С всяка година датата 10 ноември получава нов статут.От бурните чествувания през първите години,през люти битки за собственост до наукообразни “анализи” за това коя партия и кой политик е действувал/бездействувал/ по-правилно и следователно е по-велик.Един вид 10 ноември се превръща от историческа дата във философски камък.И този философски камък позлатява лични биографии и други,по-големи съмнителни формации. Комунистите навлякоха социалистическата мантийка е станаха “модерна лява партия” само за едно кафе време.Други комунисти и неуспели кандидати за такива по Татово време си сложиха шапки-невидимки и се появиха в опозицията като яростни антикомунисти.Такива неща дори и хамелеоните не могот да направят колкото и да се напъват.Стигна се даже до такива абсурди,че един от най-яростните и правоверни антикомунисти/неуспял кандидат за комунист и за експерт на кръглата маса от страна на БКП/всяка вечер си ляга с партиен секретар.Представям се с каква класова омраза я обладава.Сигурно комшиите на горката партийна секретарка сутрин си говорят помежду си :”Горката,снощи този антикомунист я съсипа!С такава омраза я оноди,че чак червеите в гредите се уплашиха и драснаха нагоре по Витоша”.И други абсурди се случваха.Агенти станаха министри и назначиха водещите си офицери за свои подчинени.Върви разбери кой кого управлява.Административно началник е агентът,а оперативно-офицера.Пред тази дилема и Ницше е безпомощен.Само Маркс и Ленин могат да се справят,но те са живи само в болните мозъци на марксистите.А пък като станат президенти,марксистите по някое време забравят за Маркс и се хващат за Бог да го прости бай Илия Минев.Ама когато бай Илия вече го няма.Щото докато беше жив и президенти и премиери и финансовите министри го бяха съвсем забравили,и го смятаха за смахнат и екстремист.      Народ всякакъв,шарения и простотия колкото щеш.Един от най-яростните в близкото минало антикомунист дето пишеше в молбата си за влизане в БКП “Другари,със сълзи на очи Ви моля...” мина през Парламента и КС и се зае с епохалните задачи в един спорт,който се занимава основно с пране на пари и уреждане на мачове.Друг един,дето до 91 година ме убеждаваше чрез пресата ,че “Революцията продължава” до пълната победа на комунизма продължава да си търка панталона на парламентарната скамейка в редиците на яростните антикомунисти.Трети,дето учеше милиционерите на съветската конституция чрез заклинания и разкази за съветските часовници,че са по-верни с повече от 10 минути от швейцарските, се качи на експреса ООН и отиде да учи американците и други тоталитарни нации на демокрация и антисъветизъм.Друг един,който ме молеше да се сдобря с Румен Воденичаров и да го върна в ръководството на ДС,пардон,на СДС си пробва силите на канадска борба сам срещу себе си,но вместо победа или поне равен мач и двете му ръчички загубиха.Има и хора от Вузовските комитети,дето се окъпаха в оранжевата вода и след това позеленяха,станаха и те анти,набиха и изгониха жените си защото са щерки на номенклатурчици и ченгета и сега са с бай Ради КалнияИ членове на ЦК на ДКМС които с копието на един Светия сега се борат със Сатаната.Девойки с влажен поглед и скъсан ластик на прашките се извисиха високо,високо,обаче с аероплана и май без гащи.Ха,имаше и един дето сега е друг.Той си измисли политическо минало и от първа свирка в затвора сега ме учи на морал.Дето казваше дядо ми “На дърти години най-големите к.... стават игуменки!”Това момче ли да го нарека,момиче ли,за отклонение от военна служба чрез самонараняване си приписа “разлагане на Народната армия отвътре с обратни хватки и вярна служба на ВКР и Шесто.Сега нещо пожълтя,но това може да е от водката и наркотиците.Пък и много му върви.Току излезе навън по пантофки,за да разгони някои въшкав уличен пес и намери я пищов,я някой юмрук в зъбите.      Въобще,странни хора,странна държава,наследничка на странни племена,дето правили златни накити,чудно вино и когато им станело скучно взимали сърп и въже и си играели на “обесване”.Това ставало ето така:Прави се клуп на въжето и се вързва за дървото.Слага се един кош на земята и се стъпва върху му.Взима се сърпа в ръка/лява или дясна според ориентацията/ и се рита коша.Господ е направил така,че на човек му става много,ама много хубаво и той еректира и се изпразва.В този момент,обаче,трябва да надвие кефа си и да среже въжето.Ако се остави на удоволствието,то става последното му удоволствие и той заминава да създава опозиция на друго място.Не съм сигурен дали атеистите имат достъп там,но вчерашните комунисти се научиха да се кръстят и да редят “Отче наш,не си ли ти кварталния хлебар?Дай ми един хляб “Добруджа!И намини надвечер до вуйна ми,че всеки ден по три пъти те вика и подсвирква като за мистър Пропър!”Но за тези модерни леви,ама напоследък още по леви няма да приказвам,щото току виж ми напишат членска карта за тяхната банда.Та думата ми е,че нашите полУтици не могат да играят на обесване. Щото не знаят кога да спрат.И като се самообесят тръгват с бодигардове,за да не може Свети Петър да ги прибере.