Приемането на поправката в закона за митингите има само един подтекст. Че властта се страхува от митинги, демонстрации и други демократични форми на протест. Искането прокурори да пишат законите потвърждава това. Явно, някой премиер и партиен лидер много го сърби задника, та провокира един як ритник. И то такова ритане, че от Дондуков 1 директно да се приземи на поляната в Банкя. Това си е чисто размахване на червено анцугче пред вбесен и целеустремен бик. Ако иска да прави нещо сериозно, явно е объркал стъпките. Тези поправки не се правят от парламента, а чрез декрети. Светкавично и организирано. Преди това се оборудват островите Белене и Болшевик. Стадион „Васил Левски” се пълни с химически тоалетни и криминалният контингент се мобилизира и облича в съответните униформи. Главно следствено управление се възстановява и се зарежда със запалки, камшици и кибритени клечки. Границите се затварят. Всички видове власт освен една-се разпускат. Пусти византиици. Изглежда те го светнаха за варианта с полковниците, като затвориха границата си към България. Бат Бойко явно се е объркал във времето и пространството. Този ветрец, дето вее в тиквето му е силно закъснял. България няма армия, а полицията е толкова корумпирана и дезорганизирана, че и на лов за пъдпъдъци е безсмислено да отидеш с нея. Остава ловно-рибарския съюз като най-голямата въоръжена единица в страната. Що се отнася до това, прокурорите да правят законите, съвсем излишен труд. Просто трябва да се върне Димитровската конституция и старите НПК и НК. Там всичките закони бяха писани от прокурорите, и те бяха много по-сербез от кабинетното човече Борис Велчев и медийната измислица Кокинов. Абе, няма ли съветници огнеборецът? Ако сам си ги измисля тези идиотщини е време да се напише една дисертация за този човек. Ами пред него Швейк ряпа да яде! Тук случаят е много тежък и само с промивките и клизмите на д-р Грюнщайн няма да се размине. Той смятал, че крепи Австро-унгарската империя с клизми и промивки. Което не е далеч от истината и за нашата държава.  Закони се правят не от прокурори и не от адвокати. Закони се правят от много представители на най-различни професии и социални групи. Има браншови организации, НПО и обществено значими писатели, журналисти, историци, университетски преподаватели и интелектуалци, които трябва да изградят духа на един закон. А юристите са само редактори на текстовете. Законът е обществен договор, а не изсмукан от пръстите или други, по едри форми, текст, гарниран с мераците на един случайно попаднал във властта човечец. У нас прокурор, с малки изключения, означава престъпник или клиент на психодиспансера. Ако някой от тях смята да се обижда и да иска „възмездие и справедливост”, да беше ги приложил спрямо някой министър, депутат, чиновник или свой колега. Но такъв случай няма отбелязан и съдът ще го вземе под внимание, ако се стигне до там. Разликата между генерал Пиночет и генерал Бат Бойко е в здравината на гащите. И във времето.