Помните ли френската анимационна серия „Барбароните”? Това бяха измислени същества, които заемаха такава форма, която ще им позволи да се измъкнат от всяка ситуация. Просто казваха вълшебните заклинания: „Фокус-мокус, Барба-фокус!” От 20 години заклинанията се променят с всеки дошъл на власт. Общото е, че всички разчитаха само на фокуси, а не на стратегия, програми и кадри. Всички бъркаха в ръкавите и вадеха джокери като Мистер Сенко, с надеждата, че никой от публиката няма да разбере мистификацията. Повтарям. След 10 ноември това правиха всички правителства без изключение. Друг е въпросът какво е било преди преврата. Тогава, макар и съвсем идиотски, но имаше стратегия и програми, които можеха да бъдат анализирани и разгромявани, защото нямаха нищо общо с реалностите и истината. Да не забравяме, че в основата си тогавашните властимащи бяха прости селяндури с ниска степен на интелигентност и образование, които ползваха интелекта на конформистите. Тогава властниците бяха заели постоянна чугунена форма и смятаха, че са вечни и най-силни и затова не е необходимо да бъдат пластични. Единствено остана оправданието за вината на външните фактори за „некои неблагополучия” в икономиката и стандарта на живота. Имаше един стар и хубав виц за враговете на социализма. Те са пет-световният капитализъм и четирите годишни времена! Същата риторика има и сегашният премиер-гордостта на Банкя. И той винаги си има оправдание кой е виновен за всяко едно негово неблагополучие. Това са дежурните „Те”. Разликата между него и предишните е, че той е истински барбарон. Сега думите са „Фокус-мокус Бойко-фокус. Непрекъснато си променя формата и очертанията като парче пластилин в ръцете на дете от детската градина което иска да направи от него нещо, но не знае точно какво. Новите министри на външните работи и отбраната започнаха службата си с възможно най-семплите и смешни обещания. Те поначало дипломатите са си професионални барбарони и за тях това е естественият им начин на съществуване Младенов реши, че в основата на неговата работа ще бъде „диалогът с останалите министерства”. Ако той може да ми обясни някакъв друг начин за взаимодействие на МВнР с останалите държавни институции ще го впиша в книгата на Гинес за съществен принос в развитие на международната дейност на МВнР. Външното министерство във всяка една страна получава информация от всички останали министерства и подбира най-разумния и печеливш вариант при преговори и подписване на междудържавни договори. Друга възможност просто няма. Дори свръхсилите работят по този начин. Другият нов министър наследява гореописания. Руският възпитаник Аню Ангелов като всеки обикновен солдафон издрънка, че ще „продължи започнатото от предшественика си”. Трябва да си удрян много пъти по манерката с каската, за да дрънкаш подобни глупости. Неговият предшественик никога не е обявявал програма и по тази причина не виждам как Ангелов ще я продължава. През дългата си военна кариера той е станал истински армейски бюрократ и единственото нещо, което може да прави е да повтаря до втръсване общи приказки без да каже нищо смислено. Щяло да има съкращения в министерството. Но не каза от кои дирекции и отдели и по какви критерии ще бъдат съкращавани. От армейско затъпяване подхвърли, че военнослужещи няма да бъдат съкращавани, а само администрация. Това нормален човек не може дори да си го помисли. При положение, че имаме едва 15 хил. войници и почти двойно повече чиновници кой може да направи такова идиотско изказване. Следващото изпускане бе за охранителните функции, които ще поеме военната полиция при опазване на селскостопанската продукция. Какво общо има военната полиция с охранителната? Кой ще обучи военните полицаи на охранителна дейност? С какво пари ще бъдат преквалифициран? Кой ще изземе техните функции? Защото ако може в МО без Военната полиция или част от нея защо изобщо съществува? Изобщо, живее си Аню в едно друго време, когато ученици, войници и администрация периодично се превръщаха в селскостопански работници на т. нар. „селскостопански бригади”. Ако Аню смята да възстановява бригадирското движение му препоръчвам това да се опита да реализира в Северна Корея или в Куба. Тук такъв министър не ни е необходим. И след като знае, че в мисленето и приказките не го бива твърде, да си вземе подходящ говорител, който да знае какво и как да го каже. Странно ми е как в едно и също министерство два коренно противоположни варианта бяха реализирани. Първият вариант бе, че министърът е политическа фигура и не е необходимо да разбира от военните работи,дори може да не е ходил войник, а вторият вариант е точно обратното. Министърът трябва да е военен, който познава нещата отвътре. Ако това бяха две различни правителства с две различни програми иди-дойди. Но в случая става дума за едно и също правителство, което не сменя програмата, защото такава липсва изобщо. Ситуацията силно ми напомня за онзи стар народен лаф, дето Хитър Петър пита големия син на комшията си какво прави. „-Нищо-отговаря му сина. „-А ти?-пита брат му. „-Аз помагам на батьо!” Лошото не е в барбароните. Лошото е че техните създатели-аниматори имат възможността да ги направят управленци, а другите барбарони-журналистите не се различават по нищо от политиците. В един момент човек се усеща, че живее в Барбарония, където за да станеш политик или журналист трябва да си безгръбначен.