Полемиката макар и твърде закъсняла е много необходима. Радва ме новата посока, която са поели и проф. Драганов и  доц. Искра Баева. Радва ме и спокойния тон на двамата, макар че имам съществени забележки относно използуваните публицистични методи за доказване на исторически събития и анализи. Редно беше българската историческа наука от съпътствуваща победителите квазинаука да се отърси от идеологическите яреми и да тръгне в правия път. Път на разнообразни те мнения и задълбоченото изучаване на фактите, включително на архивите на бившата  Българска комунистическа партия. Всъщност, за няколко десетилетия държавната история на страната ни до голяма степен съвпада с историята на тази партия, доколкото може да се нарече такава.                  Що се отнася до  историята, то едва ли скоро ще има добри и задълбочени учебници. Твърде близък е периода на тоталитаризма и твърде много ментални плевели има в главита на историците и в самото общество. Все още са поляризирани мненията и оценките на комунизма. Това си личи и от статиите на Драганов и Баева. Докато Драганов отрича досегашната историография по един остър публицистичен начин, то Баева се опитва да търси някакви, макар и емоционални доказателства за защита на комунизма. Пример за това е внушението, че след като в първото отечественофронтовско правителство е имало 11 висшисти, то властта не е необразована. Най-меко казано този довод е твърде съмнителен. Защото едва ли министерският съвет е бил властта в страната по това време. По-скоро механизмите на властта са били извън МС, което може да се докаже с масовите убийства, репресии и самоуправства. СССР и БКП едва ли биха оставили властта на министрите, па били те и с висше образование. Истинската власт е била съсредоточена в партийните организации, макар че формално те не са имали изпълнителни функции. Нека не забравяме,че изпълнителната власт и централно и по места изпълняваше решенията на партийните комитети и ЦК на БКП. Прочее,както казва проф. Сирил Норткот Паркинсон “Може да се допусне грешка при проектирането, построяването или навигацията на кораба, Мърфи/морето/ винаги открива грешката. При държавата, Мърфи е икономиката”. А българската,както и цялата соцсистема се сгромоляса, защото бе непродуктивна и необмислена. При тово положение 11 дипломи за висше образование едва ли имат някаква стойност.  Г- жа Баева едва ли би могла да докаже обратното. Едва ли би могла да ми докаже и това, че т.н. “партизанското” движение не е създадено от Коминтерна, воглаве с “висшиста” Георги Димитров. Създаването на това терористично по своята същност движение е оглавено от Военния отдел на БКП и подсилено с парашутисти и подводничари от Москва. В самото движение от българска страна е имало много криминални елементи/Стою Неделчев Чочев-Чочоолу, Атанас Премянов-Премяната, Димитър Калоянов-Леваневски, Никола Петров-Странджата и много други. Разбира се, много по-късно се появяват и млади хора с чисти намерения, привлечени от романтиката и без абсолютно никакъв жизнен опит. Именно там е трагедията на тези хора. Дори за тези, които остават живи. Всъщност основната маса т. нар. “партизани” излизат през пролетта и лятото на 1944 година. Те нямат военна и строева подготовка и фактически стават жерви на демагогията на БКП,която ги призовава да излязат в шумата, за да станат жертви, но и лице на “партизанското “ движение. Ако трябва да търсим подобие, то най близко до този модел е създаването на Сицилианската мафия. Това сравнение не го правя нарочно, то просто се натрапва да бъде казано. Разбира се, аз също смесвам историческите факти с публицистични похвати, за да бъда в тон с Драганов и Баева. Въпросът е учебниците да бъдат написани професионално и исторически вярно. Но всичко започва от написването на историята на БКП такава, каквато е. Едва ли, обаче, това ще успеят да направят членове на ВПС на БСП, наследник на БКП. Поне засега.     14 февруари 2006 София                                                                                               Н. Колев-Босия