Стефан Тафров е роден на 11 февруари 1958 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия и журналистика (магистърска степен) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1983). Работи като редактор в седмичника „AБВ“, в сп. „Съвременник“. Автор е на статии, интервюта и рецензии на книги върху френската, италианската и латиноамериканската литература, преводи на Франсоа Мориак, Андре Жид, Клод Симон, Жан-Пол Сартр, Албер Камю, Умберто Еко.

Член-основател е на граждански сдружения за защита на правата на човека и насърчаване на демокрацията в България, Комитет 274 (за премахване на репресивен член от тогавашния Наказателен кодекс), Комитета за защита на Русе, Клуба за гласност и преустройство. Съосновател на Хелзинкската гражданска асамблея в България. В рамките на посочените комитети, а също и индивидуално – организатор на инициативи срещу преследването на турското малцинство в България.

Съосновател, завеждащ отдел „Външна политика“ на в. „Демокрация“ (1989–1991). Организатор и завеждащ Международния отдел на Съюза на демократичните сили (1990–1991).
Член на Международния институт за стратегически изследвания, Лондон, от януари 1997 г.
Първи зам.-министър на външните работи (1991–1992, април-декември 1997). Посланик на Република България в Италия (1992–1995), Великобритания и Ирландия (1995–1997), Франция, постоянен представител на Република България към ЮНЕСКО, Париж (февруари 1998 – февруари 2001).
От 9 април 2001 г. посланик Тафров е постоянен представител на Република България към ООН, Ню Йорк.
Носител е на Ордена на Почетния легион (Франция), ст. „Командир“.
Владее френски, английски, италиански, испански, руски, полски.

Желая Ви успех в името на ЕВРОПЕЙСКА България ! Колкото до политическата и професионална биография, пожелавам да я допълвате дълги години с чувство за постигнати достойни цели .