... наместо да свирукам със уста, и мамината къщичка да свети, 
бях някога детенце на скръбта – четях си цял ден тъжните поети, 
повярвах им, и станах част от тях и тяхното магическо изкуство, 
животът ми между сълза и смях ме овъргаля в гнусното си русло,
търкаля ме – с години, с векове! – додето най-накрая ме заобли,

дете – от болки сгънато одве, на камък станах сред себеподобни, 
но аз растях и мислех ход напред, намирах от безсмислиците изход,
ако светът се води от Поет, едва ли краят му ще бъде близко! – 
а аз ще си свирукам със уста, оставил две-три книжици с куплети, 
с единствената радост – да чета и да ви пиша! – с тъжните Поети.

1 април 2019 г. 
гр. Варна, 16, 30 ч. 

"но аз растях и мислех ход напред, намирах от безсмислиците изход,
ако светът се води от Поет, едва ли краят му ще бъде близко! –"
Поздрав от Софийското метро, Чу!

Здравей, ранобудно момиче!
Лека работа - и топъл поздрав от морето под Варна! :-)
Чу

Машина си, човеко, евала ти праим!

Хе-хе... любимият комплимент на моите синове е точно този: "Машина си, човече!"
Благодаря.
Лек ден - и наздраве с първата биричка! :-))))))))))
Чу

"на камък станах сред себеподобни" - тежко е да опознаеш света преди другите.

Красива, макар и жестока, Истина.
Благодаря, kvg55!
Чу

Толкова си истински!!!!!!!!!!

Благодаря, чедо.
До нови срещи!
Чу

Е, макар и късно, да ти река - Велик си!

Я колко полигори са се накачулили да те коментират в чужди блогове.

Но тъй си е открай време, помпат те, за да те плюят.

За теб никога не е късно.
Ти идеш винаги навреме.
Чу

Откачалниците в блог.бг никога не мирясват.
Чу

Тази "механизация" не ми е ясна.
Имам си по-важна работа.
Чу

Сигурно работите ти вървят добре.
Иначе нямаше да си позволиш тия минорни тонове.
Щастливец си ти в блога, администрацията поощрява поезията, и враговете ти в т.ч., ЗА ДА СТИХОПЛЕТСТВАМЕ, сакън, да не се размислим ЗАЩО ИЗЧЕЗВАМЕ...

Да, поне на писалището ми всичко е наред.
Благодаря.
Чу