Имаме си евродепутати. Не, че им знаем имената и адресите на офисите, където приемат по цял ден обезправени български граждани. Ще напиша имената им: Атанас Папаризов Биляна Раева Бладимир Уручев Владко Панайотов Дисислав Чуколов Димитър Стоянов Душана Здравкова Евгени Кирилов Илияна Йотова Кристиан Вигенин Мариела Баеева Маруся Любчева Метин Казак Николай Младенов Петя Ставрева Румяна Желева Слави Бинев Филиз Хюсменова Същите тези евродепутати, които на предизборната борба яростно се нападаха и ръфаха като крастави кучета, оказа се, могат да бъдат и единодушни. За това си има специален документ, който потвърждава това. Можете ли да си представите! Евродепутатите ни-единодушни! Сега няма как да не се оправи българският народец и да заживее като в една приказка. Защото над съдбата на народа като ято орли и орлици единодушно му пазят сянка българските евродепутати. И в най-смелите си блянове не съм очаквал това! Представете си Слави Бинев и Филиз Хюсменова хванати за ръка нежно гледат невръстното пеленаче в Южния парк и единодушно мислят как да направят живота му по-хубав от песен. Представете си Кристиан Вигенин и Атанас Папаризов с мъжка дързост в погледа как цял ден посрещат гладни и бедни роми. Какво става вътре не се вижда, но ромите излизат от офиса им, който не знам къде се намира, с вяра в утрешния ден, диплома за средно образование и шепа кламери, случайно намерени на бюрото в офиса. Представете си Димитър Стоянов и Евгени Кирилов как обсъждат единодушно поправките в Лисабонския договор, а зад тях Метин Казак на бял кон и със сабя и дръзновение ги пази от зли европейски погледи и брюкселски уроки, пеейки за панагюрските въстаници, дето станали „донски казаци”… А сега се запознайте с единодушния документ, който е изпратен до Председателя на Народното събрание Георги Пирински с копие до всички председатели на парламентарни групи на 5 септември 2007 г. от Страсбург. Текстът дословно е следния: „ УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛЮ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, УВАЖАЕМИ ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ, До влизане в сила на Правилника за правното положение на членовете на ЕП през 2009 г., съществува необходимост статуса на членовете на ЕП от Република България да бъде изрично уреден в българското законодателство. Обръщаме се към Вас с молба това да бъде направено още в началото на есенната сесия на Народното събрание. Така по подобие на другите страни членки на ЕС този статус ще се урежда и от законодателните актове на съответната държава. По този начин на членовете на ЕП от Република България ще се осигурят условия за пълноценно изпълнение на техните функции но територията на страната, включително и за връзка с българските избиратели, които да са РАВНОСТОЙНИ/Увеличението на буквите е мое/ на условията и правата, предвидени на народните представители в Народното събрание. Най-удачно въпросът може да бъде решен с изменение и допълнение на Закона за избиране на членове на Европейски парламент от Република България….” Документът е подписан от всички, с изключение на Румяна Желева, но срещу името и няма забележка защо не е подписала. Изготвен е проект за изменение на закона, в който се искат правата на евродепутатите да се изравнят с тези на народните представители. Т. е., ползване на коли, офиси, командировки, бонуси и т. н. екстри, за да не изпаднат в разходи. Тези поправки се приемат на 18 януари 2008 г. при съотношение: За-114, против-14 и въздържали се-5 от общо 133 народни представители. Единствено Минчо Христов протестира и иска прегласуване, защото освен 600 евро заплата, общите пари, които получава месечно всеки евродепутат включително секретарски услуги, канцеларски услуги, транспорт и командировъчни е около 60-70 хил. лева .Отрицателен вот обяснява Стела Банкова. Останалите кротко приемат облагите за евродепутатите като свои. Някак си не ми се коментира този позор, но всяко зло-за добро. Като знам, че в ООН нямаме депутати, представям си колко печели от това ЕС, защото тогава българските депутати щяха да искат тези екстри от ЕС.   08.07.08 г София                                                                                                   Н. Колев-Босия