Изминаха почти 6 месеца от идването на власт на ГЕРБ и Бойко Борисов. Това не е малък срок и възникват настойчиви въпроси, които искат неотложни отговори. Ако приемем, че правителството е един самолет, който ни е натоварил и ни вози за някъде, командирът на самолета трябва да ни каже за къде, всъщност, пътуваме. Преди това, обаче, трябва да отговори откъде тръгнахме. При него има цялата информация и той е длъжен да ни покаже от кое летище излетяхме. Така или иначе парите за полета са от нас и той трябва да се съобразява преди всичко с това. Приказките за лошата тройна коалиция, която ни доведе до това дередже ги знаем. Само не знаем какво точно означават. Политиката не е публицистика и се нуждае освен от пълна информация и от анализи и констатации. Та въпросът ми е къде се намира сега България? Не географски, а политически и икономически. Вторият ми въпрос е: За къде пътуваме? Приказките за лошото минало и светлото бъдеще ги знаем много добре. И понеже тогава не реагирахме адекватно, ако бяхме тръгнали от лошо, стигнахме до много по-лошо. Сега целта също е мъглява и на въпроса къде отиваме получаваме отговор: „Трябва ми втори мандат!” Бойко Борисов трябва да каже къде отиваме, за да решим дали сме съгласни да отидем там. Иначе ще го пратим да отива там самичък или с министрите и приятелите си. Третият въпрос е какъв ще бъде курса, за да стигнем от първоначалното летище/което още не е назовал/, до крайния пункт Също недефиниран/. Та на третия въпрос Борисов може да ни отговори по един-единствен начин. Като ни запознае подробно с програмата си, ако има такава. Че преди изборите нямаше програма е ясно. Той дори не знаеше с кого ще се коалира, за да направи мнозинство. Ако имаше програма нямаше да се стигне до „Искам импичмънт-не искам импичмънт!”, „Искам референдум за новините на турски език-не искам референдум за новините на турски език!” Нямаше да се репчи на приятеля си Тервел за парите на бежанците от Одринска Тракия. Доколкото си спомням, коалиционният му партньор от АТАКА има същите искания към република Турция, така че със заканата към Божидар Димитров, той фактически опъва ухото на партньора си и го предупреждава, че ще му бие шута. Тези, а и редица други пожарникарски ситуации показват, че програма за управление няма. На всичкото отгоре пое тежки ангажименти към редица чужди държави и съюзи. Между трите стола-САЩ, ЕС и Русия бас държа, че ще седне на едно много неприятно за хетеросексуален мъж нещо. Карло Голдони е написал комедията си „Слуга на двама господари”, понеже не е посмял да напише трагедията „Слуга на трима господари”. В същото време Борисов не е обявил каква ще бъде политиката на България към съседните страни. На практика, от месец и половина нямаме външен министър. Не че щеше да има полза Желева да е тук, но все пак от време на време трябва да каже нещо по радиото или по вестниците. По телевизията не бива. Човек трябва да бъде и самокритичен. Работата на парче е в основата на това правителство. Като се почне от пицата на парче на финансовия смехурко и се стигне до многоръкия Шива Цветан Цветанов, който бързо прецъфтя и по-скоро трябва да се прекръсти на Прецъфтан Прецъфтанов. Нищо не се знае какво ще се прави с административната и съдебна реформа. Хаосът и на двете места е пълен и не генерал, а генералисумус да дойде и той ще се разплаче. Едно е да си играеш с оловни войничета и пожарникарчета, а съвсем друго да управляваш държава. ПиаР-ът е ефективно нещо, но трябва да има и добри резултати. С ПиаР можеш да свалиш една мадама, но не можеш да и обясниш след това, че и е било много хубаво без полов акт. Нещо добро трябва да се случи, за да можеш да свалиш и следващата и тя да остане доволна. Ежедневните изказвания на Борисов в последно време са монотонни и са свързани изключително с работата на МВР. Ако смята, че това е големия проблем на България нека покаже програмата си, че да го прочетем и ние. Човек не може да разбира от всичко. Но няколко умни специалисти и политици могат. Нека Борисов ни каже имената на тези специалисти, за да му повярваме, че има екип, който може да се справи със сложната ситуация в страната, още повече, когато и светът е объркан.Не имената на министрите си. Ние тях ги знаем и видяхме колко молекули акъл имат в горната част на тялото си. Искаме да знаем кои са съветниците му. Не бизнес съветниците. Вальо Златев също го знаем. Искаме да знаем екипа от знаещи и какви отговорности носят те. Ако цялата отговорност поема Борисов, тогава шестте месеца показаха, че той не знае какво е отговорност и не знае къде се хваща тя, за да се носи. Ако Борисов иска да управлява поне още толкова, нека бъде така отговорен да ни запознае с разгърнатите си програми в отделните сектори на държавния и обществен живот и ни съобщи сроковете за реализация. Това е единственият начин да спечелиш доверие и да получиш възможност да доведеш нещо докрай. Иначе се получава варианта „Царски гамбит с предопределен загубен ендшпил! Говоря като шахматист на шахматист.  

Има Боцман, по съвместителство. Ама има и сФирка, легни-стани.