Постинг
20.07.2018 12:06 -
Есенно кокиче
Насън откъснах есенно кокиче.
Бе надживяло с порив пролетта.
Приличаше на девствено момиче
от плитки сплело лек срещу смъртта.
Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи
за всички Юди преродени в лято,
дошли за своя съдбоносен сбор,
когато истината е с криле на ято,
оставящо след себе си позор.
Кокичето замръзна в тишината
на неизреченото в този миг свещен.
Докосна го със сърпа си луната,
с лъчи погали го възкръсналият ден.
Събудих се с напълно ново име.
Дошла отново беше пролетта.
Но в спомена остана вечно зримо
кокичето откъснато през есента.
Бе надживяло с порив пролетта.
Приличаше на девствено момиче
от плитки сплело лек срещу смъртта.
Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи
за всички Юди преродени в лято,
дошли за своя съдбоносен сбор,
когато истината е с криле на ято,
оставящо след себе си позор.
Кокичето замръзна в тишината
на неизреченото в този миг свещен.
Докосна го със сърпа си луната,
с лъчи погали го възкръсналият ден.
Събудих се с напълно ново име.
Дошла отново беше пролетта.
Но в спомена остана вечно зримо
кокичето откъснато през есента.
ДА ЖИВЕЕ НЕУДОБНИЯТ ЧОВЕК
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
ЗАЩО ВЪВ ФИЛМЧЕТО ЗА бАШИбОЗУКА НЕ СЕ ВИ...
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
ЗАЩО ВЪВ ФИЛМЧЕТО ЗА бАШИбОЗУКА НЕ СЕ ВИ...
и красиво!Макар и примесено с тъга.
цитирайrosiela написа:
Мило, оригинално и красиво!Макар и примесено с тъга.
Много радост през уикенда и през новата седмица ти пожелавам!
Прекрасно изразено чувство, което и на мене ми е познато и то с много сполучливи метафори…
Замислих се че един богат човек преживява и се радва на всички сезони чрез душевността си, за разлика от тези, дето все се оплакват от времето, а и да ги питаш даже не знаят какво да си поръчат :-)
А в опозиция на Роси бих казал че тъгата е много полезна за тези които имат нужда да подредят богатството на радостите си.
А тези примерно, дето слагат по навик отрицателни гласове, само симулират радости, а винаги са тъжни май, и все не могат да си намерят компания :-)))
цитирайЗамислих се че един богат човек преживява и се радва на всички сезони чрез душевността си, за разлика от тези, дето все се оплакват от времето, а и да ги питаш даже не знаят какво да си поръчат :-)
А в опозиция на Роси бих казал че тъгата е много полезна за тези които имат нужда да подредят богатството на радостите си.
А тези примерно, дето слагат по навик отрицателни гласове, само симулират радости, а винаги са тъжни май, и все не могат да си намерят компания :-)))
lexparsy написа:
Прекрасно изразено чувство, което и на мене ми е познато и то с много сполучливи метафори…
Замислих се че един богат човек преживява и се радва на всички сезони чрез душевността си, за разлика от тези, дето все се оплакват от времето, а и да ги питаш даже не знаят какво да си поръчат :-)
А в опозиция на Роси бих казал че тъгата е много полезна за тези които имат нужда да подредят богатството на радостите си.
А тези примерно, дето слагат по навик отрицателни гласове, само симулират радости, а винаги са тъжни май, и все не могат да си намерят компания :-)))
Замислих се че един богат човек преживява и се радва на всички сезони чрез душевността си, за разлика от тези, дето все се оплакват от времето, а и да ги питаш даже не знаят какво да си поръчат :-)
А в опозиция на Роси бих казал че тъгата е много полезна за тези които имат нужда да подредят богатството на радостите си.
А тези примерно, дето слагат по навик отрицателни гласове, само симулират радости, а винаги са тъжни май, и все не могат да си намерят компания :-)))
Формулира изключително точно нещата и ми е трудно да добавя нещо към казаното от теб. Само по повод слагащите минуси. Наскоро попаднах на един афоризъм, който гласеше, че завистта е преди всичко израз на неудовлетворение на онзи, който я изпитва, от самия себе си. На същата основа се реализира и феномена с минусите. Нека не обръщаме внимание на тези болни души. Те се нуждаят от лечение, а психиатричните клиники у нас са препълнени и дори освобождават душевноболни, които бродят около нас за ужас на мнозина.
Весел уикенд, Приятелю!
Запомнящо!
цитирайnalia написа:
Хубаво е, Младене! Запомнящо!
Светла неделя от мен!
Много нежно цвете, символ на надеждата..., - но звучи много тъжно...
"Според най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет."
"Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи..."
цитирай"Според най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет."
"Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи..."
vedrina написа:
Много нежно цвете, символ на надеждата..., - но звучи много тъжно...
"Според най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет."
"Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи..."
"Според най-старите легенди, кокичето се превърнало в символ на надеждата, когато Адам и Ева били изгонени от Рая. Точно когато Ева била на път да се отчая напълно, че студената зима няма да има край, се появил ангел. Той превърнал някои от снежинките в кокичета, за да покаже, че студеното време все някога ще си отиде и ще даде път на красивата и цветна пролет."
"Въздигнах го на зимните си длани,
погледнах го с най-тъжните очи.
Докоснах с него и петте си рани.
С безмълвие заклех го да мълчи..."
Трогнат съм от коментара Ви и от разказаното в него. Беше много поетично поднесено!
Желая Ви много хубава седмица!