-Димов, на теб говоря! Не се прави че не ме чуваш!.Донеси ракията, онази кайсиената,дето снощи я купихме от братовчеда. Цяла десетлитрова туба е..жълта като лимон, силна...петдесетградусова .Не е  като на съседите, ни цвят, ни аромат а пари искат   и то скъпо за нея.
     Хайде Димов! Какво още се мотаеш! Цял ден само едни дърва насече за печката! И тя сега гори, бумти, зачервена ще се пукне.В тази огромна къща като палат, свряли сме се в една стая и така... икономия, какво да се прави. Няма работа, на години сме,пък и старостта идва, идва. Няма с теб Димов да се пенсионираме, няма...Осигуровки не сме внасяли, пари спестени нямаме. Да са ни живи и здрави децата! Ако не са те Димов, с теб сега на масата с мезе и ракийка нямаше да седим.Ето онзи ден щерката от Германия, прати петстотин евро, та да изкараме месеца.  И ако знае тя милата какво правим с тях, ще спре и да праща. Но можеш ли на брат си, болен, затънал в дългове и заеми да не помогнеш. Сто евро на него дадохме, поне лекарствата да си вземе.Сметките за ток и вода платихме, ракията на братовчеда.    И  има Димов, още има..ще изкараме до другия месец, докато ни прати детето
    Ех, Димов, силна е ракията! Пиеш и гърлото ти гори, по тялото ти се разлива, загрява.Пивка е Димов, еликсир! Пиеш и болест те не хваща, ни простуда, ни нерви.Пиеш и ти весело, спокойно, в друг свят си. И забравяш че децата са далече, че внуците не са си идвали тук от години
       Сами сме с теб Димов,сами сме! Какво като  има телефон,  има скайп и какво ли не.С внуците можеш ли да говориш? Усмихваш им се, радваш им се..но те български не разбират. А с теб Димов акъл нямаме чужд език да научим  
      И за това Димов, сипи ми още една чашка, пък утре ако сме живи да осъмнем, ще  видим... Какво му дойде, това е...  

  ДЖУЛИЯ БЕЛ

художник- Радина Петрова