Нейсе,като казах Свети Петър сетих се за един рогоносец,но това е само мимоходом            Сега ще пропусна всички останали,за да остане време и да поговоря по темата.За митовете и създаването им.Тези,дето са развявали байрак на 10 ноември сега искат да има 10-ти завинаги.Нещо като 9-ти завинаги.Само дето забравиха,че с едната ръка носеха байрака,а с другата портрета на един странен индивид дето искаше гласност и преустройство,но гласно получи от историята само една обикновена псувня,а преустройството му беше да застане пред огледалото и да каже:”Може и да съм лайно,но огледалният ми образ не е!”За съжаление огледалото за разлика от него не може да лъже.Точно това не разбират и нашите полУтициНадуват свирката 10 ноември и шегата,че са фактори в политиката.За тях е жизнено важно повтарянето на 10 гоември както и че Васил Левски е най-най-най и съвсем недостижим завинаги.Да,ама недостижим за тях.Както е недостижим 10 ноември за някои,дето или не са участвували от правилната страна,или са лежали до трътките на булките си и са пеели “Камъните падат... като Тодор Живков...”   Или като Филип Димитров.Или като Жан Виденов.Или като банкова сметка в министерски/премиерски/ джоб.Те високо подвикват,че сами  са започнали промяната,ама истинската промяна.         От другата страна е същата страна.От трета страна беше съветската страна,ама нея вече я няма.Та от другата страна също наукообразно с нокти и зъби се борят за пустия 10 ноември.Че партията-майчице сама си била избърсала трътката след 45 години яко акане и отворила вратите за демокрацията и благоденствието.Само дето не искат да кажат,че и през двете врати минаха само полУтиците и мутрите.Което май ще се окаже едно и също.А читавите българи,млади и будни,предприемчиви и упорити като не получиха никакъв достъп до политическите лостове се изнизаха през вратата за Америка и отидоха при Стоян Ганев,но за да работят,учат и успяват.Щото разбраха,че партията-майчица се разрои на много мащехи и е все по трудно да им се угажда.Защото не може един народец да бъде хранен веднъж на четири години и да искаш да работи като вол, да мълчи като риба и да гласува като българин.Някой се опита да го храни за по-кратък период,800 дни,но когато на народеца му изкуркаха червата бе наредено да му се смени чипа.Като че ли чипът е чипс,та да го хрусне като министерски брат хотел на моретоТа подвикват си всяка година около тази дата и от едната и от другата страна колко е велика или нищожна тази дата,а народецът,нали не си е сменил чипа “верва” на всички.Но такива иронии са толкова тънки,че не всеки може да ги усети.      Интересна съдба имат и българските медии,които ревностно хилядократно повтарят митовете за Датата.Ами те и преди си правеха това.И май нищо друго не могат да правят.Пък и като погледне човек кои са собственици и главни редактори иначе не може и да бъде.Награждават си се един друг и дори си наеха чираци и калфи,за да ги учат на занаят.Дори в едно телевизионно предаване двама се опитват да пеят.Може и да се научат!Ми то Мадона се научи,Евгени Минчев се научи,даже Васко Кръпката се научи.Що да не опитат и те?Пък и песните едни талантливи,едни злободневни,народе ца подпява и се кефи:”Бре,пишкин момчета,не се страхуват дори от Бойко Борисов!”То не са статии,интервюта,дори филм вече се направи.Нищо че филмът е мижава работа .Хем повърхностен,хем неверен,хем непълен.Но за реклама на неколцина гащници става.То не бяха агенти,престъпници ,номенклатури и хора,нямащи нищо общо нито с Датата,нито с Антидатата.Един,дето се бие в гърдите ,че е Създателят много бързо забрави,че с тази идея го запозна моя милост и това трябваше да се направи още преди Датата.Ама той ме нарече екстремист и изпрати задушевна телеграма на Горбачов по случай 7 ноември 1988 г.Друг,дето на 10 си переше по три пъти на ден гащите след Датата пък сънуваше кошмари с оранжави пликове никога няма да разбере,че не датите а процесите са важни.Щото 10 ноември наистина си е един обикновен ден,но той е частица от един по-голям и интересен процес.Пък процесът не може да се митологизира,защото всички ,които се бият в гърдите или не са го забелязали,или са били от другата страна на процеса,откъм спирачката.Що се отнася до преустроените комунисти,нине социалисти,вместо да раздават с кошницата пендари за оръжейни ченгета и престъпни главни прокурори,нека с партийните парици да сложат на стената на църквата “Света Неделя” една малка плоча с извинение за чудовищните си престъпления.Тогава може някои и да се хване на мистификацията с партийната им реформа.Дотогава си остават политически травестити.      Както и да погледне парламентарно представени и непредставени групировки човек се вижда ,че те са по-скоро политическа плява.При всеки ветрец плявата се вдига във въздуха и започва да псува движението на въздуха в името на Датата.Спомнете си само смешния мадридски повей какъв голям облак вдигна,че още някои прашинки не са се приземили та се наложи да си направят обща среща,за да се преброят.      Времето се разваля,пляво,чакат се силни ветрове!Ще отвеят и теб и митовете ти!