Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2019 12:00 - В ПАМЕТ НА МАЙКА МИ.
Автор: dimganev Категория: Поезия   
Прочетен: 176 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 22.10.2019 18:52


Майка ми се спомина преди една седмица, на Петковден 14 октомври т.г. Отиде си, както всички хора си отиват от този свят. За двадесетина дни не можа да изпълни 90 години. Беше почти неподвижна, мъка за нея, мъка и за всички около нея, но беше жив човек. Човек, който поне три пъти ще те попита кой ден е днес – и когато му кажеш че е „шестък” ще ти рече „то не се брои тъй, значи е събота”. До последните си дни беше с акъла си и навярно разбираше че си отива. Рекох и: Още няма месец и ще направиш деветдесетте! А тя – Още месец ли? Много време е туй, сине – дай Боже, ама…
Не даде Господ. Толкоз и е било писано. Да и е лека пръстта и мир на душата и!

Какво е животът на един човек? Раждаме се, живеем и умираме – понякога съвсем без време (като дъщеря ми), понякога живеем дълго (като майка ми), (каква ли пък е мярката за „дълго”), но смисълът на нашето съществуване е енигма, за която никой до ден днешен не е дал някакво смислено обяснение. Защо животът е краен и ограничен и защо изобщо съществува този преходен свят на поколения, които умират и се раждат други. Всички сме свикнали да обясняваме необяснимото с имагинерното: „Господ тъй е решил!”, без дори да се запитаме защо търсим някакво разумно обяснение, там където няма дори наченки на разум и смисъл. Светът сам по себе си е нелеп, случаен, дори безмислен и понякога необяснимо жесток. Но той е такъв, ние живеем  в него и няма как да го заменим с някакъв друг свят. Освен, може би, като умрем.

Д.Г.




Гласувай:
4



1. blogvayvof - По пътя...
23.10.2019 22:14
Най-траен споменът остава
когато болка причинава.
Кажи,
че за добро, или за зло,
така е съдено било.
Разбирам...
но трябва да се продължава...
без да се забравя.
Зная,
че непроменим е края,
но в ежедневието можем,
нещо ново да предложим
на себе си и другите около нас -
това ни е защитата за Оня час.

Вай Воф
цитирай
2. dimganev - Благодаря Приятелю,
24.10.2019 09:16
Смъртта на всеки близък човек ни кара да си припомним колко крехка е човешката същност. Ние приемаме много неща в живота за даденост, и едва когато ги загубим осъзнаваме тяхното значение за нас самите. И разбираме, че животът ни занапред вече няма да е същият.
С уважение: Д.Г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dimganev
Категория: Поезия
Прочетен: 315946
Постинги: 166
Коментари: 210
Гласове: 1074
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031