Новото предстои. В неопределено бъдеще. Точно толкова неопределено, колкото е неопределен процесът, който става в тиквицата на българина. В моята, твоята и тяхната. Светът не е това което виждаме. Той е това, което си мислим, че виждаме. А микробът е толкова дребно нещо, че много малко хора го виждат с просто око колко е нищожен. Останалите го гледат през микроскоп с милионно увеличение и мислят че е огромен като мечтата на детето да стане пожарникар и да носи лъскава жълта каска.. Да се вози на огромна червена кола с надута сирена и да преминава през светофарите на червено. Наближава есен. Време за ваксинация.   31.08.2010    



Гласувай:
2



1. анонимен - АБЕ ,БОСИЯ...
28.01.2011 12:12
КАКВИ ПОЛИТИЦИ И КАКВО ОБЩЕСТВО ИСКАШ ОТ ХОРА ,НА КОИТО ...70-г., ИМ Е НАЛИВАНО ,ЧЕРВЕНА ПОЛИТИЧЕСКА СМЕТАНА В ГЛАВАТА!
КОЛОКО БЯХА ТЕЗИ ,КОИТА ЧЕТЯХА ...ЗАБРАНЕНИ КНИГИ И ЗНАЕХА ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИ ИСТОРИЧЕСКИ ИСТИНИ!????!
ДВАМА МОИ ПРИЯТЕЛИ ,ИЗБЯГАХА ВЪВ ФРАНЦИЯ И ПОНЕЖЕ БЯХА СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА ,ЗА ДА ЗАВЪРШАТ ...ЗАПОЧНАХА РАБОТА ,КАТО САНИТАРИ В БОЛНИЦА!
ОЩЕ НА ПЪРВОТО СИ ПИСМО , ...МЕЖДУ ДРУГОТО БЯХА НАПИСАЛИ :
..."ТУКА СЕ РАБОТИ".../ПОДЧЕРТАНО С ТРИ ЧЕРТИ/!

В ТАЗИ ДЪРЖАВА---ЗАБЛУДИТЕ, СЪЗНАТЕЛНО РАЗПРОСТРАНЯВАНИ СРЕД ХОРАТА , СА..... ПОВЕЧЕ ОТ САМИТЕ ХОРА!
УМИШЛЕНО СЕ ПРОПАГАНДИРА И РАЗПРОСТРАНЯВА .....ПОПУЛИЗЪМ И ПРИМИТИВИЗЪМ....ТАКА СЕ, УПРАЖНЯВАТ МОДЕРНИТЕ ПОЛИТИКИ И ВЛИЯНИЯ!
КАТО ПРИБАВИМ И АНГАЖИРАНЕТО НА ХОРАТА СЪС ЕЖЕДНЕВНОТО ИМ ИЗХРАНВАНЕ----МАЙ , НЕ ИМ ОСТАВА МНОГО, ЗА АКТИВНА МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ!
ИМА Т.Н , ...ГРАДАЦИЯ НА НУЖДИТЕ...!
АКО ИСКАШ ДА ПОСТИГНЕШ УСПЕХ-----ОБИКНОВЕННО СЕ ПОЧВА ОТ ТАМ!
ИКОНОМИКАТА Е БАЗА----ИДЕИТЕ И ПОЛИТИКАТА СА НАДСТРОЙКА/ХЕГЕЛ/
ПРОСТО Е ,КАТО БОБ!!!!
ТАКТИКАТА НА УСПЕХА, Е ПРОСТА---ДАВАШ БОБ ....И ЧЕТЕШ ПРИКАЗКИ!
ТАКА ГО ПРАВИ И ...ЦЪРКВАТА ОТ ВЕКОВЕ!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11739191
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031