Какви са били разговорите на Борисов в ДАНС не ми е известно, но след тях Борисов направи брифинг, на който погали главичките на „танцуващите с вълци и кучета”. Пожела им добра слука и с присъщия си гьонсуратлък се прибра доволен в шахматно-каратисткото си тяло. Не пропусна да каже, че заради тялото му ЕС и САЩ отново са дали „доверие” на службата. Пропусна да каже за мнението на Путин, но затова при безпрецедентното нахлуване на ОМОН-овци на българска територия подкрепи военните действия срещу страната ни, защото” За борба с престъпността-може!” Да не се учудим, ако утре руските милиционери нахлуят в МС на страната ни , за да арестуват престъпници. В много странна ситуация изпадна „много външната ни министърка”, защото подчинените и излязоха с нота и защитиха страната, а началникът и снизходително оневини нападението над страната ни. Няма да говоря за това как БТР-ите на криминална полиция го спаси от линч в Делиормана по време на т.нар. „Възродителен процес”. Няма да говоря за това, как отказа да се деполитизира и да излезе от БКП. Няма да говоря за криминалното му минало в „ИПОН”. Няма да говоря за това,че стана главен секретар на МВР буквално дни преди ареста му. Няма да показвам думите му сутрин и следобед с цел сравнение на мнението му сутрин и следобед. Няма да говоря, че ако едно дете го боцне с една карфичка където и да е, ще останем с „едно малко, влажно парцалче” от бивш балон пукнат при бързия му пренос от страна на Прасчо за рождения ден на Йори. Изобщо, ако имаше първевство по карате между висшите държавни чиновници на България, Русия и САЩ, Борисов твърдо щеше да заеме третото място. Путин щеше да си го набие като тупан, а Обама щеше да спечели служебно. Но думата ми беше една препоръка към Борисов да чете Йордан Йовков, а не Цветелин Йовчев. Йордан Йовков, този майстор на писменото слово и с присъщата си любов към хората е написал великолепни образци на драмата и прозата. Между прекрасните си неща е написал и разказа „Индже”.В него той с една невероятна дълбочина показва катарзиса на един престъпник и преминаването му на страната на доброто. Разликата е в това, че Индже не прави ежедневни пресконференции и изявления в медийната групировка „Заптийска правда”. Индже действа тихо, хладнокръвно и бързо. Избива разбойниците, включително и собствените си ренегати и пуска Цветелина Бориславова със стомните да иде на един ден път до Беловодската вода на Витоша сама и накичена с всичките си златни и платинени накити, за да донесе вода и да покаже, че с престъпността е приключено. Вероятно няма да му хареса края с участието на Гърбавото, но класикът е видял нещата такива каквито са. А Йовчев, Драшков и Марков могат да си пращат писанията в „Галерия”, където им е мястото и където любителите на патрава журналистика намират четиво за дебелото си черво.

а ти не си ли в час че дългите космаци излизащи от носа и ушите ти отдавна не са на мода сред демократите