От ходенето на бившия министър на отбраната, а сегашен външен министър в Кандахар, където има български контингент окончателно се разбра само едно. Че обединеното командване на НАТО е проумяло, че сложният терен в Афганистан иска щурмови хеликоптер от типа на Ми-24. Такъв не притежават нито европейците, нито американците. Миналият месец за пореден път е повдигнат въпроса да се изпратят в Афганистан нашите бойни хеликоптери. Ние имаме 44 бойни хеликоптера Ми-24, но всички те са само на книга. На практика нито един от тях не е боеспособен. Дори и у нас де се наложи те не могат да излетят защото не са приведени в съответствие с изискванията на НАТО. Опитът на Веселин Близнаков да модернизира първите 12 от тях бе повече от печален. Държавата „подари” 9 милиона лева на чужда фирма, нанесе допълнителни щети за още 10 млн. и бяха загубени две безценни години. Сега пари за модернизация няма.. И не се знае кога ще има. Предишните бюджетни средства бяха пропилени. Печален е и фактът, че тези последствия бяха предвидими и договорът, сключен с израелската фирма Elbit System не трябваше да се подписва. Всички експерти бяха категорични, но министерска глава лесно не увира. Конкурсът за модернизация на12 хеликоптера беше проведен от предшественика на Близнаков Николай Свинаров. Първоначално комисията посочи британската ВАЕ systems за победител, но някак неусетно напред се промъкна израелската фирма. Тя предложи ремонтът да се извърши за 57 млн. евро, докато британците предлагаха 137 млн. евро. Останалите участници предложиха съответно 84 млн. евро SAGEM, а IAI-103 млн. евро. Още тогава специалистите се усъмниха, че за посочената сума може да бъде извършен ремонта, тъй като дължимите такси към Русия са 20 млн. евро, а „ТЕРЕМ-Летец” трябваше да получат 10 млн евро. Далаверата бързо лъсна, след като се разбра, че израелците нямат никакви лицензионни договори с Русия. И дори да модернизират машините няма да е в състояние да издаде задължителния сертификат за летателна годност. Израелската фирма дълго шикалкавеше, че лиценз не е необходим, ако техниката не се изнася за трета страна. След това мънкаха, че лиценз може да бъде издаден от български орган. Накрая признаха, че нямат договореност с ОКБ МИЛ-Русия и проблемът със сертификатите не е техен, а български проблем, включително и плащането за лицензите. Поради тези причини Свинаров прекрати процедурата с оценката „Непостигане на първоначално обявени критерии”. Затова се оценява за твърде странна постъпката на Веселин Близнаков да даде отново ход на процедурата. По това време вече се знаеше, че документът за споразумение с руския оръжеен комплекс е фалшив. Фалшив се оказа и подписа на зам. директора на Федералната служба по военно техническо сътрудничество Вячеслав Дзиркали. Дори имаше заведен съдебен иск от израелската държавна компания IAI /Israel Aircraft Industries/ . Въпреки това на 2 декември 2005 г. Близнаков сключи договор с Elbit . Договорът беше сключен без никакви защитни клаузи за българската страна, което по-късно ощети солидно държавата. Подписването на договора доведе до официално изказване на руския министър на отбраната Сергей Иванов, че това е „пиратство” от страна на израелската фирма. По същото време за шеф на политическия си кабинет назначи юриста Костадин Сирлещов, който беше адвокат в кантората, която защитаваше интересите на  Elbit в България. Близнаков незабавно преведе авансово 12 млн евро на израелската фирма, за да започнат работа. За тези действия беше сезиран от Йордан Бакалов Главния прокурор Борис Велчев. Той, обаче, се направи на глух и кьорав и не предприе нищо. Междувременно стана ясно, че през лятото на 2006 г. вместо да излезе първият ремонтиран и модернизиран хеликоптер, по него не е завита нито една бурмичка. Близнаков изчака още половин година и чак тогава се сети да разтрогне договора За това време Elbit успя „да усвои” 8 млн. евро. Известно време министърът захранваше медиите, че ще глоби израелците с 3 млн. евро, но всичко това се оказа поредния кьорфишек. В крайна сметка върнаха 3.5 млн. евро, а за себе си оставиха 4,5 млн. След тази простотия бе разпространено изявление, че „МО ще предприеме всички необходими действия, за да разполага в най-кратки срокове с ремонтирани и съвместими хеликоптери”. Какви бяха тези „всички необходими и т. н.” действия така и не се разбра. Прокурорската проверка по скандала мина и замина както винаги без виновни, а страната ни не само няма нито един действащ боен хеликоптер, но вероятно и в бъдеще няма да има. След този провал и провалът с „ремонта” на едни други хеликоптери в ембарговата държава Азербайджан не знам какво трябва да се случи, за да види прокуратурата това, което става в МО. Да не говоря за монтираните контрабандни двигатели на МИГ-29 преди години. Изглежда съкращението МО трябва да се чете като Министерство на обирачите.