Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2016 11:14 - ЕДНО СТАРО СТИХОТВОРЕНИЕ НА РАДОЙ
Автор: bosia Категория: Поезия   
Прочетен: 1338 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Това старо стихотворение на Радой ми го прати мой приятел.
С него поздравявам националния герой Волен Сидеров, който в далечната 1947 година смъкна съветското знаме, което стърчеше пред мавзолея на все още живия Георги Димитров и така се превърна в национален герой.
Разстреляха го на място, но духът му оцеля и се пренесе в сегашното си тяло. Убийците не можаха да го разпознаят и да го разстрелят повторно. Тов му позволи 69 години по-късно да направи същто със знамето на комунистическата Европа и да покаже на всички, че той е последователен борец срещу комунизма и онанизма. Не го разстреляха, защото бившата армия и бившата милиция пазят турската граница от германците да не бягат в България и гръцката граница от американците да не търсят политическо убежище у нас. На всичко отгоре няма пари за патрони и това определи да не се пресели в чуждо тяло. Но ако се наложи, той си е осигурил тялото на Магдалена Ташева. Даже отвреме-навреме влиза в тялото и, но без ташаците.
Очаква се скоро да свали още едно  знаме-"Знаме на мира".
Дерзай, Сидеров! С теб са твоите колеги от Карлуково, Раднево и от "4-ти километър"!
Много сте! Силни сте!

Пиша ти от Плевен, драги Ванка.
Помниш ли кагда пришол със танка?
Беше млад, но се държеше мъжки.
Зарази семейството ми с въшки…

Взе на мама златните пендари
и дори галошите ми стари.
Помниш ли, как кушаше картошки?
Наконец забърса три кокошки.

После си преспал със какa Сия
и изпил си всичката ракия.
А след време чухме и мълвата,
че си гръмнал тате във главата!

Длъжен бях да те обичам, Ваня.
Даже кръстих дъщеря си Маня.
Залъкът си давахме насила
на Русия – тая дива сила.

После цели девет петилетки
грабихте уран и руди редки.
Грабихте и жито, папироси…
Зарад тебе ходим голи-боси!

Дружбата ни беше “свята”, “чиста”.
Ние всички хранехме танкиста.
А пък ти ни пазеше със танка
и ни взе последната луканка…

Пазеше и немците, и чехите.
Ние тук възпявахме успехите.
С паметник стърчиш ни на главата
и скверниш небето и земята.



Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bosia
Категория: Други
Прочетен: 11802345
Постинги: 3876
Коментари: 10800
Гласове: 7029
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930