... от благовонните масла по твоето изящно тяло 
езикът ми се опетла – и луднах аз по теб изцяло, 
светулка и авлига в ръж, роса из летните дъбрави, 
ти стори ме да бъда мъж, дошъл при теб да се забрави,
да диша в твоите треви – косач на кротки сенокоси,

из твоя спомен да върви, и светла обич да ти носи, 
да чезне в топлия ти скут, на рамото ти да се буди – 
и, ако сметнеш, че съм луд, май, всичките мъже сме луди,
поточе из Сахарска пещ, какво за теб все още мога? – 
да бъда пламъче на свещ, огреяло дланта на Бога.

1 май 2019 г. 
гр. Варна, 19, 50 ч.