И  Човекът, който тласна България в този сокак сега се обажда, че трябва нова концепция за държавата. Не че идеята не заслужава внимание. Тя се носи от края на 1989 г и е залегнала от 1990 г. в Устава на Републиканската партия. Просто Желю беше достатъчно дълго във властта, за да се опита да направи нещо в тази насока. След като клекна на БСП при избора му за президент, марксистът Желев клякаше непрекъснато когато трябваше да се вземе важно решение. Попитайте Петър Берон за Желю и той ще ви разкаже интересни подробности, включително големия рев в парламента, когато избраха за вицепрезидент престъпникът Атанас Семерджиев по предложение на Желев, а преди това го беше обещал на Берон. Въпросът за президентската република е доста комплициран, понеже заедно с това трябва да се направи съвършено нова структура на властта. Трябва да се създаде двукамарен парламент, като горната камара/сенатът/ да играе ролята и на конституционен съд, както и да има право да иска импичмънт на президента. Долната камара трябва да се събира на няколко пленарни заседания годишно, а през останалото време ще заседава в комисиите и ще посреща избирателите си в района, където е избран. Горната камара е постоянно заседаващ орган, избира се само мажоритарно и на териториален принцип. Това иска нова Конституция, която може да се приеме от Велико народно събрание или с референдум. В подготовката на новата Конституция задължително трябва да се определи квота и на неправителствените организации, особено свързани с правозащитата и контрола над държавната власт. Една такава радикална промяна трябва да започне с широко обсъждане и много подготовка. Такъв проект предлагам от години, като за семинарите да се използва интернет телевизията, която и сега съществува /web.bg/, а на всеки 2 месеца да се прави конференция на живо по определена тема. Така в рамките на 2,5-3 години може да се подготви държавата и обществото за промяната. Цялата работа ще струва около 30 хил евро годишно, или всичко в рамките на 100 000 евро. Това са джобните пари на нашите контрабандисти, но пари не мога да осигуря. Опитах и с фондациите, но там всичко е както навсякъде. Иначе идеята ми много им хареса. Но винаги се стига до това какъв ще бъде техния „дял”. За излизане от кризата, продължила толкова десетилетия силната власт е добро средство. Въпросът е във системите за контрол. Контролът също трябва да бъде як. Писал съм и съм говорил в интервюта по ТВ и вестници доста по тази тема и досега не е имало отклик. Дано сега нещата потръгнат