"На върха на иглата застанал...", Мисана

На върха на иглата равновесие пазя,
устоявам на вятър и студ.
И съм силен, защото не мога да мразя,
но самотен съм тук.

На върха на иглата с триста дявола споря.
И това ми е вече съдба.
Погледнете към мен и повярвайте, хора:
този връх е борба.

Онзи - невидимият - Неземният. Там долу е човешката плява, а нагоре разредената от мълчанието синева. И навсякъде кал...Само кал, от която чрез гротесков експеримент бе създаден негово Нищожество човекът!

Добра реплика, Земя! Оценявам я високо!

Пожелавам ти да си все така на Върха и към синевата да гледаш...
Щастлив декември!

А аз по ръба на бръснача летя.

Мисана и Роса СА ТУК ЗАЩОТО СА ВИДЯЛИ, ЧЕ СИ МЕ ПОСЕТИЛА, ТАКА ГОНКАТ-мажат се на всички ,които ме посещават и ми пишат!

А откъде разбират, познай, след като няма ден да не ми е открадната паролата.Честно казвам.


МНОГО СИЛНО МРАЗЯТ, ВМЕСТО ДА СЕ НАПЪНАТ ДА ПРОПЕЯТ, ПРОСВИРЯТ, ДА ПИШАТ СВЕСТНИ НЕЩА , А НЕ ОТНЕСЕНИ ОТ ВИХЪРА И КОПИРАНИ!

Благодаря ви, момичета!
Винаги сте добре дошли на моята страница.